Определение № 9149 от 09.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11889/2023
- Вид
- Определение № 9149
- Подписан
- 09.03.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9149 гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110111889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 3 882,67 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени в реди вследствие на ПТП 21.05.2021 г., предизвикано по вина на водача на т. а. „Волво“, с рег. № ВР 7491 ВК, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът Б. Р. Б. е сезирал съда с искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, като същият е представил декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищцът е удостоверил с подписа си, че притежава 1/2 от собствено жилище, където живее, женен е и се намира в добро здравословно състояние, титуляр е на банкова сметка с начилност в нея от 10 000 лв., източникът му на средства е получавана от него пенсия в размер на 1 120 лв. месечно, съпругата му получава заплата в размер на 2 000 лв., а освен това има участие и в търговско дружество, от което получава дивиденти, не се налага направата на ежемесечни разходи за лечение, но издържа непълнолетния си син, който е 14- годишен.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати.
Преценката на съда е конкретна във всеки отделен случай и следва да се извърши на база на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.
В конкретния случай обаче, съдът намира, че дори и при неосвобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски в производството, то правото му на достъп до съдебна защита не би било нарушено. Това е така, тъй като същият е декларарил постоянен източник на средства за него и семейството му – пенсия, вкл. и такива на неговата съпруга, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид при преценка на предпоставките за прилагане на института на освобождаване от такси и разноски в производството. Б. Б. реализира постоянен месечен доход в размер на 1 120 лв., като в същото време той и 1 съпругата му притежават собствено семейно жилище – апартамент в гр. София, което означава, че не се налага направата на допълнителни разходи за задоволяване на жилищните му нужди – наем, кредит и др. Ищецът е декларирал и налични парични средства в банка в размер на 10 000 лв., която сума с оглед икономическите условия и стандарт на живот в страна дава стабилност и материална обезпеченост на него и семейстовото му за един значителен период от време. Нещо повече, съпругата му също реализира постоянен месечен доход от заплата в размер на 2 000 лв., а освен това получава дивиденти от участието си в търговско дружество, което означава, че семейната общност разполага с постоянен източник на средства всеки месец от над 3 000 лв., освен другите такива, като само фактът, че ищецът и съпругата му издържат непълнолетното си дете не може да обоснове извод, че за него е налице невъзможност да заплати не само държавна такса в размер на 155,31 лв., но и евентуални следващи разноски в хода на производството.
Ето защо, с оглед конкретните декларирани обстоятелства и размера на дължимата държавна такса по исковата молба, съдът намира, че в случая не са налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което направеното от ищеца искане в тази насока следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с искова молба с вх. № 61463/06.03.2023 г. на ищеца Б. Р. Б., ЕГН ********** искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за администриране на исковата молба в т. ч. и даване на указания до ищеца за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 155,31 лв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2