Решение № 1257 от 08.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. С., 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110217742 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ 91-01-961 от 08.12.2021г. по описа на Комисия за финансов надзор(КФН) от ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К.ов, чрез пълномощника – адв.М.Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-869 от 29.11.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т.

2, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, имуществен санкция в размер на 1000 за нарушение на чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност(Регламента).

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, но по същество не се сочат аргументи в подкрепа на този извод.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт С. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения , последният от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N Р-10-869 от 29.11.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка в деловодната система на КФН било установено, че ЗД„Б.

И.“АД не е представило отчет за собствена оценка на риска и платежоспособността .

По тази причина до жалбоподателя било изпратено писмо изх. № РГ-10-468/27.08.2021 г. с искане да представи времева линия на процеса по извършване на отчетите за собствена оценка на риска и платежоспособността.

В отговор на запитването с писмо рег.№ РГ-10-4-68 от 17.09..2021г., жалбоподателят посочил, че през 2020г. е изготвен доклад за собствена оценка на риска и платежоспособността и същият е приет с Протокол № 25 на Съвета на директорите от 22.12.2020г.

Към отговора били приложени посочения доклад и Протокол № 25 на Съвета на директорите от 22.12.2020г.

При така установеното на 26.10.2021 г. св. С.Ч. съставила АУАН № Р-06888/26.10.2021г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, в присъствието на св.Т. , св.М. и на упълномощен представител на дружеството, и връчен на последния.

Въз основа на посочения АУАН на 29.11.2021г. било издадено Наказателно постановление N Р-10-869 от 29.11.2021г. ,от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 1000 за нарушение на чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, 2 съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност е било извършено.

Съгласно посочения текст застрахователните и презастрахователните предприятия представят на надзорните органи надзорния отчет за СОРП, посочен в член 304, параграф 1, буква ''в'', в рамките на 2 седмици след извършване на оценката;

Съобразно разпоредбата на чл. 304, параграф 1, буква ''в'' информацията, която надзорните органи изискват да бъде представяна от застрахователните и презастрахователните предприятия към предварително определени периоди в съответствие с член 35, параграф 2, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО, обхваща надзорния отчет за собствената оценка на риска и платежоспособността, обхващащ резултатите от всяка редовна собствена оценка на риска и платежоспособността, извършена от застрахователните и презастрахователните предприятия в съответствие с член 45, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, когато оценката на собствения риск и платежоспособността се извършва в съответствие с член 45, параграф 5 от същата директива.

Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и съставът е осъществен с непредставянето пред КФН на отчета за собствена оценка на риска и платежоспособността в двуседмичен срок от приемането му.

В настоящия случай отчетът е приет от Съвета на директорите на жалбоподателя на 22.12.2020г., за което е съставен Протокол № 25 от същата дата и до 05.01.2021г. не е представен в КФН.

Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност е фактът, от който произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.

Съдът намери за неоснователни, бланкетните възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му видно от заповед № З-2/08.01.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и 3 актосъставителят С.Ч., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.

Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.

АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, като е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева.

Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение.

При този изход от делото на КФН се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира , че размер от 100 лева , отговаря в пълна степен на положените правни усилия в контекста на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-869 от 29.11.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** е наложена на основание чл.

647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, имуществен санкция в размер на 1000 за нарушение на чл. 312, параграф 1, б.“б“ от Делегиран регламент(ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на ЕП и на Съвета , относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност.

ОСЪДЖА ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на КФН сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

4

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5