Решение № 796 от 27.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Бургас, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501430 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и е образувано по повод изпратени до Окръжен съд-Бургас от ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801 две жалби по изпълнително дело № 20238010400222:

Първата жалба с вх. № 1808 от 18.06.2024г. е подадена от длъжника С. В. Д., ЕГН:

**********, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ралица Д.Нюхтерен- САК против уведомление с изх.№ 1740/29.04.2024г., издадено от ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 по изпълнително дело № 20238010400222, с което са й съобщени приетите с постановление изх.№ 1738/29.04.2024г. разноски по изпълнението за сумата от 488.50 лева – з а адвокатски хонорар и за сумата от 632.77 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 29.04.2024г.

Втората жалба с вх. № 1809 от 18.06.2024г. е подадена от длъжника С. В. Т., ЕГН:

**********, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ралица Д.Нюхтерен- САК против уведомление с изх.№ 1741/29.04.2024г., издадено от ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 по изпълнително дело № 20238010400222, с което са й съобщени приетите с постановление изх.№ 1739/29.04.2024г. разноски по изпълнението за сумата от 488.50 лева – з а адвокатски хонорар и за сумата от 458.77 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 29.04.2024г.

В жалбите, които са с идентично съдържание се твърди, че атакуваните постановления на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и неправилни. Оспорва се размера на определените с тях дължими такси по ТТРЗЧСИ, като се сочи, че размерът им отново е в разрез с диспозитива на решение № 366 от 18.04.2024г. по в.гр.д.№ 192/2024г. по описа на БОС. Излага се, че все още за длъжниците не е изтекъл срокът за доброволно 1 изпълнение, тъй като изпълнителното производство е спряно, а въвод във владение, за извършване на който е издаден изпълнителния лист – не е извършен. Предвид това се възразява, че при липса на възможност за предприемане на действия по принудително изпълнение не е ясно за какво съдебният изпълнител е начислил разноски в срока за доброволно изпълнение, както и дали същите са платени от взискателя, поради което се счита, че разноски във възложените на всяка от длъжниците размери не се дължат на основание чл. 79,ал. 1,т. 3 от ГПК. При това положение се оспорват и начислените от ЧСИ разноски,като се развиват съображения, че таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ се определя според данъчната оценка на имота,чийто въвод се иска, като в случая с оглед ниската стойност на оценката на процесния имот, таксата би следвало да се дължи в предвидения в Тарифата минимален размер от 200лв. Възразява се също, че разноските по изготвените по изпълнителното дело покани за доброволно изпълнение и за изпратените 5 запорни съобщения в никакъв случай не могат да възлизат на 532.77 лв., представляваща разликата между стойността на посочения в постановлението размер на начислените такси по Тарифата и размера на дължимата след извършване на въвода такса по т. 22, разделен по равно /по 100 лв. за всеки от двамата длъжници/. Сочи се,че общия размер на таксите, определени от ЧСИ възлиза в размер на 1091.54лв., като размерът им не е определен от материалния интерес, а цели обогатяване за сметка на длъжниците чрез събиране на такси за действия, които не са извършени. По подробно изложените в двете жалби съображения се иска отмяна на обжалваните постановления на ЧСИ и присъждане в полза на адвокатския представител на длъжниците на възраграждение по чл. 38,ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят Х. В. Т. не е депозирал писмен отговор по жалбите.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Трифон Димитров е представил становище за неоснователност на жалбите. Сочи, че в изпълнение на решение № 366 от 18.04.2024г. по в.гр.д.№ 192/2024г. по описа на БОС е коригирал размера на адвокатския хонорар по 488.50 лв. за всеки от длъжниците, като в обжалваните постановления подробно са описани всички направени разноски по изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ. Заявява, че възложените в тежест на всеки от длъжниците разноски са съобразени с извършените спрямо всеки от тях действия по изпълнителното дело, като е изпратено и писмо до „Банка ДСК“ за коригиране на дълга. Счита, че останалите оплаквания в жалбите вече са разглеждани от съда при предходните жалби и доводите им са приети за неоснователни. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Жалбите са депозирани в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от длъжниците, които са легитимирани да обжалват лица срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което са допустими / ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3 / 2015г. на ОСГТК на ВКС /.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбите и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 222/2023г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801, с район на действие- БОС е образувано на 24.07.2023г. по молба на взискателят Х.-И. В. Т. срещу длъжниците С. В. Д. – Т. и С. В. Т. за осъждането им въз основа на издаден в негова 2 полза изпълнителен лист от 18.07.2023г. по невлязло в законна сила въззивно съдебно решение да му предадат владението върху ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР –гр. Несебър, находящ се в гр. Несебър, Промишлена зона – запад, вх.1, ет.2, ап.А-3.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал присъждане на направените по изпълнението разноски, такси по изпълнението и адвокатски хонорар,като за целта е представил договор за правна защита и съдействие за платено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер от 1750 лв., от което сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното дело и сумата от 1550 лв. за защита, съдействие и процесуално представителство по въвод във владение по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.

С постановление от 02.08.2023г. съдебният изпълнител е приел платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 1750 лв. като разноски по изпълнителното дело.

На 27.10.2023г. съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение до всеки от длъжниците, връчени им на 10.11.2023г. с посочване на размер на дължимите разноски по изпълнението към 29.09.2023г.,а именно: сумата от по 2794.30 лв., дължима от всеки длъжник, от която 1750 лв. - адвокатски хонорар и 1 044.30 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

В деня на получаване на поканите за доброволно изпълнение - 10.11.2023г. длъжниците са депозирали молба до ЧСИ, към която са приложили определение № 3022/13.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 4364/2023г., с което ВКС на основание чл. 282 от ГПК е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение № 822/12.07.2023г. по в. гр. д. № 999/2023г. на БОС, въз основа на което в полза на взискателят е издаден изпълнителният лист, за чието изпълнение е образувано е образувано изпълнителното дело. С оглед така представеното определение на ВКС, на основание чл.

432, ал. 1,т. 4, предл. първо от ГПК с постановление от 14.11.2023г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изпълнителното производство.

Междувременно, преди връчване на поканите за доброволно изпълнение по искане на взискателя съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на всеки от длъжниците, като е изпратил и запорни съобщения до различни лица и учреждения за налагане на запор върху имущества на длъжниците за обезпечаване на дължимите от последните разноски по изпълнението.

Впоследствие с молба от 21.11.2023г. длъжниците са оспорили размера на възложените им разноски по изпълнението, в т.ч. и за адвокатския хонорар на взискателя за процесуалното представителство по изпълнителното дело и са поискали от съдебния изпълнител да измени размерите им до установените съответно в ТТРЗЧСИ и НМРАВ минимуми.

С постановление № 5665/30.11.2023г. ЧСИ Трифон Димитров е намалил приетия адвокатски хонорар от 1750 лв. на 977 лв., като въз основа на него е изпратил уведомление до всеки от длъжниците, като им е съобщил, че определя размера на задължението за 3 разноски, както следва: за С.- В. Д., че дължи като разноски сумата от 1939.54 лв., от които 977 лв. – адвокатски хонорар и 962.54 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължима към 30.11.2023г. а за С. В. Т., че дължи сумата 1 831,54 лева, от които 977 лева – адвокатски хонорар и 854,54 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължима към 30.11.2023г.

По жалба на длъжниците, с влязло в законна сила решение № 366 от 18.04.2024г. по в.гр.д.№ 192/2024г. по описа на БОС съдът е отменил постановленията, обективирани в уведомления изх.№ 5666 и 5667/30.11.2023г. на съдебния изпълнител, с които са приети следните разноски по изпълнението: за С.- В. Д. - адвокатски хонорар в размер над 488.50 лева и такса по ТТРЗЧСИ, дължима към 30.11.2023г. в размер на 962,54 лева. и за С. В. Т.

-адвокатски хонорар в размер над 488.50 лева и такса по ТТРЗЧСИ, дължима към 30.11.2023г. в размер на 854,54 лева, като изпълнителното делото е върнато на съдебния изпълнител за приемане на разноските по изпълнението, представляващи такси по ТТРЗЧСИ с конкретизиране на всяка такса по основание и размер. В останалите части жалбите на длъжниците са оставени без уважение.

В изпълнение на указанията на съда съдебният изпълнител е издал обжалваните две постановления за приемане на разноските по изпълнението,както следва:

С постановление изх.№ 1738/29.04.2024г. съдебният изпълнител е приел за разноски, дължими към 29.04.2024г. от длъжника С.- В. Д. - Т.: сумата от 488.50 лева – за адвокатски и разноски с посочване на отделните такси по основание и стойност, възлизащи на обща стойност в размер на 632.77 лв., както следва: пропорционална такса в размер на 58.62 лв., сумата от 24лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело, сумата от 24 лв. по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за покана за доброволно изпълнение, сумата от 12 лв. по т. 3 от ТТРЗЧСИ – за 2броя извършени справки /БНБ и НОИ/, сумата от 108 лв. такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за 6 броя запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, сумата от 20лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ- разноски за куриерски услуги, сумата от 54 лв. такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за вдигане на запори 3броя, сумата от 12лв.- такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за писмо за актуален размер на дълга,сумата от 301.15 лв. –такса за въвод по т. 22 от ТТРЗЧСИ, сумата в размер на 6лв. – ½ от таксата за искане за данъчна оценка, сумата в размер на 6лв. – ½ от държавната такса за данъчната оценка и сумата от 7лв. такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за справка от КАТ + държавна такса.

С постановление изх.№ 1739/29.04.2024г. съдебният изпълнител е приел за разноски, дължими към 29.04.2024г. от длъжника С. В. Т. сумата от 488.50 лева – за адвокатски хонорар и разноски с посочване на отделните такси по основание и стойност, възлизащи на обща стойност в размер на сумата от 458.77лв., както следва: пропорционална такса в размер на 58.62 лв. сумата от 24лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело, сумата от 24 лв. по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за покана за доброволно изпълнение, сумата от 12 лв. по т. 3 от ТТРЗЧСИ – за 2броя извършени справки /БНБ и НОИ/, сумата от 15лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ- разноски за куриерски услуги, сумата от 12лв.за писмо за актуален размер на дълга,сумата от 301.15 лв. –такса за въвод по т. 22 от ТТРЗЧСИ, сумата в размер на 6лв. – ½ от таксата за искане за данъчна оценка и сумата в размер на 6лв. – ½ от държавната такса за данъчната оценка.

Горепосочените две постановления от 29.04.2024г. са съобщение на всеки от длъжниците с уведомления с изх.№ 1740/29.04.2024г. и с изх. № 1741/29.04.2024г.

Длъжниците оспорват законосъобразността на действията на ЧСИ по приетите с горепосочените две постановления от 29.04.2024г. такси и разноски по изпълнението. Съдът констатира, че независимо, че формално се иска цялостна отмяна на двете постановления, 4 видно от съдържанието и обхвата на оплакванията, жалбите фактически касаят само тези части от постановленията, с които в тежест на всеки от длъжниците са възложени таксите по изпълнението по ТТРЗЧСИ – за С. Д. –Т. в размер на 632.77 лв. и за С. Т.- в размер на 458.77лв. Освен това въпросът за размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение е решен от съда при предходното обжалване и този размер е съобразен от съдебният изпълнител в постановленията от 29.04.2024г., като в жалбите длъжниците не са изложили оплаквания в тази връзка.