Решение № 4939 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4939 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101410 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. К. Ш., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М. Д. от АК – ***, срещу „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр.

Харманли, ул. „Иван Вазов” № 3, с която са предявени следните искове: установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., сключен между ищцата Б. К. Ш. и ответника „Сити Корект Кредит“ ООД, е недействителен; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 156,00 лева – вземане, претендирано като недължимо платено при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., въвеждаща срок и изисквания за предоставяне на обезпечение, на клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 229,67 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника и на клаузата 1 от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., установяваща размера на ГПР, поради противоречие с добрите нрави и като заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., по силата на който ответникът „Сити Корект Кредит“ ООД е предоставил на ищцата Б. К. Ш. сумата от 400 лева. Съгласно Приложение № 1 „Схема на погасяване“ следвало да бъде върната сума по кредита от 440,33 лева, при срок на кредита от 5 месеца, вид на вноската – месечна, брой вноски – 5, считано от 25.10.2024 г. до

25.02.2025 г. В договора било уговорено задължение за кредитополучателя, в тридневен срок след сключване на договора, да представи обезпечение. Поддържа се, че в клаузата на чл. 19 от процесния договор било разписано, че при неосигуряване в посочения срок на предвидените в договора обезпечения, се дължи неустойка в размер на 229,67 лева. Неустойката била отнапред предвидена за плащане – в погасителния план липсвало посочване на размер на вноска без неустойка. Същата била включена в размера на всяка една от петте погасителни вноски. По този начин размерът на всяка от вноските възлизал на сума от по 134,00 лева, а общото задължение по процесния договор – 670,00 лева.

Сочи се, че сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК, а ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Ищцата обосновава правния си интерес от прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на негови конкретно посочени клаузи, с качеството си на страна по договор, към който има основателни съмнения за неговата действителност.

Поддържа, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен, поради наличие в договора на нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата. Уговорката за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер близък или равен на отпуснатия кредит и общият размер на възнаградителната лихва по него не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие между правата на страните. Претендираната неустойка нямала характер на такава, тъй като нямала типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функции. Твърди, че уговорката за неустойка прехвърля изцяло върху длъжника последиците от неизпълнението на задължението на кредитора да извърши предварителна проверка на възможностите на длъжника. Поддържа, че с клаузата за неустойка се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като имало кумулиране заедно с мораторна лихва, което било недопустимо – така неустойката се отклонявала още повече от присъщите й 2 функции и предоставяла сигурна печалба за кредитора. Твърди, че предвидената неустойка не е включена в ГПР по договора, като стремежът на кредитора бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради невключването на неустойката в ГПР по договора, същият не съответствал на действително прилагания от кредитора. Поддържа, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК договорът следвало да се обяви за недействителен.

Изтъква, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не намира приложение. На следващо място, твърди, че била нарушена и нормата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, защото с неустойката кредитът се оскъпявал с 39,00 % за два месеца, което надхвърляло законоустановения максимум. Неустойката представлявала общ разход по кредита и следвало да бъде част от ГПР, за да може потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора и да има ясна информация за разходите си, а не да тълкува всяка клауза от договора. Поради изложеното, процесният договор за кредит бил изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, и по смисъла на чл. 23 от ЗПК при недействителност на кредита се дължала само чистата стойност на полученото, или главницата, а не лихви, неустойки, такси и други. Според ищеца, клаузата от процесния договор за кредит, въвеждаща срок и изисквания за предоставяне на обезпечение; клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 229,67 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника; клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., установяваща размера на ГПР, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и като заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Клаузите били неравноправни по смисъла на ЗЗП, защото те не били индивидуално уговорени, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до значително неравновесие във вреда на потребителя. Твърди се, че ищецът дължи връщане единствено на заетата сума, но не и всички други лихви, такси, неустойки и др.

Ищцата твърди, че към момента на предявяване на иска по процесния договор за кредит е заплатила сумата в размер на 556,00 лева. Поддържа, че над чистата стойност на кредита са надплатени 156,00 лева по кредита, които се явяват недължимо платени при начална липса на правно основание. Поради това сумата в размер на 156,00 лв. подлежала на възстановяване на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

3

По гореизложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. Моли да не бъдат придъждани разноски в полза на ответната страна, предвид националната и европейска съдебна практика, предвидена в защита на потребителя.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „Сити Корект Кредит“ ООД.

В съдебно заседание ищцата Б. К. Ш., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба от ищцата, чрез процесуалния й представител адв. М. Д. от ***, с която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът „Сити Корект Кредит“ ООД, редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не изпраща законен или процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищцата Б. К. Ш., чрез процесуалния й представител адв. М. Д., с молба с вх. № 117400/13.11.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., сключен между ищцата Б. К. Ш. и ответника „Сити Корект Кредит“ ООД, е недействителен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на сумата от 156,00 лева – недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., въвеждаща срок и изисквания за предоставяне на обезпечение, на клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 229,67 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника и на клаузата от Договор за потребителски кредит № ***/25.09.2024 г., установяваща размера на ГПР, поради противоречие с добрите нрави и като заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, 4 съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответното дружество „Сити Корект Кредит“ ООД не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща законен или процесуален представител в първото по делото заседание, не е направило искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. С Разпореждане № 8271/19.03.2025 г. и Определение № 9475/22.07.2025 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответното дружество, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването на негов законен или процесуален представител в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на главните искови претенции.