Решение № 101 от 20.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. ХАСКОВО, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245600600068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 57 от 07.12.2023 г., постановена по НЧХД№ 480/ 2023 г. по описа на РС- Хасково подсъдимият А. С. Я. е признат за виновен в това, че на 31.05.2023г., в с.Б.,общ.М.б.,обл.Х. , казал нещо унизително за честта и достойнството на М. И. К. от гр.Х., като в негово присъствие му казал : „..с теб не говоря бе малоумник“, като обидата е нанесена публично – на улицата в с.Б.,общ.М.б.,обл.Х. и в присъствието на ЧСИ С.П. , О. Я. и Н.

А. Я. ,поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК,вр.чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.Със същата присъда подсъдимият А. Я. е признат за невинен в това , че на същата дата и място казал нещо унизително за честта и достойнството на М. И. К. от гр.Х. ,като в негово присъствие му казал : „видях те какво представляваш в съда, помак рязан“ ,като обидата е нанесена публично –на улицата в с.Б.,общ.М.б.,обл.Х. и в присъствието на ЧСИ С.П. , О. Я. и Н. А. Я. престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК,като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.Предявеният против подсъдимият граждански иск с правно 1 основание чл.45 от ЗЗД е уважен частично - за сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената на 31.05.2023 г.публична обида , а в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева , като неоснователен и недоказан е отхвърлен .

Подсъдимият А. Я. е осъден да заплати на тъжителя и направените от него деловодни разноски в размер на 812 лв., а в полза на държавата държавна такса в размер на 60 лв. съобразно размера на уважената гражданска претенция .

Против присъдата в наказателно- осъдителната и гражданско – осъдителната й части е постъпила въззивна жалба от адв.В. Г. ,защитник на подсъдимия А. С. Я. ,в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт .Поддържа се ,че в своята съвкупност събраните пред районния съд доказателства не обосновавали извод за доказаност на частното обвинение ,извън показанията на св.Я. ,която обаче била заинтересована от изхода на делото . Същите доводи защитникът поддържа и в съдебното заседание, в което акцентира върху провокативното поведение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия ,предхождащо изричането на и по тази причин а приложимост на реторсията в конкретния случай. Отправеното от защитника искане е за отмяна на присъдата в частта ,в която подзащитния му е признат за виновен и постановяване на друга, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан . Уваженият граждански иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан .

Подсъдимият А. Я. не се явява и не взема становище по жалбата .

Въззивна жалба е депозирана и от частния тъжител М. К. ,който е останал недоволен от присъдата в оправдателната й част,както и в частта на гражданския иск ,който намира ,че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер,в които части я обжалва пред въззивния съд .Правилно обвинението за нанесена обида ,чрез инкриминираните в тъжбата думи „помак „ и „рязан“ първоинстанционният съд намерил за доказано,но направил погрешни правни изводи абстрахирайки се и игнорирайки обидното им съдържание . Искането му е присъдата в атакуваната част да бъде отменена и подсъдимия признат за виновен ,а гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен размер от 10 000 лв.

Повереникът на частния тъжител в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда в обжалваните й части.Поддържа искането ,отправено с жалбата до въззивния съд.

Частният тъжител поддържа подадената от него жалба и в хода на съдебните прения пред въззивния съд излага допълнителни съображения за нейната основателност.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и след 2 извършената служебна проверка, констатира следното:

С подадената пред Районен съд-Хасково тъжба от М. И. К. е предявено обвинение против подсъдимия А. С. Я. за това, че на 31.05.2023 г. в с.Б.

,общ.М.б., казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя М.

И. К. , в негово присъствие ,че е „малоумник“, „рязан“ и „помак“. С разпореждане от закрито заседание, проведено на 06.06.2023 г.

А. Я. е предаден на съд за нанесена на частния тъжител М. К. публична обида в негово и в това на ЧСИ С.П. ,О. Я. и Н. А. Я. присъствие ,инкриминирана в словесните изрази: „..с теб не говоря бе малоумник“ и „видях те какво представляваш в съда, помак рязан“ и квалифицирана като престъпление по чл.148 ал.1 т.1,вр.чл.146 ал.1 предл.1-во от НК. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито съдебно заседание. С тъжбата е бил предявен и приет от първата инстанция за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от 10 000 лв., с които е претендирано обезщетение на причинените на тъжителя от подсъдимия в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното им изплащане и разноските по делото . В хода на съдебното следствие са били събрани поисканите от страните и допуснати от съда доказателства, като при провеждането на тази процесуална дейност е било обезпечено правото им да участват в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат други доказателства в подкрепа на обвинителната и защитната им позиция.В този смисъл направените от съда фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и при съобразяване на правата, с които страните разполагат. Пред въззивният съд и по негов почин бяха събрани гласни доказателства ,чрез разпита на малолетния свидетел Н. А. Я. ,както и преразпита на свидетеля Л. В. .

Така проведената от въззивния съд доказателствена дейност в съвкупност с реализираната от първоинстанционния съд такава изясняват следната фактология:

Подсъдимият А. С. Я. и свиделката О. Я. са бивши съпрузи,от който брак имали ненавършило пълнолетие дете –малолетния Н. А. Я. , роден на 01.12.2010г. Бракът по между им бил прекратен по взаимно 3 съгласие по силата на постигнатото между съпрузите споразумение по чл.50 от СК ,одобрено с решение от 26.08.2021г. на РС -Благоевград, с което упражняването на родителските права върху малолетния Н. Я. било предоставено за съвместно упражняване от двамата родители и определен режим на лични контакти съгласно равновременен график с всеки от родителите . След развода св.О. Я. заживяла на семейни начала с тъжителя М. К. в притежавания от него имот в с.Б., общ.М.б., обл.Х.

Към

31.05.2023г. малолетния Н. Я. се намирал при майка си в имота на тъжителя в с.Б..За осъществяване на режима на лични контакти и предаване на детето Н. ,подсъдимият А. Я. потърсил съдействието на кантората на ЧСИ С.П. в гр.Х . Било образувано изпълнително дело №466/2023г. и на 31.05.2023г. било насрочено предаване на детето на бащата . На 31.05.2023г. подсъдимият А. Я.,заедно със св.Л. В., помощник ЧСИ при С.П. отишли в с.Б. , за да се осъществи предаване на детето Н. Я. на бащата и били посрещнати на улицата от тъжителя К., св.О. Я. и самото дете . Малолетният Н. не желаел да живее в гр.Б. ,поради което категорично отказал да тръгне с баща си .Последвала размяна на словесни реплики на висок тон между тъжителя и подсъдимия ,при които К. казал на А. Я. „че не заслужава такава жена“ ,имайки предвид св. О. Я.. Раздразнен от вмешателството на К. в отношенията му с детето , подсъдимият на свой ред отправил към тъжителя словесните реплики : „С теб не говоря бе малоумник“ . Макар размяната на реплики между страните да станала в присъствието на св.Л.

В. ,той не чул нищо и в крайна сметка предаването на детето Н. А. Я. не се състояло . Първоначално детето, а след него тъжителя и св.О. Я. се прибрали в дома си , а подсъдимия, заедно с помощник ЧСИ св.Л. В. си тръгнали.

Тази фактическа обстановка отговаря на възприетата и от първоинстанционния съд по отношение на инкриминирания израз -„с теб не говоря бе малоумник „ , а доказателствената й обезпеченост се съдържа в ангажираните от обвинението гласни доказателствени средства-показанията на св.О. Я. и съответстващите им показания на св.Н. Я.,разпитан в съдебното следствие пред въззивната инстанция . Действително св.Я. е лице, съжителстващо на съпружески начала с тъжителя,факт ,който сам по себе се не е достатъчен ,за да се изключи съдържащата се в показанията на този свидетел доказателствена информация ,заради негова заинтересованост 4 към позицията на частното обвинение .При условие ,че в показанията на св.Я. не се съдържат неясноти ,противоречия или неубедителност при възпроизвеждане на фактите ,на които твърди да е пряк очевидец ,а напротив -точно обратното и те се потвърждават от показанията на св.Н.

Я./също пряк очевидец / за отправена от страна на подсъдимия по адрес на тъжителя обидна дума „малоумник „ , съвсем правилно районния съд ги е възприел при направата на заключението си по фактите . Посочените двама свидетели потвърждават срещата между страните на посочената дата на улицата пред дома на тъжителя К. ,наличието на разменени реплики между тях и отправената от подсъдимия реплика към тъжителя съдържаща обидната дума „малоумник“ . Никой от тях не установява тъжителят на свой ред също да е употребил думи и/или изрази с обиден характер по отношение на А. Я. , за да се приеме ,че казаното е в негов отговор, а оттам и да се обсъжда приложимостта на института на реторсията ,за каквато защитата на подсъдимия пледира в хода на пренията пред въззивния съд.

Обясненията на подсъдимия,дадени пред районния съд макар да носят подобна информация са изолирани и неподкрепени от други доказателствени източници ,поради което и парвилно са приети от предходната инстанция за недостоверни и ненадежни за следващите се от тях правни изводи. При липса на доказателствена основа за подобен извод , възражението за наличие на реторсия следва да бъде отхвърлено ,а довода за заинтересованост на показанията на св.Я. следва да се счете за несъстоятелен. Показанията на св.Л. В. ,също очевидец на случилото се, са били обект на анализ от първоинстанционния съд и изводимата от тях информация е идентична с тази от преразпита му пред настоящата инстанция .Като цяло този свидетел не си спомня думи и изрази с обиден характер ,употребени от страните по време на предаване на детето,което обяснява с характерната за това изпълнително действие вербална агресия между страните .

Несъмнено отправения от страна на подсъдимия Я. израз -„с теб не говоря бе малоумник „има обиден характер. Фактическият състав на престъплението по чл.146 ал.1 от НК - нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи или действия, унизителни за честта и достойнството на лицето в негово присъствие. Извършителят на Т. деяние изразява с думи личната си негативна оценка на лицето, по отношение на което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната чест и достойнство на адресата на 5 обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътрешни чувства и преживявания.С разпореждането за предаване на съд подсъдимият А. Я. е привлечен по обвинение за квалифицирана обида- нанесена на публично място в присъствието на ЧСИ С.П.,св.О. Я. и Н. А. Я. .Доказателствената съвкупност обаче е непротиворечива за това ,че при изричането на обидните изрази от страна на подсъдимия не е присъствал ЧСИ С.П. ,а неговия помощник св.Л. В. ,поради което и районния съд е нямал основание в тази част да счете обвинението също за доказано .Това налага изменение на присъдата от въззивния съд , като подсъдимият бъде оправдан за това да е нанесъл публичната обида в присъствието на ЧСИ С.П. . Иначе верни са и заключенията на съда относно отговорността, която следва да бъде понесена от подсъдимия. След като той не е бил осъждан и досега, от престъплението не са причинени имуществени вреди, а престъплението е наказуемо с глоба от 3000 лв. до 10 000 лв. и обществено порицание , то правилно наказателната отговорност е била заменена с административна на основание чл.78а от НК и подсъдимия е санкциониран по този ред с минималното предвидено в закона наказание.