Решение № 79 от 23.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20225300900384 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищците Б. В. Р.- Л.а, ЕГН **********, Л. Л. Л., ЕГН **********, Д. Л.

Л., ЕГН ****, тримата с адрес гр. П. ****, и Л. Л. Г., ЕГН ********** и И. В.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 300 000 лв., за първите трима от ищците, и в размер на по 250 000 лв. за останалите двама ищци, в резултат на настъпило на ****г. ПТП, на път *** при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при управление на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, в резултат на което е починал Л. Л.ов Л., родственик /съпруг, баща и син/ на ищците, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника – 25.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че Л. Л.ов Л. е починал вследствие на ПТП на ****г., на път *** при р. на с. ****, с посока на движение гр. К., причинено от С. Ц. С., при управление на л.а. „Хонда 1

Акорд“, с рег. № ****. Твърди се, че управляваният от С. автомобил е навлязъл внезапно в лентата за насрещно движение, след което е последвал челен сблъсък с управлявания от Л. Л.ов Л. л.а. „Шкода Ранид“ с рег. № *****. За процесния пътен инцидент е образувано досъдебно производство № ЗМ427/2020г. по описа на РУ К.. Ищците твърдят, че Л. Л.ов Л. е съпруг на ищцата Б. Р.- Л.а, баща на ищците Л. и Д. Л.и и син на ищците Л. и И. Г.и.

Ищците твърдят, че смъртта на техния родственик им е причинила големи душевни болки и страдания, животът им се променил завинаги без неговата подкрепа, ежедневна грижа и Л.в. Твърдят, че са разчитали на неговата морална и материална подкрепа и грижа. Твърдят, че не са преодолели неговата загуба и ще скърбят цял живот. Твърдят, че към датата на процесното ПТП з а лек автомобил марка и модел „Хонда Акорд“, с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ******, валидна до 31.07.2021г. Твърдят, че на 25.09.2020г. са уведомили ответника за настъпилото произшествие и са отправили извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но такова не е платено.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди, по основание и размер. Ответникът не оспорва настъпването на ПТП между л.а. „Шкода Ранид“ с рег. № *****, управляван от Л. Л.ов Л., и л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, управляван от С. Ц. С., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а.

„Хонда Акорд“, с рег. № **** към датата на процесното ПТП. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено от противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на Л.

Л.ов Л.. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди, като се излагат съображения, че са прекомерно завишени, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва от датата на уведомяване от страна на ищеца, като неоснователна и несъобразена с разпоредбите на чл.380 2

КЗ и чл.497 КЗ. Твърди, че не е постъпвало уведомление за щета от водача на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, като датата, на която е узнал за процесното ПТП е 25.09.2020г., когато от страна на ищците са предявени извънсъдебните претенции.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП. Ищците твърдят, че противоправното поведение на водача на л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № **** се изразява в това, че поради движение с превишена и техническа несъобразена с радиуса на завоя скорост е загубила контрол на управлявания автомобил, при което автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е сблъскал с автомобила, управляван от починалия родственик на ищците.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на искаовете.

Между страните не е спорно обстоятелството, че на ****г. е настъпило ПТП между л.а. „Шкода Ранид“ с рег. № *****, управляван от Л. Л.ов Л., и л.а. „Хонда Акорд“, с рег. № ****, управляван от С. Ц. С.. Посоченото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.

От представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници /л.53/ и удостоверение за раждане /л.53, т.д. № 385 от 2022г./ се установява родствената връзка на ищците Л. Л., Д. Л., Л. Г. и И. Г. с починалия Л. Л., а именно, че ищците Л. Л. Д. Л. са негови деца, а ищците Л.

Г. и И. Г. са негови родители, както и че ищцата Б. Р. е съпруга на починалия.

За установяване механизма на процесното ПТП по делото е допусната САТЕ. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по САТЕ, 3 изготвено от вещото лице инж. С., същото не е оспорено от страните, мотивирано и обосновано е и не противоречи на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението най- вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм: Водачът С. е управлявала л.а. „Хонда Акорд“ по платното за движение на пътя гр. К.- гр. К. в посока от изток на запад. По същото време водачът Л. е управлявал л.а. „Шкода Рапид“ по южната пътна лента на платното за движение на същия път в посока от запад на изток, срещу л.а. „Хонда Акорд“. При навлизане в десен завой на пътя водачът на л.а. „Хонда Акорд“ поради движение с техническа несъобразена скорост с радиуса на завоя е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в лявата насрещна за него пътна лента, в резултат на което е настъпил удар межда двата автомобила- в лявата страна на л.а. „Хонда Акорд“ и в предната лява част на л.а. „Шкода Рапид“. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Хонда Акорд“ е загубил контрол върху автомобила и е навлязъл в лявата /южна/ насрещна пътна лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил л.а. „Шкода Рапид“.

Скоростта на движение на л.а. „Хонда Акорд“ е била около 136 км/ч и е близка по стойност до критичната съобразно радиуса на десния завой, при което л.а. „Хонда Акорд“ е загубил странична устойчивост при движение в завоя и така е навлязъл в лявата насрещна за него пътна лента.

За установяване на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на Л. Л. по делото е допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Б. П..

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по СМЕ, същото не е оспорено от страните. Съгласно заключението причината за смъртта на Л. Л. е получената при настъпилото процесно ПТП тежка черепномозъчна травма, като установените травматични увреждания и настъпилата смърт са в пряка причинно- следствена връзка с претърпяното на ****г. ПТП.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вредиболки и страдания от смъртта на Л. Л. по делото са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелите М.а К. /сестра на ищцата Р./, В. Л.а /дъщеря на ищците Л. Г. и И. Г./, Ц. И.а /сестра на ищцата И. Г./ и В. Р. /майка на ищцата Р. и баба на ищците Л. Л. и Д. Л./.

4

От показанията на св. К. се установява, че ищцата и починалият Л. са били много задружно семейство, обичали се, уважавали се, заедно полагали грижи за децата и си помагали взаимно в ежедневните и битови задачи, прекарвали заедно свободното си време – обичали да ходят на разходки заедно с децата в планината. Установява се, че ищцата понесла много тежко новината за смъртта на съпруга си, била в шок и към настоящия момент продължава много тежко да изживява загубата му. Среща големи трудности в отглеждането на децата, тъй като физически не й стига времето – да работи, да учи, да пазарува, да води децата на градина. Помага й нейната майка, но въпреки това според свидетелката ищцата е психически много натоварена и притеснена, както и е много притеснена финансово, тъй като получава ниска заплата, в момента се учи да се преквалифицира като учител, а освен това е разчитала на получаваните от починалия доходи. Установява се, че смъртта на Л. се е отразила много зле на децата, особено на Л., който изживял много силен шок, след смъртта на баща си станал по- затворен, по- чувствителен, отказва да говори в детската градина с учителките и с децата. Към момента Л. продължава да отказва да говори в градината, говори с всички останали извън градината, говори и с непознати хора, консултиран е с лекари – невролози, които казват, че всичко е наред. Вероятната причина за това поведение на Л., според свидетелката е, че той е видял некролога баща си до градината, тогава е трябвало да бъде първа група и е направил някакви асоциации.

От показанията на св. Л.а се установява, че като цяло са били много сплотено семейство, Л. е бил двигателят на това семейство, имали са близки отношения. Докато Л. е учил в Т., всички са живели заедно. От 19- годишен Л. се е преместил да живее в гр. ****, но продължил да поддържа контакти с родителите си и свидетелката, идвал си доста често в Т., помагали си морално и финансово. Установява се, че родителите им са съсипани от смъртта на сина си, емоционално са рухнали, баща й бил претърпял паническо разстройство, майка й едва издържа психически. Свидетелства, че всеки ден разговарят с родителите й за брат й, споменават го, никога няма да престанат да говорят за него и да го забравят.

От показанията на св. И.а се установява, че Л. е бил в много добри отношения със своите родители, помагал им във всяко едно отношение и те много разчитали на него. Бил създал семейство, но в същото време се грижил 5 и за своите родители, помагал им, всеки ден се чували по телефона. Ако родителите му имали нужда от нещо, той всяка събота и неделя си отивал при тях в Т. със семейството си, отпуск си взимал, да бъде по- често с тях.

Установява се също така, че двамата му родители след неговата смърт рухнали изведнъж, стараят се да бъдат силни заради внучетата, но травмата е много тежка, те са много разстроени и съкрушени. Установява се от показанията на свидетелката, че след смъртта на Л. майка му е много отслабнала, започнала да пие лекарства за кръвно и сърце, не може да спи през нощта, споделяла на свидетелката, че пред погледа й е все Л. и не може да заспи. Установява се, че бащата на Л. тежко преживява смъртта на сина си.

От показанията на свидетелката се установява, че Л. от 19- годишен е заминал да живее в ****, около 15 години не е живял с родителите си, но събота и неделя, отпуските, когато имал възможност посещавал родителите си и им помагал, след като се родили децата също продължили да идват в Т..

От показанията на св. Р. се установява, че отношенията между Б. и Л. били хармонични, към децата се отнасял с много голямо желание. Б. много трудно преживява смъртта на Л., защото за всичко й остава да бъде сама, среща трудности от материален характер, разчита само на заплата, пенсията и детските, които получава, няма никакви други странични доходи. Записала е да учи за учителка и на практика е заета по цял ден. Свидетелката й помага, грижи се за децата, преди това Б. е разчитала на помощта на Л. за децата. За Л. говорят в отсъствието на децата, не смеят да споменават името му пред тях. Установява се, че Л. е получил след смъртта на баща си избирателно говорене и не говори в градината, консултиран е с н., правени са му изследвания, но не е установено нищо, предстои да ходи на психотерапевт или невролог. Установява се, че след смъртта на Л. животът на Б. станал позатворен, защото преди това те излизали всяка събота и неделя с децата в планината, живеели много отворено, срещали се с много хора. Преди да се родят децата Б. и Л. всяка събота и неделя ходели по планините, обиколили Р. и П., след като се родили децата продължили да ходят по планините на еднодневни разходки – до Ч., В., х. „З.“. Установява се, че Б. много страда от загубата на Л., плаче винаги, когато със свидетелката говорят за Л..