Акт от 21.09.2021, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 119 21.09.2021 г. Град

Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публичното заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 114 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63, ал. 1 изречение 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „КАРГО К” ЕООД с ЕИК **********, със седалище гр. Разград, чрез адв. Ж. Ч., срещу решение № 108 от 21.04.2021 год., постановено по АНД № 108/2021 год. по описа на Районен съд – Разград. С него е потвърдено НП

№ 38-0002398 от 22.12. 2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните прeвози за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от същия закон. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че противно на приетото от районния съд АУАН е издаден в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в АУАН не е посочено мястото на нарушението и в пълнота нарушената правна норма. На следващо място се сочи, че неправилно е санкционирано дружеството, което не може да бъде наказвано за допустителство, какъвто според касатора е настоящия случай. От съда се иска да отмени въззивното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация” - Русе не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди въззивното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Съдът намира за необходимо да посочи, че необосноваността на въззивните решения на районните съдилища по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН не е сред касационните основания за оспорването им, посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК, съгласно препращането по чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по наведените в тази насока доводи.

За да постанови решението си Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 281489 от 20.11.2020г., съставен на жалбоподателя от инспектор при Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе. В НП е отразено, че на 20.11.2020 г. в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, при извършване на комплексна проверка на превозвача „Карго К” ЕООД, извършващ обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 19638 /31.07.2018г. е установено, че превозвачът е допуснал на 07.10.2020г. водачът К. Й. И. до управление на товарен автомобил „Скания Р 500” с рег. № ******** от категория №3, като за този ден е изминал 114 км, видно от разпечатка от Карта на водача за дигитален тахограф, като водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Изрично е посочено, че на посочената дата водачът е извършил превоз с описания товарен автомобил. Посочено е също, че е извършена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите и било установено, че към процесната дата - 07.10.2020 г., водачът не е имал удостоверение за психологическа годност. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвтП. Районният съд приел, че събраните по делото писмени доказателства, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин потвърждават описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства.

При тези факти районният съд приел от правна страна че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в административнонаказателния процес. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като ги е отхвърлил с подробно изложени мотиви. Приел е, че мястото на извършване на нарушението е седалището на дружеството-превозвач, което е ясно посочено в НП. Съдът е посочил, че дружеството превозвач правилно е санкционирано по чл.96г, ал. 1 от ЗАвтП с оглед на допуснатото от него нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от същия закон, изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Районният съд е приел, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите обичайни деяния от този вид, поради което не е маловажен случай на административно нарушение, а наложената санкция е правилно определена в предвидения от закона абсолютен размер.

Разградският административен съд намира въззивното решение за валидно и правилно.

Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, в пълен обем, както в досъдебната фаза, така и в пред въззивната инстанция.

Ето защо твърдението на касационния жалбоподател за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения е неоснователно и недоказано. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В случая не е налице нито една от посочените в тази разпоредба хипотези.

Решението съответства и на материалния закон. Нарушението и неговият автор са безспорно установено от събраните по делото доказателства. Не е налице неяснота в обвинението. От фактическото описание на деянието наказаното лице е разбрало в какво е обвинен от фактическа страна.

Изложените в НП факти недвусмислено сочат, че наказаното дружество като превозвач е допуснало на 07.10.2020 год. водачът К. И. да управлява превозно средство за обществен превоз на товари без да отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП и правилно е санкциониран на основание чл. чл.96г, ал.1 от същия закон.

Районният съд правилно е приел, че мястото на извършване на нарушението е в гр. Разград и то е посочено в АУАН и в НП. В случая нарушението е установено при извършена проверка на превозвача по документи в седалището на дружеството. И доколкото се касае до отговорност по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност, а от данните по административно наказателната преписка не може да се установи, къде точно е извършен превозът на товари извършен от водач, който няма валидно удостоверение за психологическа годност, то правилно като място на нарушението е посочен гр.

Разград, където е седалището на дружеството. В този смисъл е и разпоредбата на чл.48, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на разпоредбата на чл. 10 и чл. 24 от ЗАНН. В случая не е налице допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН, нито е налице хипотезата на чл.

24, ал. 2 от ЗАНН. Касационният жалбоподател е санкциониран в хипотезата на чл.

83, ал. 1 от ЗАНН като юридическо лице – превозвач, което не е изпълнило задължението си към държавата вменено му с разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАВтП да осъществява превоз на товари с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, като е допуснал такъв водач да управлява превозно средство за обществен превоз на товари.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 108 от 21.04.2021 год., постановено по АНД № 108/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/