Решение № 203 от 09.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. ХАСКОВО, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600501011 по описа за 2024 година от ГПК.

Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – „Т.“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 187 от 24.10.2024 год., постановено по гр.д. № 832 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлен предявения от него установителен иск против Средно училище „Н.Р.“ – гр.*** за установяване съществуване на вземане в размер на 15 422.88 лева, представляващо главница по фактура № 3973 от 31.03.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2023 год., присъдено със Заповед № 356 от 04.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 564 / 2023 год. по описа на Районен съд Харманли, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.Р.“ – гр.***

– оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че на 24.08.2022 год. е 1 сключен договор № 1, с който Средно училище „Н.Р.“ – гр.*** /Училището/ е възложил на „Т.“ ЕООД – гр.*** /Дружеството/, определен за изпълнител след проведена обществена поръчка, извършването на специализиран превоз на деца и ученици по местоживеене в Община *** до Училището и обратно за всеки присъствен ден на учебната 2022 / 2023 год. по утвърдени маршрутни разписания, за които е предвидено, че могат да бъдат променяни в зависимост от списъка на децата, подлежащи на обучение през учебната година.

Договорът е сключен за срок до 30.06.2023 год., включително. Договорено е, Училището в качеството му на възложител да заплаща на Дружеството – изпълнител, възнаграждение в размер на 1.15 лева, без ДДС за един км. пробег, съответно - 1.38 лева, с ДДС. Предвидена е максимална стойност на договора от 81 558 лева, без ДДС и съответно – 97 869.60 лева с ДДС, включваща всички разходи по изпълнение на поръчката, в това число разходи за гориво, консумативи, ремонт и поддръжка на превозните средства, разходи за трудови възнаграждения. Договорено е крайната, дължима сума да се формира въз основа на издадена фактура от изпълнителя на база изготвена месечна справка, представена не по-късно от 5-то число на следващия месец, която се одобрява /заверява/ от директора на Училището с приложени към нея пътни листи за действително изминати километри.

Безспорно по делото е и това, че цитираният по-горе договор е изменян с Анекс № 1 от 01.09.2022 год. и с Анекс № 2 от 15.09.2022 год., с първият от които изпълнителят е приел да извършва специализиран превоз на деца и ученици по местоживеене в Община *** както до Училището, така и до ПГЕТ „З.С.“ – гр.*** и обратно за всеки присъствен ден на учебната 2022/2023 г. по утвърдени маршрутни разписания, а с вторият са утвърдени следните маршрути: Маршрут № 1: гр.Х. – с.Б. с.Ч. – гр.Х. /до двете учебни заведения/ и обратно; Маршрут 2: гр.Х. – с.О. – с.В. – с.С.– с.С. – с.И. – с.О. – с.Н./ до двете учебни заведения и обратно; Маршрут № 3: гр.Х. – с.И., - с.Ч. – с.Б. – с.Б. – с.Ш. – с.Д. – гр.Х. /до двете учебни заведения/ и обратно; Маршрут 4: гр.Х. – с.П.– с.П. – гр.С.– гр.Х. /до двете учебни заведения и обратно/. Договорен е и дневния пробег за един курс и за определен маршрут.

Като писмено доказателство по делото е приета и фактура № 3973 от 31.03.2023 год. за сума в размер на 15 422.88 лева, представляваща стойността на извършения от въззивника, с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, превоз по маршрут № 3 и Маршрут № 4, осъществен през м.март 2023 год.

Установяване съществуването на вземането по посочената фактура е въведено като предмет на иска, предявен на основание чл.422, ал.1 от ГПК, образувано като продължение на заповедното производство по ч.гр.д. № 564 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, против издадената по което Заповед № 356 от 04.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено Училището да заплати на Дружеството, сумата от 15 422.88 лева, е постъпило възражение от длъжника.

Въведеното от Училището – ответник по иска

2 възражение за това, че същият не е процесуално правно легитимиран да отговаря по иска, доколкото вземането се основавало на договор, сключен на основание чл.112 от Закона за обществените поръчки, изпълнението по който, включително и плащанията били вменени в задължение на съответната Община, съдът намира за неоснователно. От една страна, Училището като второстепенен разпоредител с бюджет, притежава процесуално правна легитимация, съгласно чл.27, ал.2 от ГПК. От друга страна, изводът за наличие на материално правна легитимация на Училището се обосновава с това, че същото е страна по договора, сключен с Дружеството, въз основа на който последното основава и вземането си, изискуемостта и дължимостта на което са въведени като предмет на иска. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.7, т.1 от Правила за разпределение и коригиране на средствата, получени от държавния бюджет по стандарти и нормативи за финансиране на делегираната от държавата дейност – Образование между училищата в Община ***, както и изразходването на предвидените средстав от резерва по формула за 2022 год., съгласно която делегираните средства и правомощия на директора на училището, включват и организиране на безплатен специализиран превоз на деца и ученици по чл.283, ал.2 от ЗПУО, включително и провеждането на необходимите обществени поръчки по ЗОП.

Като неоснователно съдът намира и заявеното от

Училището възражение за неизпълнен договор от страна на Дружеството, обосновано с твърдения за това, че на 07.03.2023 год., на 14.03.2023 год. и на 20.03.2023 год., от страна на последния е бил извършен превоз на ученици с леки автомобили, а не с превозни средства, включени в списък на техническите средства – приложение № 4 към договора, неприложен по делото, с което било допуснато нарушение на чл.15, т.12 от договора, в който обаче е предвидена възможност изпълнителят да извърши превоз и с друго превозно средство. От друга страна, възложителят не въвежда твърдения за това, че на посочените дни не е бил извършван превоз на деца и ученици, което само по себе си обосновава извод, че изпълнителят е изпълнил задължението да осъществи превозите, съгласно чл.15, т.5 от договора.

Действително, в приложеното по делото уведомително писмо от 05.06.2023 год., изходящо от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора е отразено, че на посочените три дати въззивникът не е извършил специализиран превоз на ученици до село П. – село П. – гр.С., но доколкото в писмото не е посочено въз основа на какви документи е направена тази констатация и доколкото в отговора на исковата молба, възложителят не оспорва факта на извършен от изпълнителя превоз, а само на допуснато от последния неизпълнение на задължението за осъществяването му с посочените в приложенията към договора, МПС, съдът приема, че посоченият по-горе документ, изходящ от трето на спора лице не следва да се цени като такъв, доказващ неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. В тази връзка следва да се посочи, че представените от ответника – въззиваем в настоящото производство докладни, че на 07.03.2023 год. учениците, пътуващи за село П., за село П. – двама ученика и гр.С. – един ученик, са били извозени с лек автомобил „Пежо“ и с микробус; че на 3

14.03.2023 год., двама ученика били превозени до с.П. с лек автомобил „Опел“, с който автомобил по – късно били превозени още четирима ученика; че на 20.03.2023 год. двама ученика били превозени до с.П. с лек автомобил „Пежо“, а до гр.С. – с.П. – извозени пет ученика с лек автомобил „Опел“, не следва да бъдат ценени като такива, установяващи допуснато от превозвача неизпълнение на договора, предвид оспорването им от страна на ищеца – въззивник в настоящото производство, от страна на който са представени пътни листове, удостоверяващи противното, а именно извършването на превоза на посочените три дати, и справка, въз основа на които е издадена процесната фактура, приети като писмени доказателства при разглеждане на делото през въззивния съд, неоспорени от насрещната страна.

Като писмено доказателство по делото е приет доклад № ДИД5 – ХС – 8 от 26.06.2023 год. на Агенция за държавна финансова инспекция от който се установява, че от страна на директора на Училището са допуснати нарушения при сключването и изменението на сключеният с Дружеството, договор, за което са й били съставени и връчени АУАН, както и това, че за периода от м.09.2022 год. до м.02.2023 год., са били изплатени неоснователно на превозвача – „Т.“ ЕООД, целеви средства в размер на 7 463.04 лева, с ДДС за превоз по маршрут № 1, които констатации в посочената им част съдът намира за неотносими към спора, доколкото като предмет на иска е въведено установяване съществуването на вземане за извършен превоз през м.март 2023 год., т.е за период, различен от посочения в доклада – до м.02.2023 год., включително, и за маршрут № 3 и маршрут № 4, различни от посочения в доклада – маршрут № 1.

Въведеното с отговора на исковата молба възражение на неизпълнен договор, обосновано с твърдения за допуснато от Дружеството – превозвач, нарушение на чл.6 от договора - за непредставяне на справка, въз основа на която се изготвя фактурата, и на пътни листи, въз основа на които се изготвя справката, се опровергава от събраните при разглеждане на делото пред въззивния съд писмени доказателства – справки и пътни листове, неоспорени от ответника – въззиваем, както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Б. С., от показанията на която се установява, че справките се изготвяли ежемесечно и се предавали за одобрение на директора на училището, а фактурите се издавали въз основа на справките. В подкрепа на това обстоятелство е и приетата по делото обратна разписка, от съдържанието на която се установява, че фактура № 3973 от 31.03.2023 год., установяване съществуването на вземането по която е въведено като предмет на иска, е била изпратена до Училището - възложител на 06.04.2023 год. Като релевантно в случая следва да се посочи и това, че от страна на въззиваемото Училище не са представени доказателства, от които да се установи, че след получаване на процесната фактура, са били направени възражения за неизпълнен договор, поради което и на основание чл.264, ал.3 от ЗЗД, работата следва да се счита за приета, а съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД за приетата работа, поръчващият дължи възнаграждение.

Достигайки до прави и фактически изводи в противна насока за неоснователност на иска и отхвърляйки същия,

4 първоинсатнционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 187 от 24.10.2024 год., постановено по гр.д.№ 832 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.Р., с БУЛСТАТ: 000893256, с адрес: гр.***, съществуването на вземане в размер на 15 422.88 лева, дължимо по фактура № 3973 от 31.03.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2023 год. до окончателното й изплащане, присъдено в полза на „Т. ЕООД, ЕИК 202544084, със седалище и адрес на управление – гр.***, със Заповед № 356 от 04.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 564 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.Р., с БУЛСТАТ:

000893256, с адрес: гр.*** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК 202544084, със седалище и адрес на управление – гр.***, сума в размер на 6 525.36 лева, включваща 2 308.46 лева – разноски, направени при разглеждане на делото пред въззивния съд; 1 408.45 лева – разноски, направени по ч.гр.д. № 564 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, и 2 808.45 лева – разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.