Решение № 1912 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330120754 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес в *******************************, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София. 1712, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сума в размер на 993,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор № ********* за предоставяне на потребителски кредит от 08.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 5 000 лв., при ГЛП 23,98%, при ГПР 49,05% за срок от 6 месеца и общо дължима сума 5 599,50 лв. Сочи се, че ищецът е получил имейл от [email protected] с потвърждение, че е одобрено искане за отпускане на кредит № *********, като са описани цитираните по-горе параметри, като подолу са описани 6 броя вноски за съответни падежи, както следва - 10.03.23 656.33лв., 09.04.23 - 745.56 лв. 09.05.23 - 849.12 лева: 08.06.23 - 969.28лв.

08.07.23 - 1108.71 лв, 07.08.23 - 1270.50лв. Изтъква се, че в същия ден ищецът получава и есемес от Фератум /кратък номер 1917/, с което отново е уведомен за одобрение за кредит в размер на 5000 лева с шест месечни вноски по 1458.25 лева.

Поддържа се, че ищецът е сключил и договор за поръчителство с чуждестранното дружество MULTITUDE BANK p.l.c., със седалище в Малта, съгласно който дължи на това дружество такса в размер на 3150 лева за 1 предоставена гаранция, като е приложен и погасителен план с шест вноски, както следва: 10.03.23 - 801.92лв., 09.04.23 - 712.69 лв, 09.05.23 - 609.13 лева:

08.06.23 - 488.97лв. 08.07.23 - 349.54 лв. 07.08.23 - 187.75лв. Наведени са доводи, че изрично в имейл от 08.02.2023г., с който се „одобрява" гаранцията, е записано, че „Таксата за гаранция трябва да бъде платена заедно с погасителните вноски по кредита и не по-късно от датата на падежа“.

Ищецът е на мнение, че е изплатил кредита на 09.03.2023 г. с платежно нареждане по Изипей на стойност 5 993,65 лв.

Излагат се твърдения, че не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка вноска, което води до недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Поддържа се, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочено от какви пера е съставена общо дължимата сума, а посоченият годишен процент на разходите (ГПР), не отговаря на действителния такъв, тъй като определеното в договора възнаграждение за поръчителство представлява скрито оскъпяване, с което оскъпяването надхвърля 50 % и с това нарушава чл. 19. ал. 4 ЗПК и прави клаузата за ГПР нищожна. На трето място, договорът е недействителен и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.

Посочено е, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което всички платени от страна на доверителя ми суми над главницата се явяват платени без основание и подлежат на връщане Отправено е искане за присъждане на разноски и за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че оспорва исковата претенция за прогласяване нищожността на чл. 5 от процесния договор за неоснователна.

Не оспорва сключването на договора. Изложено е, че не е вярно предоставянето на поръчителство от Фератум Банк е условие за сключване на договора, а потребителят има право да избере дали да сключи договор за поръчителство с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от потребителя. Сочи се, че клаузата за предоставяне на поръчителство чрез гарант, посочен от кредитора, е индивидуално уговорена.

Възразява се, че потребителят сам е избрал договорът за кредит да бъде обезпечен чрез поръчителство от Фератум Банк, като при посочване на това обстоятелство в процеса на сключване на договора на интернет страницата на ответника се визуализирало какви такси следвало да се заплатят по договора за гаранция. Твърди се, че след като се е запознал с уговорките на договорите, ищецът е потвърдил желанието си за тяхното сключване чрез СМС.

Ответникът е на мнение, че Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя, поради което този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита.

Посочено е, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора, дори и да се приеме, че е разбрал, че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, но не се е отказал в 14днения срок.

2

Ответникът не взема становище по иска за връщане на дадено на отпаднало основание, както и по твърденията за наредени от ищеца в полза на ответника парични суми.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника процесната сума въз основа на сочения договор за потребителски кредит.

В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на процесната сума.

Като безспорно между страните съдът е отдели следните факти и обстоятелства: сключен между страните Договор № ********* за предоставяне на потребителски кредит от 08.02.2023 г..; в ГПР по договора не се включва възнаграждението за поръчителя; на 09.03.2023 г. с платежно нареждане по Изипей ищецът е платил на ответника 5 993,65 лв. във връзка с процесния договор.

По фактите:

Между страните е сключен Договор № ********* за предоставяне на потребителски кредит от 08.02.2023 г. От същия се установява, че на потребителя е бил предоставен заем в размер на 5 000 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. В договора е посочен годишен лихвен процент по заема – 23,98% и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,05%. Посочената обща сума за плащане по договора е 5 599,50 лв. Освен това в чл. 5 от договора е договорено обезпечение под формата на поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

С Договор за гаранция (поръчителство) от 08.02.2023 г., сключен между ищеца и Multitude Bank, Малта, страните са уговорили, че дружеството поръчител се задължава солидарно с ищеца да отговаря спрямо ответника за изпълнението на горепосочения договор за кредит в размер до 6 000 лв., срещу което ищецът се задължава да заплати на дружеството поръчител такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 3 150 лв.

Ищецът е платил на ответника сума в размер на 5 993,65 лв. във връзка с процесния договор за кредит.

По действителността на договора за кредит, релевиран с възражение от ищеца:

От представените по делото доказателства се установява сключването на договора за кредит, реалното отпускане на заетата сума (което не се оспорва от ищеца), предсрочното погасяване на кредита (което не се оспорва от ответника) и наличието договор за поръчителство, свързан с договора за кредит. Единствено ответникът по делото не успя да докаже действителността на договора за кредит по изложените по-долу съображения, поради което исковата молба се явява изцяло основателна.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на възраженията за нищожност на договора за кредит, нито определена 3 поредност, следва да се приеме, че възраженията са предявени в условията на алтернативност.

Уговореното в договора за кредит и договора за поръчителство възнаграждение за поръчителя в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитодателя за предоставянето на главницата, т.е. представлява скрита възнаградителна лихва. Това възнаграждение е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът цени с висока доказателствена стойност признанието от ответника в отговора на исковата молба, че възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, понеже същото представлява неизгоден за ответника факт с правно значение за спора. Възнаграждението за поръчителя представлява разход по кредита, който следва да намери израз в ГПР по кредита. Клаузата за поръчителство противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъде включена в ГПР по договора за кредит, а това не е направено. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на това вземане е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Изложеното води до извода, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В този смисъл е и константната практика на окръжните съдилища:

Определение № 1600 от 30.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1722 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 1429 от 11.04.2022 г. по в. ч. гр. д.

№ 720 / 2022 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260 от 13.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 203 / 2022 г. на Окръжен съд – Перник; Определение № 34 от 24.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 23 / 2022 г. на Окръжен съд – Сливен;

Определение № 269 от 26.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 180 / 2022 г. на Окръжен съд – Ловеч; Определение № 212 от 28.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 128 / 2023 г. на Окръжен съд – Габрово.

Доколкото се установява нищожността на договора за потребителски кредит на гореизложеното основание, то не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени възражения за нищожност.

По основателността на исковата претенция:

В обобщение, Договор № ********* за предоставяне на потребителски кредит от 08.02.2023 г. е недействителен основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22, ако договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Следователно всичко, което е дадено от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на главницата по същия, подлежи на връщане, от което следва извод, че исковата молба е доказана по основание.

Следователно исковата молба за връщане на дадено без основание е 4 основателна за общата сума от 993,65 лв., установена чрез разписките от Изипей АД, които не са оспорени от ответника. Като ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца претендираната сума. Ответникът не успя в процеса да докаже наличието на валидно правно основание за задържане на сумата. Тъй като исковата претенция е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът се произнася по недействителността на договора за потребителски кредит само в мотивите на решението, като за това обстоятелство не се формира сила на пресъдено нещо между страните.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по производството в размер на 50 лв., понеже ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.