Определение № 24800 от 17.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24800 гр. София, 17.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110106649 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 136981/24.04.2024 г. от ищеца Д. В. Т., с ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител – адв. П. А.. Със същата се иска постановеното по делото Решение № 6229/08.04.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като предвид пълното уважаване на исковите претенции бъде присъден пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1040 лева – доколкото с решението съдът бил присъдил единствено сумата от 590 лева – за процесуално представителство, но не и сумата от 450 лева – за изготвяне на исковата молба. Поддържа се, че сумата от 450 лева била заплатена от ищеца още при сключване на договора като същата присъствала и в списъка по чл. 80 от ГПК. Молителят посочва, че действително в бланката на договора за правна защита и съдействие сумата не била отразена като платена, но поддържа, че това било несъществен технически пропуск.

С тези аргументи се иска уважаване на молбата.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, като е връчен чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК – на 31.05.2024 г.

От ответника не е постъпило писмено становище / Решение № 6229/08.04.2024 г. е поставено при условията на неприсъствено такова/.

Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.

Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските, доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на ищеца, но в различен от претендирания размер. Доколкото по делото преди приключване на устните състезания е приложен списък с разноски, то молбата на ищеца е допустима / л. 72 и л. 73 от делото/.

Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява 1 неоснователна.

В случая действително исковите претенции са уважени изцяло – доколкото решението по делото е постановено при условията на неприсъствено такова. Ищецът претендира разноски за адвокат от 1040 лева – съгласно списък по чл. 80 от ГПК. От тези разноски обаче ищецът представя доказателства за действително заплащане единствено на сумата от 590 лева – която и съдът е присъдил. С решението си по делото съдът изрично е посочил, че в договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/ сумата от 450 лева не е отбелязана като платена.

По поставения от ищеца въпрос е налице формирана задължителна съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване – така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

По въпроса за доказването на разноските в исковото производство ВКС приема, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните бланкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Поради това и съдът намира, че в настоящия случай ищецът не доказва пълно заплащане на сумата от 1040 лева – доказва се единствено заплащането на сумата от 590 лева /със съответно платежно нареждане/. Това е така, доколкото в случая ищецът се позовава на доказателство за плащане на сумата от 450 лева единствено на ДПЗС. В същия обаче сумата от 450 лева не 2 е отбелязана като заплатена. Дори това да се дължи на „технически пропуск“ в случая практиката на ВКС е задължителна и е в смисъл, че страната не може да докаже реално извършването на разхода.

Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 136981/24.04.2024 г. от ищеца Д. В. Т., с ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител – адв.

П. А., с правно основание по чл. 248 от ГПК – за изменение на постановеното по делото Решение № 6229/08.04.2024 г. по гр.д. № 6649/2023 г. на СРС в частта за разноските като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на обжалване на решението по делото.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3