Решение № 8985 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8985 гр. С, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110145535 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 245,42 евро /равностойност на 480 лева/, представляваща главница по издаден запис на заповед от ответницата от 28.06.2024г. с падеж 11.03.2025г. и сумата от 587,99 евро /равностойност на 1 150 лева/, представляваща главница по издаден запис на заповед от ответницата от 24.09.2024г. с падеж 28.02.2025г., ведно със законната лихва, върху всяка от сумите, считано от 04.04.2025г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от по ч. гр. д. №19904/2025г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът „Ф“ ЕООД твърди, че ответницата е издала в полза на ищцовото дружество запис на заповед от 28.04.2024г., с който неотменимо и безусловно се е задължила да заплати на ищеца в качеството му поемател сумата от 2 434 лева на уговорения падеж 11.03.2025г.

Съгласно издаден запис на заповед от ответницата от 24.09.2024г. същата се е задължила неотменимо и безусловно да заплати на ищеца сумата от 1 872 лева на уговорения падеж 28.02.2025г. Ищецът твърди, че ответницата е допуснала неизпълнение на поетите задължения, като не е заплатила дължимите суми на уговорените падежи. Въз основа на така изложените твърдения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящите искови претенции. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че в случай, че процесните записи на заповед са издадени за обезпечаване на сключени между страните договори за кредит, то по каузалните правоотношения са постъпили плащания, вследствие на което предявените искове се явяват недоказани по размер. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът посочва, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване на сключен договор за паричен заем. Сочи наличие на основание за прогласяване на недействителността на каузалното правоотношение поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и издаденият запис на заповед не е породил действие. Претендира за сторените съдебни разноски.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 19904/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.04.2025 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 02.07.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Ф“ ЕООД е предявило искове по чл. 422 ГПК. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно менителнично задължение, основано на процесните записи на заповед, размерът на задълженията по тях, както и че падежът им е настъпил. Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че е погасил задълженията си по процесния запис на заповед, както и че процесните записи на заповед са издадени за обезпечаване друго каузално правоотношение, а именно – договор за кредит, сключен между него и ищеца, като е изпълнил задължението си по договора за кредит, респективно съдържанието на оспорените като недействителни договорни клаузи.

Въз основа на заявените становища от всяка от страните съдът намира за безспорно, че на 28.06.2024 г. А. Г. Г. е издала запис на заповед в полза на „Ф“ ЕООД за сумата от 2 434 лв., с падеж – 11.03.2025 г., а на 24.09.2024г. е издала запис на заповед в полза на „Ф“ ЕООД за сумата от 1 872 лв., с падеж – 28.02.2025 г., за което свидетелстват и представените в оригинал ценни книги с посоченото съдържание.

В случая, доколкото ищецът „Ф“ ЕООД основава вземането си срещу ответницата А.

Г. Г. на менителничен ефект – процесните записи на заповед от 28.06.2024 г. и 24.09.2024г., съдът дължи най-напред извършване на преценка относно валидността на записите на заповед от формална страна. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. по т. д.

№ 1/2004 г. на ВКС ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В представените ценни книги се съдържа наименованието „запис на заповед“ както в заглавието на документа, така и в неговия текст на езика, на който той е написан. Налице е безусловно обещание за заплащане на определена парична сума от издателя съответно в размер на сумата от 2 434 лв. и на сумата от 1 872 лв., като уговорените падежи са настъпили. В менителничния ефект се съдържа посочване на мястото на издаване – гр. С, както и мястото на плащане също гр. С. Издателят А. Г. Г. е положила подписа си върху ценните книги, което обстоятелство не се оспорва по делото.

Следователно, налице е редовен от външна страна запис на заповед с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити.

Спорните по делото въпроси касаят обстоятелството дали посредством издадените ценни книги се обезпечават задължения по възникнали каузални правоотношения сключени договори за кредит между ответницата и ищцовото дружество, налице са основания за прогласяване за недействителни на договорите по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и извършени ли са плащания по договорите за погасяване на задълженията на ответницата.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално 2 правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

В настоящия случай от ищеца не са наведени твърдения за наличието на каузално правоотношение. Въведените твърдения от ответницата са неконкретизирани доколкото не се сочи датата на сключване на договорите, параметрите параметрите при които са сключени, както и конкретните договорни клаузи, които се оспорват като недействителни.

Съдът е указал на ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за възникването на каузално правоотношение с ищеца, което е обезпечено с издадените записи на заповед, съответно за съдържанието на оспорените като недействителни договорни клаузи, както и доказателства за извършени плащания за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение. Същевременно в предоставения срок за уточнение на заявеното доказателствено искане по чл. 190 ГПК ответникът не е конкретизирал писмените доказателства, които ищецът следва да бъде задължен да представи, вследствие на което доказателственото искане е било отхвърлено.

От тук съдът намира, че въведеното оспорване от ответника за наличие на каузално правоотношение между страните по спора, във връзка с което са издадени процесните редовни от външна страна записи на заповед, е общо и неконкретизирано. Наред с това въпреки дадените указания за посочване на доказателства и предоставената възможност за конкретизация на заявените доказателствени искания ответникът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест, като не е установил в условията на пълно и главно доказване възникването на каузално правоотношение между страните по сключен договор за кредит, съответно наличието на договорни клаузи, обуславящи извод за недействителност на кредитната сделка. С оглед на правилото за разпределение на доказателствената тежест и проявената от ответника процесуална пасивност, въпреки изричните указания на съда по чл.

146, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав приема за недоказано в процеса на наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което за издадени процесните ценни книги, от които ищецът извежда материалното си право, както и факта на извършени плащания за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение.

Изложеното обосновава извод, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за сумите от 245,42 евро, представляваща главница по издаден запис на заповед от 28.06.2024г. с падеж 11.03.2025г., и сумата от 587,99 евро, представляваща главница по издаден запис на заповед от ответницата от 24.09.2024г. с падеж 28.02.2025г., се явяват основателни и следва да се бъдат уважени в претендирания размер.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора, право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 248,55 евро за държавна такса и е направил искане за пропорционалното им присъждане още с исковата молба. Съразмерно претендираната част от вземанията, за които е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 94,09 евро.

Съдът намира релевираното възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. размери, като тези размери са незадължителни, а имат ориентировъчен характер. В конкретния случай съдът като съобрази цената на исковете намира, че минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 287,86 евро. При съобразяване броя и вида на предявените искове, материалния интерес, обема на доказателствата, липсата на особена правна и 3 фактическа сложност на делото, обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил, съдът приема, че претендираното възнаграждение не съответства на изискванията за разумни и пропорционални разноски, поради следва да бъде редуцирано до сумата от 205 евро.