Определение № 474 от 08.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Благоевград, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500206 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 573 от 10.01.2024 г., подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: *******, чрез пълномощника си юрк. Г.А. срещу Решение № 886 от 15.12.2023 г. по гр.д. № 1142/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С атакуваното в настоящето производство решение, имащо характер на определение е прекратено производството по гр.д. № 1142/2021 г. по описа на РС Благоевград като недопустимо и е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 910165/31.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2576/2020 г. по описа на Районен съд – Благовоевград, в частта по отношение на длъжника М. Р. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ********. С решението "Профи Кредит България" ЕООД е осъдено да заплати на ответната страна сторените по делото разноски.

Възивникът намира решението на първоинстанционния съд за неправилно като счита за неоснователен извода на съда за недопустимост на предявените искове, тъй като ответника М. П. има качеството поръчител във връзка с което е закючил, че поръчителството на същата се е прекратило на основание чл. 147 от ЗЗД. Счита, че с обжалваното решение РС не е обсъдил в цялост събраните доказателства и неправилно е тълкувал волята на страните, вложена в договора за потребителски кредидт във връзка с поетата от ответника солидарна отговорност. В тази връзка посочва, че договора е сключен при Общи условия. В клаузите на Общите условия към договора за кредит са посочени конкретните задължения на солидарния длъжник към кредитодателя, като е изрично предвидено, че първият следва да отговаря за погасяване задължението на кредитополучателя. Според жалбоподателя съдържането на поетите задължения от ответнка в чл. 10.1 от ОУ на договора и съгласно правата на кредитодателя в чл. 9.5 от ОУ на договора налагат извода, че в случая той се е задължил солидарно, наред с 1 кредитополучателя да отгарят за една и съща престация към кредитора. Сочи, че в случая солидаронстта е уговорена чрез правна сделка, т.е. по волята на лицата, които са я сключили. Обстоятелството, че М. Р. притежава качеството на съдълъжник, а не на поръчител се установява от подписания от тях договор за потребителски кредит при ОУ, в които е уговорено, че тя е поела солидарна отговорност като „солидарен длъжник“.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е уреденото в разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, която предписва, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение се смятат за солидарни длъжници. Позовавайки се на изложеното в жалбата, моли съдът да отмени обжалваното решение, с което се прекратява производството по гр.д.

№ 1142/2021 г. по описа на РС Благоевград и се осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати разноските по водене на делото.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна приема, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, доколкото според тази страна се установило безспорно, че в процесния случай е налице договор за поръчителство, но кредиторът не предявил претенцията си в шестмесечния срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Съдът приема така депозираната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, съдържа необходимите законоустановени реквизити и е придружена от документ за платена държавна такса за въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима и редовна. В случая първоинстанционния съд неправилно е прекратил производството по делото с решение, като съдебния акт има характер на определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като прегражда по нататъшното развитие на делото. Последната неприцизност не се отразява върху валидността на съдебния акт, доколкото е постановен от орган на правораздавателна власт и в надлежна форма, като по отношение на основателността на съдебния акт настоящия съдебен състав има предвид следното:

Районен съд - Благоевград е бил сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с която били предявени следните обективно кумулативно съединени иска срещу ответницата М. Р. П., а именно: установителен иск по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД с предмет неплатена, но изискуема главница по сключен договор за потребителски кредит № 5005326950 от 25.11.2013 г. в размер на 1948.01 лв., договорно възнаграждение в размер на 847.14 лв., дължимо за периода от 25.06.2017 г. до 25.08.2018 г. и законна лихва в размер на 525.97 лв., дължима от 25.08.2018 г. – датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г. като за периода 13.03 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, ведно със законната лихва от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са наведени твърдения, че на 25.11.2023 г. е сключен Договор за кредит № 5005326950, меду „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, Л.В.С., като длъжник по кредита и М. Р. П. и С.С.С., като солидарно задължени лица по договора при посочени в договора параметри.

2

Сочи се, че договора е подписан при общи условия, които са неразделна част към него. С Анекс № 1 от 27.03.2014 г., Анекс № 2 от 19.12.2014 г. и Анекс № 3 от 30.12.2015 г. към договор за потребителски кредит № 5005326950 е променян погасителния план към Договора. Излагат се съображеня, че солидарните длъжници не са изпълнили договорните задължения, въпреки че падежът на последната погасителна вноска е изтекъл на 35.08.2018 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е подписала договора за потребителски кредит като оспорва, че е подписала 3 – та броя анекси към договора и погасителните планове. Счита, че от падежа на задължението – 25.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2020 г., шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и отговорността на ответницата е погасена, а искът е недопустим.

В хода на първоинстанционното производство въз основа на представените доказателства е установено, че процесните страни сключили потребителски договор за кредит, по силата на който дружеството жалбоподател предоставил сума в общ размер на 4100 лв. срещу задължението на насрещните страни по договорната връзка да върнат получения кредит в срок от 48 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски бил определен на 190.25 лева, платима на 25-то число от съответния месец, с годишен лихвен процент от 46.81% и ГПР от 58.28 %.

На кредитополучателя била предоставена информация досежно параметрите на сключения договор чрез Стандартен европейски формуляр. С Анекс № 1 от 27.03.2014 г., Анекс № 2 от 19.12.2014 г. и Анекс № 3 от 30.12.2015 г. към договор за потребителски кредит № 5005326950 е променян погасителния план към Договора.

Първоинстанционният съд изслушал и заключение на проведена съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че на 25.11.2014 г. по сметка на Л.В.С. била преведена сума от 4100 лева, като по договора били заплатени сумата от 2458.74 лв. – главница, 4516.83 лв.

– договорна лихва и 58.73 лв. лихва за забава или общо заплатената сума по договора е 7034.330 лв. Според вещото лице дължимата и неизплатена главница е в размер на 1641.26 лв., незаплатена договорна лихва е в размер на 515.17 лв. /табл. 5 от експертизата/, неизплатена законна лихва е в размер на 324.15 лв. /табл. 08 от експертизата/.

Пред първоинстаноционния съд е изслушана и съдебно – графологична експертиза, която е дала отговор, че подписът за солидарен длъжник в анекс № 3 към договор за потребителски кредит № 5055326950 за отлагане на вноски не е положен от М. Р. П., както и че подписът положен в погасителиня план към цитирания анекс не е положен от ответницата.

Прегледът на иницииращата настоящото производство жалба води до извода, че въззивникът не оспорва описаните фактически положения, установени в решението/определението от първоинстанционния съд, като възражнието е срещу извода на 3 съда обусловил прекратяване на производството като недопустимо, а именно, че М. Р. П. имала качеството на поръчтел, а не на солдарен длъжник. Настоящият състав на съда намира възраженията, изтъкнати срещу мотивите на съда, за неоснователни, поради следните аргументи:

Действително в представения с исковата молба писмен договор ответницата М. Р. П. е посочена като солидарен длъжник, наред със С.С.С., като в т. 10. 1 от общите условия на "Профи Кредит България" ЕООД към договора за потребителски кредит е разписано, че солидарният длъжник на основание чл. 121 - 127 от ЗЗД се задължава да отговаря за всички задължения на кредитополучателя, свързани с погасяване на кредита, за евентуално наложените договорни санкции, произтичащи от ДПК и ОУ. Вярно е също така обаче, че съдът има правомощията да установи вида на сключения между страните договор, като изходи от предвидените в него права и задължения и съпостави договорните клаузи една с друга, за да установи точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото съгласие. Отделните уговорки трябва да се ценят с оглед систематичното им място в договора, всяка една трябва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. При това съдът не е обвързан от квалификацията, определена от страните при обозначаването на техните договорни правоотношения, след като при извършеното цялостно тълкуване става ясно, че смисълът, който те са вложили в договорната връзка не се съвместява с вида на договора, който изрично са посочили. Още в отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение досежно материалноправното качество, определено й в договора. Първоинстанционният състав, преценявайки съвкупно всички относими обстоятелства, е достигнал до извода, че в случая е възникнала фигурата на поръчителя, което отново съставлява вид солидарна отговорност, но притежаваща собствена правна уредба (чл. 138 - чл. 148 ЗЗД) и някои особености и специфики досежно характера на това обезпечение с оглед общите постановки на солидарните задължения, залегнали в чл. 121 - чл. 127 ЗЗД. Според чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. В този случай две лица се съзадължили по договора (в качеството им на съкредитополучатели), получили са кредитовата престация общо (като е без значение кому от тях фактически е изпълнена), съответно кредиторът може да поиска изпълнение от всеки един от длъжниците, тъй като всеки дължи на собствено основание, като при пълно изпълнение, извършено от който и да е от длъжниците, се погасява целият дълг, съответно и задълженията на другите страни по договора, получили кредитовата престация. Обратното, отговорността на поръчителя също е солидарна, но ако същият изпълни, то той би платил чужд дълг, тъй като поръчителят не е получил в своя патримониум средствата, отпуснати от кредитора. Поръчителят има за цел единствено да обезпечи задължението по основния договор, поради което и самото му задължение е във функционална зависимост със задължението, залегнало в договора между кредитора и главния длъжник. От това следва и по-облекчената материалноправна уредба на този вид договори, тъй като поръчителят може 4 да се задължи при условия по-благоприятни от тези, заложени за самия длъжник (чл. 139 ЗЗД), да противопостави на кредитора личните възражения на последния (чл. 141 ЗЗД), да иска от длъжника сумите, платени в полза на кредитора (чл. 143 ЗЗД) и пр. Освен това, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, но ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от настъпване изискуемостта на вземането.