Решение № 179 от 15.10.2021, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е № 179/15.10.2021 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева разгледа докладваното от съдията адм.д № 220 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Н. ***, против АУПДВ

№01-6500/9255/05.07.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С обжалвания акт по отношение на жалбоподателя Д.С.П., е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 –

2013 г. в размер на 6 614.12 лева, като процент от сумите, които са били изплатени през 2013, 2014 и 2015 година във връзка с поет агроекологичен ангажимент, прекратен влязъл в сила Акт за прекратяване с изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Актът се счита за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Съображенията за това, посочени в жалбата са следните:

През 2013 г. Д.С.П. сключила договори за наем на поземлени имоти с Община Болярово, обл.Ямбол(Договор от 20.05.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Ситово, община Болярово, обл.Ямбол; Договор от 20.05.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Горска поляна, община Болярово, обл.Ямбол;

Договор от 30.04.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Шарково, община Болярово, обл.Ямбол; Договор от 30.04.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Странджа, община Болярово, обл.Ямбол, като общата площ на ползваните поземлени имоти е 495.727 дка пасища, мери и ливади), които договори със Заповед № РД-5-83/26.02.2016 г. на Кмета на община Болярово, обл.Ямбол, били прекратени едностранно от общината поради изменение в законодателството, което жалбоподателят е нямало как да предвиди при сключването на договорите.При издаване на акта административният орган не е съобразил и обсъдил горните обстоятелства и не е преценил, че като земеделски производител П. е участвала в процесната мярка със земеделски земи, ползвани въз основа на договори за наем. Тези договори за наем са прекратени поради изменение в законодателството, съгласно изричната разпоредба на § 15, ал.6 ЗИД на ЗСПЗЗ(ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) и чл. 37и, ал.5 ЗСПЗЗ договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.

Настъпилите нормативни промени са поставили П. като земеделски стопанин в ново фактическо и правно положение и неправилно и необосновано административният орган е приел, че е разполагала с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.).След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. „в” от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 год..В случая следва да намери приложение правилото на чл.45, т.4 от Регламент /ЕО/ № 1974/2006 г. на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление 2013 г., според което: „Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението".

Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: „Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал".Според чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба №11, сред които и буква „в” - отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. В случая П. е била лишена от възможността да ползва не част, а всичките 495.727 дка пасища и това е довело до невъзможност да подаде заявления за подпомагане за кампаниите за 2016 и 2017 г.Административния орган не е установил, дали е било възможно адаптиране на стопанството и дали не е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. „в” от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009г.Установяването на тези обстоятелства е от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б. „е” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. „отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението ” и да намери приложение чл. 77, § 2, б. „а” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.Тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл.18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл в сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б. „е” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. „а” от Регламент/ЕС/ № 1306/2013.

Неправилно е определен и размера на дължимата за възстановяване сума поради това, че е приложена разпоредбата на чл. 18, ал.

4, б. „б” от Наредба № 11/06.04.2009 г., вместо тази на чл. 18, ал. 4, б. „г” от Наредба № 11/06.04.2009 г. С АУПДВ на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „б” от Наредба № 11/06.04.2009 г. е установено публично държавно вземане в размер на 6614.12 лв., представляващо 40 % от изплатената субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със съответната лихва. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е регламентирано, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. Анализът на нормата сочи, че крайният момент на очертания период не е обвързан с годината на установяване на основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с волеизявлението на административния орган за прекратяването му предвид избраната от законодателя формулировка „годината, в която е прекратен”, а не „годината, за която е прекратен”. В случая, първоначалното одобрение по мярката е на 15.05.2013 г., ангажиментът е прекратен на 10.03.2019 г., поради което прекратяването е осъществено след петата година и е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. „г” от Наредба № 11/06.04.2009 г., вместо неправилно приложената с АУПДВ чл. 18, ал. 4, б. „б” от наредбата. Член 18, ал.

4, б. „г” от Наредба № 11/06.04.2009 г. предвижда възстановяване на 10 % от получената финансова помощ, възлизащи на сумата от 1653,53 лв. Установеното публично държавно вземане над тази сума, ведно със съответните лихви е незаконосъобразно. Посочва съдебна практика - Решение № 3349 от 15.03.2021 г. по адм. д. № 10238/2020 на Върховния административен съд.

В заключение се счита, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административния орган не е изяснил действителната фактическа и правна обстановка, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на акта, претендират се и направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.С.П. ***, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.

Д.Н. ***, който поддържа жалбата по съображения, че в случая е налице форсмажорно обстоятелство - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, което не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, земеделският производител не е бил в състояние да продължи да спазва поетите задължения, приспособяване на стопанството не е било възможно, поради което не следва да се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. Алтернативно, ако съдът не приеме тези аргументи за отмяна на акта, счита че неправилно е определен размерът на дължимата за възстановяване сума - установеното публично държавно вземане в размер на 6 614.12 лева представлява 40% от изплатената субсидия, а би следвало този процент да бъде 10%, тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен след петата година.

Не се оспорва, че сумите по заявленията са получени, но се счита, че жалбоподателят не трябва да връща нищо, алтернативно- след като ангажиментът е прекратен след изтичане на петте години, за които е бил поет, процентът на намаленията би следвало да е друг.

Ответната страна Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Д.М.. Жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Посочва се, че съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), вземанията на Разплащателна агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Настоящият оспорван акт за установяване на публично държавно вземане определя размера на дължимостта на публичните средства и изисква изследване на фактите, свързани с датата на поемане на многогодишния ангажимент, съответно прекратяването на многогодишния ангажимент и размера на получената финансова помощ. В тази връзка се счита за безспорно доказано, че ангажиментът е поет, изпълняван е до началото на четвъртата от петте години и сумите са получени от жалбоподателката.

За неотносими се считат причините, довели до прекратяване на ангажимента, тъй като жалбоподателката е имала процесуална възможност, след като е получила акта за прекратяване на многогодишния си ангажимент, да оспори този административен акт. Същият не е оспорен нито по съдебен, нито по административен ред, поради което е влязъл в сила и е породил своето действие. Въз основа на този прекратен многогодишен ангажимент е издаден и настоящият АУПДВ. Изчисляването на сумите, които следва да бъдат възстановени, е по реда на чл. 18, ал. 4, буква „б“ от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013. Основанията за прилагане на разпоредбата са следните: госпожа П. е получавала суми до края на третата година от ангажимента включително; през 2016 г. (четвърта година от поетия от нея ангажимент) тя не подава заявление за плащане, съответно ангажиментът е прекратен до края на четвъртата година от общо петгодишния агроекологичен ангажимент и пропорционално 40% от оторизираната сума следва да бъде възстановена във фиска.