Разпореждане № 187258 от 09.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 187258 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110154161 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 400239/05.12.2025 г. от М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: Со* срещу „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, бул.

"Б*, представлявано от М* и А*, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че “ „*“ ЕООД, ЕИК: * дължи на М. И. С., с ЕГН:

********** сумата в размер от 250.00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет LB5442 от Катания до София, предвиден за 2.1.2025 от 19:10 часа ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (08.10.2025 г.) до момента на изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86., с който да бъде признато за установено, че „*“ ЕООД, ЕИК: * дължи на М. И. С., с ЕГН:

********** сумата в размер от 24.71 евро (двадесет и четири евро и седемдесет и една евро цента), представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 250.00 евро, дължима за периода от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение (21.01.2025 г.) деня, преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (07.10.2025г.); за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 907/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1

2317/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

В исковата молба ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за посочената дестинация Катания до София по полет LB5442 от дата 2.1.2025 г. от 19:10 часа Твърди, че полетът били изпълнен с повече от 3 часа закъснение. Твърди, че има право на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004.

Излага твърдения, че на 21.01.2025 г. отправила покана за доброволно изпълнение до ответника, като той не е изплатил исканото от нея обезщетение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е направил извънсъдебно възражение, че полетът е закъснял, поради извънредни обстоятелства.

Моли съда да уважи исковете. Прави искането за неприсъствено решение и делото да се гледа в негово отсъствие. Желае да получава книжа на посочената електронна поща.

На основание чл.174, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: Титуляр:

АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ М* И И., Валута: EUR, IBAN: LT7*, Банка: * Lt, BIC: EVIULT2VXXX

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: 1.Самолетен билет; 2. Комуникация между страните;

Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 2317/2025 г. по описа на РС – Благоевград. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 907/08.10.2025 г. Заповедта е връчена на ответника на 30.10.2025 г. (л. …. от заповедното дело), като срокът по чл.414 ГПК изтича на 01.12.2025 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. На 01.12.2025 г. е подадено възражение, като същото е в срок (л. 000 от заповедното дело ).

Указанията за подаване на искова молба са връчени на ищеца на …. г., поради което срокът за предявяване на иска изтича на … г. (л. …. от заповедното дело). Исковата молба е подадена на 08.12.2025 г., както и на същата дата са представени доказателства за това (л. …. от заповедното дело). Ето защо съдът приема, че производството по делото е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. Н. И., САК, със съдебен адрес: ул.

„С*, София 1000, e-mail: [email protected], телефон *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. …. от делото).

Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.

2

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32 ГПК (л. от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело е 50.00 лева. На основание чл.73, ал.4 ГПК, таксата е в размер. 42.50 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 21.25 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л. … от делото). Следователно дължимата такса по това дело е 21.25 лева. Заплатена е държавна такса в Налице е такса по чл.103з, ал.3 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК – пълномощното е за юридическо лице, а съгласно чл.32 ГПК лицата се представляват от адвокат, а не от юридическо лице, по пълномощие.

Освен това в обстоятелствената част се претендира лихва от датата на поканата за доброволно изпълнение 21.01.2025 г., а в петитума е посочена дата 09.05.2025 г. Не е ясно кой е периодът на забава.

Иска се законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Същевременно се иска мораторна лихва от датата, която не е уточнена, с оглед констатираното разминаване, до деня на подаване на Заявлението. Следва да се отчете, че мораторна лихва може да се иска до деня, предхождащ датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, в противен случай ще се присъди лихва за забава върху една и съща сума два пъти за един и същи ден.

3

Следва да се остави без движение, на основание чл.129, ал.1 ГПК.

По предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 400239/05.12.2025 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:

1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи периода, за който предявява иска за мораторна лихва – началната дата дали е от 21.01.2025 или 09.05.2025 г., както и крайната дата – дали е 07.12.2025 г. или 08.12.2025 г., с оглед изложеното в мотивите на настоящото разпореждане.

2. на основание чл.128, т.1 ГПК да представи валидно пълномощно за адв.

4

И. към датата на подаване на ИМ 08.12.2025 г. или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на исковата молба на адв. И., на основание чл.42 ЗЗД.

3. да представи от ИМ и от приложенията към нея, на основание чл.128, т.3 ГПК.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползв правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.