Решение № 261327 от 26.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261327 26.04.2021 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16993 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗД от „ТРИЕРА“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Ю., ул.

„Б. м.“ № *, представлявано от Ч. И. П., чрез пълномощника му- адв. И.Д. срещу Б.М.М. с ЕГН: **********,*** и М.Б.М. с ЕГН: ********** ***, с който се претендира обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **,том **, рег. № ****, нот. дело *****г. по описа на нотариус *** ****, с рег. № *** на НК и район на действие-Районен съд- Пловдив, по силата на който Б.М.М. в качеството си на продавач е прехвърлил на дъщеря си - М.Б.М. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед **** от 03.06.2009г. на ** *** на Агенция по кадастъра гр. С. с адрес в гр. П., ж. к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****, с предназначение-жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ съгласно скица -34,31 кв.м., състоящ се от една стая, готварна, баня-клозет и антре, ведно с прилежащо избено помещение 14, с полезна площ от 3,45 кв.м., при граници-отляво-изба 15 и коридор, ведно с 0,247% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при граници: на същия етаж –С.О.С с идентификатори: ******** и *********, под обекта- С.О.С с идентификатор **********, над обекта- С.О.С. с идентификатор ***********, при запазено в полза на М. А. Т. с ЕГН: ********** доживотно и безвъзмездно право на ползване срещу продажна цена в размер на 9500 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на първия ответник- Б.М..

Последния работил по трудов договор в ищцовото дружество, като през периода от 01.08.2014г. до 24.07.2019г. присвоил от касата на работодателя сума в общ размер на 293 776 лева, което обстоятелство било отразено в Протокол за извършена ревизия от 24.07.2019г.,както и в две декларации от същата дата, изходящи от ответника, от които се установявало, че въпросната сума е присвоена от него и похарчена в последствие за залагания на различни хазартни игри. За обезпечаване на задължението си да обезщети работодателя за причинените му умишлено при извършване на отчетническата дейност вреди Б.М. издал в полза на „ТРИЕРА“ ООД три броя записи на заповед: запис на заповед от 24.07.2019г. и падеж 30.09.2019г. за сумата от 100 000 лева, запис на заповед с дата на издаване 24.07.2019г. и падеж на 29.02.2020г. за сумата от 100 000 лева и запис на заповед с дата на издаване 24.07.2019г. и падеж на 31.08.2020г. за сумата от 94000 лева.

Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба ответника заплатил на ищеца част от присвоената сума в размер на 12000 лева, при което останала дължима сумата от още 281 776лева.

По първия издаден запис на заповед с падеж на 30.09.2019г. ответника не извършил плащане, поради което на 07.10.2019г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 16106/2019г. по описа на ПРС и съдът издал изпълнителен лист за следните суми:главница по Записа на заповед в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски- 2000 лева заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 2460 лева.

Непосредствено преди падежа по менителничния ефект, Б.М. се разпоредил с притежаван от него недвижим имот в полза на дъщеря си- М.М.. Разпореждането било извършено с Нотариален акт № **,том **, рег. № ****, нот. дело *****г. по описа на нотариус *** ****, с рег. № *** на НК и район на действие-Районен съд- Пловдив, като със същия било прехвърлено правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД18-48 от

03.06.2009г. на изп. директор на Агенция по кадастъра гр. С. с адрес в гр. П., ж. к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, с предназначение-жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ съгласно скица -34,31 кв.м., състоящ се от една стая, готварна, баня-клозет и антре, ведно с прилежащо избено помещение 14, с полезна площ от 3,45 кв.м, ведно с 0,247% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при запазено в полза на М. А. Т. с ЕГН: ********** доживотно и безвъзмездно право на ползване срещу продажна цена в размер на 9500 лева.

Ищецът твърди, че по този начин първия ответник се разпоредил в полза на дъщеря си с притежаван от него недвижим имот, служещ съгласно чл. 133 от ЗЗД като общо обезпечение на кредиторите му, като е намалил своето имущество. Това от своя страна породило правото на ищеца в качеството му на кредитор да иска на основани е чл. 135 от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Тъй като в случая увреждащата сделка, макар и възмездна е извършена с низходящ на длъжника, то на основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието за увреждане се предполагало до доказване на противното. Въз основа на гореизложените съображения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да обяви за недействителна спрямо него на сключената между ответниците сделка, обективирана в Нотариален акт № **,том **, рег. № ****, нот. дело *****г. по описа на нотариус *** ****, с рег. № *** на НК и район на действие-Районен съд- Пловдив. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ищцовото дружество- адв. Д. в писмена защита.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Б.М. чрез пълномощника му- адв. Я., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Ответника оспорва твърдението на ищеца, че е негов кредитор и има вземане за установени липси по време на съществувалото трудово правоотношение. Твърди, че под страх и принуда подписал записи на заповед, а процесната сделка била извършена преди издаване на изпълнителен лист за сумата, още повече че ответника възразил срещу Заповедта за незабавно изпълнение. В тази връзка счита, че ищеца няма качеството на кредитор, поради което и няма как сделката да е увреждаща за него. Твърди се в отговора, че дъщеря му, която закупила имота не знаела за взаимоотношенията му с ищеца и от 4 години живеела и работила в Д.. Ответника твърди,че решил да се разпореди с имотите си по отношение на двете си деца и за да има справедливост ще прехвърли апартамента на дъщеря си, а този,в който живеели щял да остави за сина си. Това решение обявил на сина си лично, а на дъщеря си по телефона. Преценил, че ще оформи сделката като възмездна, а не като дарение единствено за да се избегне евентуално оспорване от страна на сина му. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

От ответната страна М.Б.М., чрез пълномощника й- адв. Я. също е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се в отговора, че същата не е знаела, че баща й е длъжник на ищцовото дружество, че от четири години живее в Д. и контактува рядко с баща си само по телефона.

Същия й обяснил, че ще й прехвърли наследствен му апартамент и ще оформи сделката като покупко-продажба, а не като дарение само за да няма тя разправии с брат си после. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства копие от Нотариален акт №№ **,том **, рег. № ****, нот. дело **** ***г. по описа на нотариус И. И., с рег. № *** на НК и район на действие-Районен съд- Пловдив и изпълнителен лист от 09.10.2019г., издаден по ч.гр.д. № 16106/2019г., от който се установява, че на 05.09.2019г. ответника Б.М. е прехвърлил на ответницата М.М. собствеността върху процесния недвижим имот.

Между страните не налице спор относно факта, че на 24.07.2019г. ответника Б.М. е издал в полза на „ТРИЕРА“ ООД три броя записи на заповед: запис на заповед от 24.07.2019г. и падеж 30.09.2019г. за сумата от 100 000 лева, запис на заповед с дата на издаване 24.07.2019г. и падеж на 29.02.2020г. за сумата от 100 000 лева и запис на заповед с дата на издаване 24.07.2019г. и падеж на 31.08.2020г. за сумата от 94000 лева.

Въз основа на първия от тях по искане на ищеца е издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16106/2019г. Отделно от това с Решение № 260102/30.10.2020г., постановено по т.д. № 1059/2019г. по описа на ПОС, 13-ти състав е признато за установено, че ответника Б.М. дължи на ищеца сумата от 100 000 лева главница, дължима по запис на заповед, издаден на 24.07.2019г., без протест и без разноски, платим на падеж- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.10.2019г. до окончателното изплащане.

Между страните е обявен за безспорен също и факта, че първия ответник Б.М. е баща на ответницата М.М..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. /чл. 135, ал. 2 от ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД предвижда, че когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото ищецът да докаже, че има качеството на кредитор преди разпоредителната сделка, която атакува; че първият ответник е извършил твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени интересите му на кредитор; че двамата ответници при извършване на разпореждането са знаели за увреждането.

От възприетата фактическа обстановка по делото, съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. ищецът безспорно доказа, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник- Б.М. преди разпоредителната сделка, която атакува.

Ищецът се легитимира като кредитор на парично вземане към ответника Б.М. въз основа на записи на заповед, по първия от които падежът е настъпил преди извършване на атакуваната разпоредителна сделка. Още повече, че законът не изисква качеството на кредитор да е установено по съдебен ред, като предпоставка за уважаване на конститутивния отменителен иск. Достатъчно е ищецът да се легитимира като кредитор спрямо ответната страна въз основа на действително вземане, каквото в случая се установява, още повече, че изискуемостта /падежа на същото/ е настъпил в процесния случай преди ответника да се разпореди с имуществото си в полза на другия ответник.

Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. по описа на ВКС, ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо, какъвто, обаче не е настоящия случай.