Решение № 69 от 24.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5658/2024
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Предмет на въззивна проверка е присъда № 132 от 10.06.2022 г. по Наказателно дело от общ характер № 14177 по описа за 2021 на СРС н.о. 17 състав. С присъдата подсъдимият Л. М. С. е признат за виновен в това, че на 04.01.2019 г. около 20.00 ч. в центъра на с. Долни Богров, пред входа на магазин „БМ М.“, нанесъл удари с юмруци и глава в областта на лицето на П. Н. Н., с което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на алвеоларния израстък на горната челюст в областта на първи горен ляв зъб с травматично разклащане от втора степен и девитализиране на същия зъб, които телесни уреждания са реализирали медико-биологичния признак „избИ.е на зъб“ и са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените по настоящето дело и по НОХД № 236/2021 г. по описа на РС Сливница, а именно ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изпълнението на което отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК присъединил изцяло към така определеното общо наказание наложените наказания по НОХД № 236/2021 г. по описа на РС Сливница – „глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 4 месеца. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал от така наложеното наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ изтърпяната част от наказанието, включително и времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Л. М. С. да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 201.30 лева по 1 сметка на СДВР, както и сумата от 200.00 лева за разноски в съдебното производство по сметка на СРС.
На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия Л. М. С. да заплати на гражданския ищец П. Н. Н. с ЕГН сумата от 4000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 12 000 лева. Оставил без уважение искането на частния обвинител и граждански ищец П. Н.
Н. за присъждане на разноски по делото за повереник.
Повереникът на частния обвинител е оспорил присъдата: в наказателно-осъдителната част, като иска увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия чрез отмяна приложението на нормата на чл. 66 от НК ; в гражданско-отхвърлителната част, с искане за изменение на присъдата и увеличаване размера на обезщетението, при твърдения че е неправилна, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД.
Постъпило е допълнително писмено изложение към въззивната жалба с подробни доводи единствено относно гражданската част.
Уведомени за сезиращите актове, от подсъдимия и защитника му, както и от СРП възражения, искания не са постъпили .
Съдът, като прецени изложените доводи, материалите по делото и разпоредбата на чл. 327 от НПК намира следното:
Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXI от НПК. За правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 от НПК, въззивният съд намери, че не се налага повторен разпит на подсъдимия, разпити на свидетели и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът адв. Д. заяви, че страната поддържа жалбата единствено в гражданската част.
В съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната присъда за неправилна в гражданската й част, поради установените множество телесни увреждания, довели до продължителен период на страдание от П. Н., поради което предлага в тази част да се уважи въззивната жалба.
Частният обвинител и граждански ищец, чрез повереника, очертава като основно оплакване правим, че при приетата повреда като средна телесна повреда, по която е квалифицирано обвинението, с оглед установените травми, болки и продължителност определената сума е несправедлива за обезщетяване на понесените болки и страдания.
Второто оплакване е, че първият съд е приел за разглеждане в съвместно в наказателния процес граждански иск да бъдат обезщетени всички последици, а именно контузията в кръста и гръбнака; тези кръвни насядания по лицето, вкл. долната челюст; както и откъсването на кичура от косата; обидните думи, които са нанесени – псувни спрямо доверителката ми. Подържа липса на отговор в мотивите дали са оценени и тези вреди или не, защото не са предмет на наказателното производство, като се твърди наличие на съдебна практика за това. Моли да се присъдят разноските на доверителката за първа и втора инстанция.
Защитникът адв. Н. моли съдът да остави без уважение искането на гражданския ищец за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. Твърди, че първоинстанционният съд много добре е изследвал фактическата обстановка, което му е позволило да изгради законосъобразни изводи; присъденото обезщетение е справедливо, а що се отнася до леката телесна повреда – счита , че тя е минимално изразена в болки и страдания. Заявява, че съществено значение е и отдалечеността във времето на станалото събитие - 6 години, като уваженият размер от 4 000 лв. се намира за справедлив, като отделно върху сумата се дължи лихва. С оглед това моли да се оставите без уважение 2 въззивната жалба.
Подсъдимият С. поддържам казаното от адвоката.
В право на последна дума на подсъдимият иска присъдата да се потвърди.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна .
Установява се от фактическа страна следното :
Подсъдимият Л. М. С., роден на **** г. в гр. София, със средно образование, женен, работещ, осъждан, с адрес – Столична община, с. ****. живеел с. Долни Богров, както и пострадалата св. П. Н. и съпругът й – св. Б. Н. и се познавали, както и поради това, че и С. и Н. работели като шофьори на товарни автомобили.
Първоначално двамата били в безконфликтни отношения, което се променило, след като подсъдимият С. започнал да изрича намеци и закачки със сексуален контекст по адрес на св. П. Н., на публични места, в нейно присъствие, а понякога и в присъствието на съпруга й.
На 04.01.2019 г., вечерта, около 20:00 часа, свидетелят М. С. – син на подсъдимия Л.
С. се намирал в своя лек автомобил, който бил паркиран пред магазин „БМ М.“, находящ се на центъра на село Долни Богров и разговарял с приятелите си св. Г.Т. и Д.Т., които също били в автомобила и св. Т.К., който бил извън него. Малко след това пристигнал подсъдимият Л. С., като паркирал в близост до автомобила на сина си М. С.. Последният слязъл от своя автомобил и отишъл да разговаря с баща си. Подсъдимият бил под въздействието на алкохол.
В това време св. Б. Н., съпругата му св. П. Н. и дъщеря им св. Л. Н., посетили магазин „БМ М.“, като до там се придвижили с лек автомобил. При слизането им от автомобила и отправянето им към магазина подсъдимият С. започнал да се провиква и да отправя обидни думи спрямо св. Б. Н. и П. Н., които не му обърнали внимание и влезли в магазина. След като напазарували, първи от магазина излязъл св. Н., а малко след него и св.
П. Н. и Л. Н.. Св. Б. Н. поставил закупените стоки в автомобила и като забелязал сина на подс. С. – св. М. С., отишъл при него и го помолил да каже на баща си да спре да обижда и псува него и съпругата му. В отговор св. М. С. напсувал св. Б. Н., замахнал с ръка и го ударил леко в областта на устата, след което побягнал, а св. Б. Н. тръгнал след него, като двамата обикаляли около автомобила на св. М. С.. От своя страна подсъдимият Л. С. тръгнал към св. Б. Н.. В този момент св. П. Н. се опитала да помогне на съпруга си като застанала пред подсъдимия С.. Последният й нанесъл удар с юмрук, който попаднал в областта на лявата й скула, след което я хванал за косата и дръпнал силно назад, като й отскубнал кичур коса. След това подсъдимият нанесъл силен удар с глава, който попаднал в областта на устата на св. П. Н., след което я бутнал и тя изгубила равновесие и паднала назад, при което си ударила долната част на гърба и таза. С тези си действия подсъдимият С. причинил на пострадалaта П. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на алвеоларния израстък на горната челюст в областта на първи горен ляв зъб с травматично разклащане от втора степен и девитализиране на същия зъб, което се приравнява на "избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето или говоренето". Наред с това св. Н. получила и оток, обхващащ лявата буза, лявата половина на горната устна, частично долната устна до долната челюст и странично до лявата предушна област и лявото крило на носа, както и контузия на долната част на гърба и таза, изразяваща се в кръвонасядане в долната част на проекцията на кръстцовата кост и в областта на опашната кост. Травмите в областта на лицето настъпили в резултат на удари с твърди, тъпи предмети, 3 а контузията на долната част на гърба и таза била причинена вследствие на падането върху терена. Св. Б. Н. забелязал, че съпругата му е паднала на земята и се върнал да й помогне, като в този момент бил нападнат от св. М. С., който го изритал с крак в областта на устата.
Междувременно св. А. С. /син на подсъдимия/ също пристигнал на мястото на инцидента, доведен от брат си М., и хвърлил по св. Б. Н. метален предмет, но последният се навел и успял да избегне удара. След това св. А. С. отишъл до автомобила на баща си и взел оттам дървен прът, наподобяващ бухалка. Приближил се отново до св. Н., замахнал силно с дървото и ударил Н. по лявата ръка, с която той опитвал да се предпази, като от удара дървото се счупило. След като св. Б. Н. казал, че ще дойде полиция, подсъдимият Л. С. и синовете му – св. М. С. и А. С. се качили в автомобилите си и си тръгнали. Малко преди това св. Л. Н. се обадила на св. И. Н. – брат на св. Б. Н., който пристигнал на мястото на инцидента заедно със св. А.К., като двамата забелязали, че на земята имало кръв и кичур коса, както и че имало наранявания по лицето на пострадалата П. Н., като й течала кръв от устата, а тя се оплакала и от болки в кръста, както и че имало кръв по лявата ръка на св. Б.
Н.. Св. А.К. закарал с автомобила си св. П. Н. и Б. Н. в лечебното заведение УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД, където им била оказана медицинска помощ. На следващия ден - 05.01.2019 г. пострадалата П. Н. посетила кабинет по съдебна медицина, като при извършения й преглед било установено разклащане на първи горен ляв зъб в предно-задна посока, силно болезнен. При последващите изследвания на св. П. Н., на 07.01.2019 г. в Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия било установено счупване на горната челюст в областта на травмирания първи горен ляв зъб, като било назначено ортодонтско лечение чрез шиниране на увредения зъб с ортодонтска тел и полимер. При извършен на 09.09.2019 г. преглед на пострадалата Н. от дентален лекар било установено увреждане на съдово-нервен сноп и девитализиране („умъртвяване“) на зъба.