Решение № 386 от 09.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20234100100453 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил марка Volkswagen Transporter с ДК № ... и лек автомобил марка Пежо -306 с ДК № .... Твърди, че през 2016 година ответникът отклонил двете МПС и започна да ги ползва за свои лични цели и за осъществяване на конкурентна дейност осъществявана от дружество регистрирано на името на съпругата му. Автомобилите били предоставяни и на трети лица, които ги ползвали за дейност, осъществявана от конкурентната фирма. Твърди се, че и до момента автомобилите се владеят от П. Х. без никакво правно основание, като той отказвал да ги върне на дружеството. До него били отправени две нотариални покани за заплащането на наем за двата автомобила, както и за връщането им във владение на С., а именно : покана с рег.№ ... и покана с рег.

№ ... С рег. № .... При ищеца постъпил отговор на втората покана. На 12.07.2021 г. с решение на ОС на С. ООД ответникът П. Х. е изключен от дружеството като съдружник и освободен като управител, без да бъде освободен от отговорност. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 56850 лв., или по 950 лв. месечно, за периода от 15.06.2018г. до предявяване на иска – 12.06.2023г., обезщетение за ползването на товарен автомобил Volkswagen Transporter с ДК № ..., както и сумата от 13150 лв. или по 220 лв. месечно за периода от 15.06.2018г. до предявяване на иска до подаване на исковата молба в съда, обезщетение за ползването на лек автомобил Пежо 306 с ДК № ...., ведно със законната лихва върху претендираните суми, както и да осъди ответника да му отстъпи собствеността и да му предаде владението върху двата автомобила.

1

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва нейната основателност, като сочи, че в качество то си на съдружник и управител, той на валидно правно основание е използвал посочените моторни превозни средства до датата на прекратяване на членственото му правоотношение, като същите са били използвани от него в качеството му на съдружник и управител единствено с цел осъществяване на дейността на Дружеството и служебните му ангажименти. Следователно, до този момент доверителят ни разполага с правото свободно и по свое усмотрение да използва всички дружествени активи на „С." ООД, включително процесинте автомобили. Решенията за изключването на ответника като управител и съдружник в дружеството ищец са оспорени и все още е налице висящ спор относно тяхната законосъобразност. Ответникът твърди и че всички разходи за запазване, поддръжката и ремонти на процесните превозни средства за посочения в исковата молба период, както и всички данъци и такси, включително задължителни застраховки за тях, са били заплащани единствено с негови лични средства. Заплатените от ответника суми за исковия период били на обща стойност от 6274,49 лв. съответно 1606 лв. за автомобил марка Volkswagen Transporter с ДК № ... и 4668,49 лв. за лек автомобил марка Пежо 306 с ДК № .... С отговора ответникът е направил процесуално възражение за упражняване на право на задържане на процесиите автомобили. Поради това той намира, че не дължи вреди, обезщетения или други суми за периода на задържането, доколкото последното се явява правомерно и е резултат именно на неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в липса на плащане на дължимите на П. Х. суми.

Навежда се възражение при условията на евентуалност, че исковите претенции са неоправдано завишени с оглед състоянието на автомобилите и пазарните условия, а освен това единият от двата автомобила е с прекратена регистрация. Наведено е възражение за съпричиняване на вредите, които ищецът твърди да са му причинени, като се посочва, че съпричиняването е 95%. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, ответникът прави възражение за прихващане с вземането си за запазване, поддръжката и ремонти на процесиите автомобили, възлизащо в общ размер от 6274,49 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), във връзка с което е упражнено и правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД. Заето е становище, че ако предявеният от ищеца ревандикационен иск бъде уважен, предаването на владението на автомобилите следва да бъде поставено под условие, че ищецът заплати посочените по – горе суми. Навежда се и възражение за погасяване по давност на предявените искове за парични суми.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупността, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

Ответникът е бил съдружник и управител в ищцовото дружество през периода 15.06.2018г. до 12.07.2021г., когато с решение на общото събрание на 2 съдружниците на дружеството е освободен като съдружник и управител без да бъде освободен от отговорност. Тези решения са оспорени от ответника по реда на чл. 74 от ТЗ, като е образувано т.д. № 82/2021г.- на ВТОС, но поради отказ от предявения иск производството по делото е прекратено, като определението на съда е влязло в сила.

Не се спори по делото, че ищцовото дружество е собственик на товарен автомобил марка Volkswagen Transporter с ДК № ... и лек автомобил марка Пежо -306 с ДК № .... Съгласно уведомление № 127500-4456/11.03.2022г. на ОД на МВР – Велико Търново регистрацията на лек автомобил Пежо -306 с ДК № ... в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново е прекратена, поради липса на валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Самият ответник в отговора на исковата молба признава, че двата леки автомобила се намират в негово владение. Това твърдение не е променено в хода на производството по делото и съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ответникът владее двата автомобила.

Видно от приложен към делото отговор на нотариална покана, отправена от дружеството – ищец към ответника от 05.04.2022г. ответникът посочва, че упражнява право на задържане до изплащане на дължимо му се обезщетение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Липсва конкретизация по отношение на какви имущества се упражнява това право, като самата покана също не е приложена към делото.

Към делото са приложени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на стоки на дружество "Б" ЕООД, част от които не касаят исковия период. В някои от тези протоколи е посочено, че стоките са приети от П. Х. или други лица с автомобил № ВТ .... В част от протоколите, които касаят исковия период, като приел стоките е посочен П. Х., но липсва посочване на автомобил, с който е приемана предадената стока.

Към делото са приложени фактури за заплатени годишни технически прегледи на двата процесни автомобила, както и за закупуването на резервни части и консумативи за тяхната поддръжка, както и платежни документи за платени данъци и застраховки на автомобилите. Всички те са издадени на името на ищцовото дружество, като в част от тях е отбелязано името на ответника като материално отговорно лице.

Приложени са и пътни листи, от които е видно къде са се намирали процесните автомобили през процесния период.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите К. Т. и Дончо Желязков.

Свидетелят Т. посочва, че познава ответника като управител на ищцовото дружество. Самият свидетел е работил като снабдител в дружество, което е закупувало от ищеца предлаганите от него стоки. Посочва, че стоката е била доставяна от П. Х. с двата процесни автомобила. Пазарувал от „С.“ООД до 2021г. През периода 2018-2021г. ищецът предлагал стоки на „С.“ООД.

Свидетелят през този период купувал стоки от "Б", а не от „С.“ООД . За стоките, купувани от офиса на „С.“ООД му издавали фактури на

3

„Техноресурс“ ООД.

Свидетелят твърди, че офисът на дружеството бил в една къща в Горна Оряховица, но към момента там има друго дружество. След като се пенсионирал през 2019 и след като спрял да работи след 2021г., свидетелят виждал ответника в Горна Оряховица, но вече с друга кола, която съдържа в номера си три петици. Виждал товарния автомобил „Фолксваген“ пред къщата на П., но не знае къде е автомобилът „Пежо“, който П. управлявал преди.

Свидетелят Желязков познава ответника като доставчик на лагери, като неговото дружество било клиент на „С.“ООД и работели изцяло с П. Х., който бил управител. Отношенията с дружеството продължили до 2016г. След това П. редовно ходел да предлага стоки на „С.“ООД и да агитира свидетеля да продължат да работят. През 2020г. получил предложение от ответника за лагери и сключили сделка за 12 000лв. , като фактурата била издадена от „С.“ООД. Свидетелят твърди, че при посещенията си да промотира стоките на дружество „С.“ООД ответникът е ходил с двата процесни автомобила, като посещенията продължили до 2021г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати заключение на съдебно-икономическа експертиза и допълнително такова.

Съгласно заключението на СИЕ, изготвено от вещо лице Б. Е. в счетоводството на „С.“ООД има счетоводни данни само за Товарен автомобил марка Фолксваген Транспортер с ДК № ....

Лек автомобил марка Пежо 306 с ДК № ..., не е заведен в инвентарната книга, както и в счетоводния, и в данъчния амортизационен план.

В счетоводството на ищеца товарен автомобил Фолксваген Транспортер с ДК № ... е придобит, чрез лизинг по Лизингов договор № 05090/12.08.2009 г. като собствеността върху автомобила е придобита по силата на Договор от 20.10.2011 г.

Вещото лице приема следните характеристика за автомобила, черпейки информация от счетоводството и документите по делото:

Дата на въвеждане на експлоатация - 01.09.2009 г.;

-Дата на първа регистрация - 10.08.2009 г.;

-Първоначална стойност на въвеждане - 36 844,68 лв.;

-Годишна амортизационна норма- 10, определена от самото дружество.

При така определена амортизационна норма според вещото лице месечните разходи за амортизацията на автомобила съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти възлизат на 307,04 лв. (придобивната цена 36 844,68 х 10%).

Съгласно заключението обичайната печалба от наемането на автомобила у нас за процесния автомобил е 15%, поради което вещото лице сочи, че в този случай месечният наем на автомобила е в размер на 353,10 лв.

Сумата, която се получава за една година (353,10 х 12) = 4 237.20 лв.

За посоченият период от 15.06.2018 г. до 12.06.2023 г., общо изчислената наемна цена по метода на пазарните аналози е в размер на: 21 186 4 лева.

Вещото лице е изчислило и наемната цена за процесния автомобил и по метода на разходите и Наредба 24. При този метод пазарната цена, от която може да се определи наемна цена към дата 15.06.2018 г. е 10 149 лв. Тази сума 10 149 лв. следва да се раздели на 5 години, какъвто е периодът на пълно изхабяване на автомобила и се равнява на 2 029,80 лв. За 12 месеца в този случай наемната цена е 169,15 лв. , като с включената 15 % печалба цената възлиза на 194,50 лв. месечно.

За посочения период от 15.06.2018 г. до 12.06.2023 г., общо изчислената наемна цена по „метода на разходите" е в размер на: 11 670 лева.

По отношение на лек автомобил Пежо 306 с ДК № ... вещото лице посочва, че той не е включен в счетоводния и в данъчния амортизационен план на дружеството и липсват данни за първоначална стойност. Датата на първа регистрация на автомобила е 13.04.2001 г. Поради незавеждане на автомобила в счетоводството на дружеството и липса на начална дата за въвеждане в експлоатация, по преценка на вещото лице, определянето на наемна цена на лекия автомобил, за база се приема пазарната цена на автомобила. При определяне на пазарната цена са ползвани трите метода методът на „Разходите", методът на „Пазарните аналози" и при база остатъчната стойност на автомобила, съгласно НАРЕДБА 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.