Решение № 16 от 24.01.2020, Районен съд - Мездра

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.01.2020 г.

Град

МЕЗДРА

В ИМЕТО НА НАРОДА

Мездренски районен съд наказателен състав

На

Седемнадесети декември

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

Евгени Божидаров

Съдебни заседатели

Секретар

Валя Каменова

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдия Божидаров

АНХ

Дело

453 по описа за

2019 година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ

ПРЕДВИД:

„ЛКС“ ООД-Мездра чрез пълномощника адв.В.Ч.

*** обжалвало в срок Наказателно постановление № 26-0000309 /07.11.2019 г. на Началник отдел ИА-АА-Враца , с което на основание чл. 96 г ал.1 пр.2 ЗАвт.Пр. дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.96 г ал.1 пр.2 ЗАвт.Пр.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект .

В Жалбата се твърди допуснато съществено нарушение на процесуални правила при липса на достатъчно ясен индивидуализиран санкциониран субект и неяснота на конкретно изискване на твърдяната липса за нужна квалификация на водач на МПС.

В СЗ жалбоподателя се представлява от адв.К.-Т. от АК-Враца, преупълномощена от адв.

В.Ч. . Поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на основанията посочени в нея.

Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, а в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, предлага същата да бъде оставена без последствие и наложеното наказание да бъде потвърдено.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС-Мездра намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е основателна , но на основания различни от изложените .

Предмет на обжалване е НП № 26-0000309/07.11.2019 г. на Началник отдел ИА-АА-Враца , за това , че на 11.10.2019 година около 14,40 часа в гр. Мездра, ул. „Георги Димитров“ №8 в офис на „ЛКС“

ООД гр. Мездра, като фирма притежаваща лиценз за превоз на товари в Р България № 07470 , при комплексна проверка в периода 11.10.2018 година до 11.10.2019 година се констатира, че превозвачът е осъществил превоз на товари от с. Дърманци до гр.

Ботевград и обратно на дати 07,

08,11,12,13,14 и 15.02.2019 година , видно от пътен лист № 658977 от 07.02.2019 година с товарен автомобил марка „МАН 4 с ДК № Вр 9076 АР с водач И. Кирилов Василев, като водача не е притежавал валидна карта за квалификация към момента на извършване на превоза на 07.02.2019 година. Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7б ал.1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози и е санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г ал.1 пр.2 от с. закон.

Очевидно е , че санкцията е наложена на жалбоподателя като юридическо лице – превозвач по смисъла на §1 т.5 от ДРЗАП

Превозвачът е наказан за това, че е допуснал извършването на обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискването за квалификация. Съдът намира, че първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от водача квалификация, е не картата на водача, както неправилно е приел наказващия орган, а удостоверението за професионална компетентност. И това е изрично посочено в съображение 7-мо и 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива

91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда: "За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно средство удостоверение за професионална компетентност, наричано по-долу "УПК", което удостоверява неговата или нейната начална квалификация или продължаващо обучение". Следователно, очевидно е, че именно удостоверението за професионална компетентност е този документ, който удостоверява придобитата квалификация. Функцията на картата на водача пък е разяснена в съображения 15-то от преамбюла на директивата:

"За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива.... ". Казано другояче, картата за квалификация на водача е "удостоверение за удостоверението", т. е. нейната удостоверителна функция е вторична, доколкото установява не пряко квалификацията на водача, а притежаването на УПК, и е свързана преди всичко с улесняване взаимното признаване на различните УПК от държавите – членки. В този смисъл Директива

2003/59/ЕО се явява правилно транспонирана в националното ни законодателство като нейното транспониране е извършено не в ЗАвПр, а в подзаконов нормативен акт – в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. (вж. § 4 от ПЗР на същата). Така, с оглед принципа за примат на правото на ЕС над националното законодателство и предвид изискването за конформното му тълкуване (т. е. тълкуване в съответствие с буквата и духа на Директива 2003/59/ЕО) следва да се приеме, че придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача. Както беше отбелязано по-горе, с такава карта последният също следва да разполага, но отговорността за нейното непредставяне е лично негова (по чл.

93, ал. 1 от ЗАвПр), а не на превозвача, като допустител, още повече , че от показанията на проверяващият служител на ИА „АА“ свид.Кр.Г. се установява , че водача И. Василев притежавал карта за квалификация , но с изтекъл 5 годишен срок на валидност, т.е той е притежавал необходимата професионална компетентност , но не е разполагал с изискуемото валидно удостоверение за това притежание . В този смисъл приетата правна квалификация за извършеното нарушение е неправилно определена по чл. 7“б“ ал.1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози, вместо по чл.

93, ал. 1 от ЗАвПр. Констатираната от съда неправилна квалификация в АУАН и в НП представлява нарушение на чл. 42 т.5 ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН за НП. При тези обстоятелства НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

На следващо място в АУАН и в НП липсва място на извършване на нарушението. В текстовия диспозитив на същото съдържа обстоятелства кога и къде е извършена проверката на фирмата-превозвач без да е посочено мястото на извършване на нарушението, а само е отразено мястото на проверката .

Съдебната практика е категорична, че мястото на нарушение извършено от юридическо лице, свързано с бездействие , е неговото седалище . Това обстоятелство не е отразено никъде в НП и АУАН, като е конкретизирано място на офис на фирмата в гр. Мездра, което не може по презумпция да извежда наличие на реквизити на АУАН и НП императивно установени съответно в чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2