Решение № 160 от 29.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600445 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 22, постановена от ВРС на 02.02.202 2 г. по НОХД № 4708/2021 г., с която подсъдимата ЗДР. М. К., ЕГН ********** е призната за виновна за това, че в периода от м. май 2019 г. до м. юли 2021 г. включително, в гр. Варна, след като била осъдена с Решение № 1039/13.03.2019 г. по гр. д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8-ми и състав, в сила от 09.04.2019 г. да издържа свои низходящи – сина си Н. Г. Г., роден на хх.хх.хххх г. и дъщеря си Ем. Г. Г., родена на хх.хх.хххх г., чрез техния баща и законен представител Г.Н.Г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 200 /двеста/ лв. или общо 5 400 /пет хиляди и четиристотин/ лв. за Н. Г. Г. 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 170 /сто и седемдесет/ лв. или общо 4 590 /четири хиляди петстотин и деветдесет/ лв. за Ем. Г. Г., всичко на обща стойност 9 990 /девет хиляди деветстотин и деветдесет/ лв престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За това престъпление на основание чл.

183, ал. 1 вр. чл. 58а , ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК й било наложено наказание „пробация“ в следната съвкупност от пробационни мерки: - на основание чл.

42А, ал. 2, т. 1 от НК - "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично. - на основание чл.

42а, ал. 2, т. 2 от нк - "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. - по чл.42а, ал. 2, т. 4 от нк – „включване в програма за обществено въздействие” за срок от шест месеца.

1

В жалбата на подсъдимата, чрез нейният защитник, инициирала настоящето въззивно производство се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като неправилно е приложен материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, като счита, че същото не съответства на целта на генералната и специалната превенции, визирани в НК.

Според защитата остава недоказана формата на вина- пряк умисъл, като се излага факта, че заплащането на издръжка в размер на 200 лева не сочи към пряк умисъл, а към невъзможност за заплащане на пълният размер на издръжката. Изразява се пълно несъгласие с постановената присъда с доводи, че подсъдимата полага грижи за децата си и проявява явен интерес и заинтересованост към децата си и техните потребности. Помага със съвети разговори. Поддържа непрекъснат контакт и с двете си деца. Подпомага ги, закупува и необходими за ежедневието и училището пособия, което обаче не се отчита от бащата същият депозира жалби до ВРП против майката, дори и в период, в който имат договорка за забава и/или даване на парични средства от нея за потребности от първа необходимост.

В съдебно зъседание се пледира се за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на друга такава, която оправдава подсъдимата или признае З.К. за виновна и да не й се наложи наказание или в условията на алтернативност да се измени присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови друга такава, като се освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да й се наложи наказание по реда на чл.78а от НК, към минимума.

Според прокурора квалификацията на деянието е правилна. Становището му е, че в случая разпоредбата на чл.78а от НК е приложима.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, дадените обяснения на подсъдимата, показанията на свидетелите и след обстоен анализ на доказателствата по делото, прие за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Г.Н.Г. и подс. ЗДР. М. К. сключили граждански брак през м. юни 2004 г. На хх.хх.хххх г. се родил синът им Н. Г. Г., а на хх.хх.хххх се родила дъщеря им Ем. Г. Г.. С Решение № 2763/22.06.2015 г. по гр.д. № 914/2015 г. по описа на ВРС, 7ми състав бракът на свидетеля и подсъдимата бил прекратен с развод. Със същото решение било одобрено споразумение, според което упражняването на родителските права по отношение на децата Н. и Ем. било предоставено на бащата - свид. Г.Н.Г., а подс. ЗДР. М. К. била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата Н. и Ем., в размер на 90 лв. за всяко дете.

С Решение № 1039/13.03.2019 г. по гр.д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8и състав размерът на дължимата от подс. К. издръжка бил изменен, както следва: за детето Н. Г. Г. издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.07 2018 п до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-о число на месеца, за който се дължи за детето Ем. Г. Г. издръжка в размер на 170 лв., считано от 23.07.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-о число на месеца, за 2 който се дължи. Решение № 1039/13.03 2019 г. влязло в законна сила на 09.04.2019 г.

Свид. Г.Н.Г. и децата Н. и Ем. живеели на адрес: гр. Варна, ул.А. Н." No 18.

Подс. К. била запозната с влязлото в сила Решение № 1039/13.03.2019, но въпреки това не заплащала дължимата издръжка в пълния й размер. От приобщените по делото извлечения от банковата сметка на свид. Галин Гавраилов е видно, че от м. май 2019 г. до м. май 2021 г. подс. ЗДР. М. К. е заплащала всеки месец (в повечето случаи без да спазва датата на падежа) издръжка в общ размер 200 лв. с пояснението, че това е издръжка по 100 лв. за всяко от двете деца. За м. септември 2019 г. е превела сумата от 390 лв., което е пълният размер на издръжката за двете деца и платила 20 лв. повече.

За месеците март 2020 г., април 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., юни 2021 г. и юли 2021 г. не плащала издръжка.

По този начин за периода от м. май 2019 г. до м. юли 2021 г. включително, в гр. Варна, подс. ЗДР. М. К. съзнателно не изпълнила задължението си за плащане на издръжка на сина си Н. Г. Г. и на дъщеря си Ем. Г. Г., чрез техния баща и законен представител Г.Н.Г., в размер на повече от две месечни вноски - 27 месечни вноски по 200 лв. за Н. Г. Г. и 27 месечни вноски по 170 лв. за Ем. Г. Г. или общо 9990 лв.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 02.02.2022 г. в съдебната зала се е явил свид. Г.Г.- баща на децата и бивш съпруг на подс. К.. Същият заявил, че към него момент подсъдимата е заплатила цялата сума за процесния период за издръжка на двете деца.

Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа обстановка, идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, включително самопризнанията на подсъдимата и e направил законосъобразен извод, че осъществяването на престъплението е доказано по безспорен начин.

Деянието е осъществено от подсъдимата чрез бездействие – в продължителен период от време – 27 месеца тя не е заплащала дължимите за децата й месечни издръжки.

Съгласно разпоредбата на ал.3, деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.” За целта е нужно, след като се предяви обвинението на дееца, той да плати и да представи разписката за плащането на органа на досъдебното производство или на съда.

Тази разпоредба обаче не може да бъде приложена повторно.

В настоящия случай, видно от материалите по делото - с постановления на ВРП от 11.07.2016 г. и от 24.04.2018 г. водените срещу подсъдимата наказателни производства за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК , а именно – по ДП № 39/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна и по ДП № 430/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, са прекратени на основание чл.183 ал.3 от НК, поради заплащане на дължимата 3 издръжка след образуване на наказателното производство.

Съгласно задължителните указания на Върховния съд на Република България, дадени с Тълкувателно решение №19 от 27.03.1974 г. по н.д. № 12/1974 г., нормата на чл.183, ал.3 от НК може да се прилага освен от съда и от прокуратурата със съответно постановление за прекратяване на наказателното производство.

Предвид гореизложеното и правилно първоинстанционният съд е отказал да приложи нормата на чл.183, ал.3 от Н,К с оглед разпоредбата на чл. 183 ал.4 от НК повторното прилагане на привилегията на нормата на чл. 183 ал.3 от НК е недопустимо.

Настоящия въззивен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил правилно детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил законосъобразен извод за извършено от подсъдимата престъпление наказуемо по чл.183 ал.1 от НК.

Неправилно обаче, с оглед заплащане на цялата сума за процесния период от страна на подсъдимата, съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.78а от НК. За освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание са налице всички предпоставки престъплението е умишлено и предвиденото за него наказание е лишаване от свобода до една година, а настъпили съставомерни имуществени вреди са възстановени, като подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност.

Настоящата инстанция намира за справедливо определянето на минимален размер на административното наказание глоба с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Въззивният съд намира, че с административно наказание глоба, определена в минимален размер ще изпълнят целите на генералната и специалната превенции в този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 22, постановена от ВРС на 0 2.02.202 2 г. по НОХД № 4708/2021 г., както ОСВОБОЖДАВА подс.ЗДР. М. К. от наказателна отговорност и й се налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева за извършеното от нея деяние, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено 4 страните за изготвяне на настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5