Решение № 608 от 27.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Русе, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201168 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ПЪТИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК 202920330, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 14, комплекс „Евас“, вх. „Б“, ет. 4, чрез адв. Н. С. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504807889, с който на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. За издаването на електронния фиш били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водело до неговата отмяна. Според нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП се регламентирало задължение на собственика да не допуска движение на ППС, за което не е заплатена дължимата такса според категорията по чл. 10, ал. 1 ЗП. От систематичното тълкуване на тази разпоредба и на разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл.

1

179, ал. 3б ЗДвП се обуславяло извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразявало неговото неправомерно поведение и предпоставката да му бъдело наложено административно наказание. Не се установявало безспорно дали дружеството жалбоподател е наказано заради нарушаване забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Това нарушавало възможността жалбоподателят да упражни ефективно правото си на защита, поради което представлявало основание за отмяна. Жалбоподателят не следвало да носи административнонаказателна отговорност, защото обжалваният акт бил връчен две години и десет месеца след датата на твърдяното за извършено нарушение – 17.08.2021 г., т.е. не били спазени сроковете за издаване на обжалвания акт, доколкото електронните фишове били приравнени с АУАН и НП, издавани по реда на ЗАНН, то процесният електронен фиш не бил издаден в сочените срокове, именно поради изминалия дълъг период от извършване на нарушението и връчването на фиша. Така не били спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съобразно тълкувателната практика на ВКС и ВАС те били давностни и изтичането им погасявало възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следял служебно. Нормата на чл. 1 ЗАНН въвеждала приложението му за всички случаи, когато липсвала друга специална уредба.

ЗДвП уреждал особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентирал отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и имало същото правно значение – давало началото на административнонаказателното производство. Електронното изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлявало регламентирания в закона електронен фиш и било своеобразен аналог на наказателното постановление. Според разпоредбата на 2 чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не било издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на АУАН. при липса на специална уредба относно сроковете за образуване и приключване на административнонаказателното производство се прилагал ЗАНН предвид разпоредбата на чл. 1. Приемането на електронния фиш като акт с последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то било заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито било нормативно предвидено, нито било оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на това било обстоятелството, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш целяла регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създавал възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Срокът по чл. 34 ЗАНН започвал да тече от датата на заснемането с техническото средство. Задължение било на доставчиците на ЕУЕСТ да информират в най-кратък срок потребителите на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност да бъде предложено отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки съгласно действащата нормативна база на територията на ЕС. В ЗП липсвало правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като реализирането на административнонаказателната отговорност се осъществявало чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Тъй като не бил съставен АУАН, на дружеството жалбоподател били ограничени правата да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. В този смисъл била и постановената съдебна практика до момента, където било възприето, че установените непълноти и неясноти на правната уредба относно издаването на електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, не можели да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 ЗНА.

Соченото устройство № 40342, с което се твърдяло да е установено 3 нарушението, било технически неизправно. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш, като бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява упълномощеният защитник адв. Н. С. от АК – Русе, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения, моли за нейното уважаване както и наказващият орган да бъде осъден да заплати сторените от доверителя му разноски.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк. Д.

К., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 19.06.2024 г. по куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 07.06.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504807889 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "ПЪТИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК 202920330, за това, че на 17.08.2021 г., в 17,27 ч, специален автомобил марка „КАМАЗ К 2031“, с рег. № СВ 9807 КС, с технически допустима максимална маса 20 500 кг, с брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № 1000504246, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Несподеляеми са изложените доводи за противоречие на обжалвания електронен фиш с материалния закон, както и че текстът в същия бил така формулиран, че не било ясно в извършването на какво нарушение се 4 обвинявал жалбоподателят. Той се позовава на разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП изолирано, без да държи сметка за нейното взаимодействие с правилото на следващата алинея – чл. 187а, ал. 3 ЗДвП, според което когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Това е в унисон с второто изречение в разпоредбите на чл. 179, ал. 3б и чл. 102, ал. 2 ЗДвП, според които задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП е възложено на вписания в СРМПС ползвател, какъвто се явява жалбоподателят с оглед приложените писмени доказателства по делото, а и това обстоятелство не е оспорвано. Съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е обвинен нарушителят. В електронния фиш изпълнителното деяние на нарушението било формулирано като алтернативност – за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Внимателният прочит на описателната част на нарушението обаче дава друга перспектива, а именно, че изпълнителното деяние се изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация този съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние, доколкото описаното в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б се състои в изцяло или частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този смисъл е без значение причината, поради която това задължение не е било изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол декларация.

Няма как административнонаказващият орган да проведе изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на тол таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен в дискреция на ползвателя на платената пътна мрежа като съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта.

Административнонаказващият орган следи само за факта на плащането, който 5 няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите съгласно ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние задължения за установяване размера на пътната такса, които пък на своя страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната мрежа – това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Следователно не се касае до алтернативни задължения, които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава извод и за две алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179, ал. 3б, а за единно задължение за деклариране на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса, което задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване на декларирани тол данни посредством съответните технически средства и софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за предварително определения от ползвателя маршрут. Касае се до регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от закона негово задължение. Задължението и при двата начина на отчитане, за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което, изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на изпълнителното деяние на нарушението – в този смисъл е и Решение № 98/22.05.2023 г. по КАНД № 59/2023 г. на АдмС – Русе. Данните за категоризирането на процесното ППС към съответната група категории за 6 плащане на дължимата тол такса, са достатъчно посочени в електронния фиш, а именно допустимата технически максимална маса, общият брой на осите и екологичната категория – чл. 10б, ал. 1 ЗП, а в настоящия случай дали е посочена категорията или не е несъществено обстоятелство, доколкото не се твърди нарушението да е било поради незаплатена изцяло пътна такса или неправилно определена категория на превозното средство. Поради тези съображения е и ирелевантно посочването на дължимия размер на пътната такса, а това е и невъзможно, доколкото не са били декларирани данни за движението и маршрута на процесното превозно средство, тъй като бордовото му устройство е било изключено. Поради тези съображения аргументът, че така се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, се явява неоснователен.