Решение № 303 от 22.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу постановеното по гр.д. № 39/2023г. по описа на ОС - Шумен решение № 15/07.02.2024 г., в частта с която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на В. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания от получените травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на 22.05.2020 г., причинено от К В Д, ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек автомобил „УАЗ 469Б“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, на основание застрахователна полица BG/23/120000537956 със срок за валидност от 19.02.2020г. до 18.02.2021г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосочения л.а., за горницата над 40 000 лева до присъдените 70 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.

Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и частна въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу постановеното по гр.д. № 39/2023г. по описа на ОС-гр. Шумен определение № 241/05.04.2024 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Основното възражение в частната жалба на застрахователя по отношение на разноските е, че доколкото адвокатски услуги са предоставени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, то 1 не следва да се начислява ДДС към присъдения размер на възнаграждение.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 40 000 лв., решението е влязло в сила в осъдителната част за сумите 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 859.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият Д., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в разкъсноконтузна рана в областта на капачката на дясното коляно; многофрагментна фрактура на горната скочна кост (талус) на дясното ходило; изкълчване на дясната скочно-петна става; контузия на гръдния кош в дясно, без фрактури на ребра и развила се по- късно плоскостна ателектаза (липса на въздух в част или в целия бял дроб) в дясното долно белодробно поле. Проведено е открито наместване на скочната кост (талус), като са поставени два компресивни винта и две киршнерови игли. След консолидация на фрактурата, през м.август 2020 г. е извършена реоперация като са отстранени двете киршнерови игли, а двата компресивни винта са оставени в талуса. При извършения преди изготяне на заключението медицински преглед е установено, че консолидацията на фрактурата е завършена, но са се развили усложнения като е налице рентгенологично верифицирана остеоартроза на глезенната става, а в областта на дясната пета се е развил голям костен шип. Констатирано е частично ограничение в движенията на дясната глезенна става и остатъчна болезненост в дясната глезенна става, проявяваща се основно при повишена физическа активност (по-продължително ходене), промяна на времето, носене на по-тежки предмети и пр.

От показанията на свидетелите С И.а И.а и И В.ова И.а, които съдът цени като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че след инцидента въззиваемият е бил настанен в болница, бил е напълно неподвижен, не можел да се обслужва сам, имал нужда от постоянни грижи, оплаквал се е от силни болки, което е налагало постоянен прием на обезболяващи. Това състояние е продължило и след изписването му от болницата, като в продължение на четири-пет месеца, не е можел да стане от леглото, а после е започнал да се придвижва с помощни средства. Според свидетелите и към настоящият момент, въззиваемият изпитва болки и има ограничения в движението на крака при продължително ходене или шофиране.

Двамата свидетели обясняват, че в психическото състояние на ищеца настъпила съществена промяна – преди инцидента бил жизнерадостен, а впоследствие се затворил в себе си, 2 ограничил е контактите и пътуванията, заради болките в крака.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания със значителен интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от активната чужда помощ за продължителен период от време, като процесът на възстановяване не е приключил напълно. Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи, с оглед неблагоприятните прогнози за възможност за пълно възстановяване на физическото и психическото здраве, като последица от получените травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване и живот, било е невъзможно самостоятелно функциониране за значителен период от време, затруднено е бил упражняване на професионална дейност, което е наложило ползване на продължителен отпуск поради нетрудоспособност, а преживяното събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало у пострадалото лице последваща висока тревожност и интензивни негативни емоционални преживявания.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил съществено върху неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година пострадалата е търпяла физическите последствия от произшествието, а към настоящия

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищеца, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна 3 практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 70 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения, които са довели до настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това. За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963 година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на пострадалия.