Решение № 1617 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Силвана Гълъбова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100512677 по описа за 2024 година

С Решение № 14826/30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 54898/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, са отхвърлени изцяло предявените от И. В. М. срещу Д.

Й. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване, че ответникът дължи да заплати на ищеца на основание чл. чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД сумата от 1250 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер от 6050 лева , представляващо обезщетение за вреди от развален договор за СМР от 04.06.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39627/2020, СРС, 49 състав, както и на основание чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800 лева, представляваща остатъка от вземането в общ размер на 6050 лева за обезщетение за вреди от развален договор за СМР от 04.06.2019 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И. В. М. с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че в хода на производството безспорно е установено, че между страните е бил сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни определени СМР. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което е бил изправна страна. Поддържа се, че ответникът самоволно е преустановил изпълнението на работата. Поддържа се, че ответникът не е твърдял наличие на забава на кредитора, а СРС въпреки това е приел, че неизпълнението се дължало на такава.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. Й. К. чрез особения му представител адв. З. Обидимска, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по закупуване на процесното оборудване, във връзка с което 1 правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло решението.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са от И. В. М. срещу Д. Й. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване, че ответникът дължи да заплати на ищеца на основание чл. чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД сумата от 1250 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер от 6050 лева , представляващо обезщетение за вреди от развален договор за СМР от 04.06.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39627/2020, СРС, 49 състав, както и на основание чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800 лева, представляваща остатъка от вземането в общ размер на 6050 лева за обезщетение за вреди от развален договор за СМР от 04.06.2019 г.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен върху въпросът дали ищецът е изправна страна по процесния договор за изработка – изпълнил ли е задълженията си по договора.

По иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на обезщетение на вреди от разваляне на договор изработка включва следните елементи:

1. Между страните е бил сключен договор за изработка със соченото в исковата молба съдържание;

2. Възложителят да е изправна страна – да е изпълнил задълженията си по договора;

3. Виновното неизпълнение от страна на ответника на договора, като неизпълнената част от задължението да не е незначителна с оглед на интереса на кредитора;

4. Прекратяването на договорното правоотношение да е упражнено надлежно с достигане до ответника;

5. За ищеца да е възникнало правото да получи връщане на заплатените и претендирани в настоящото производство суми.

В производството пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят Н.Р.Н., който се намира в роднинска връзка с въззивника, тъй като съпругите им са сестри, заявява, че е запознат с ремонта на процесния апартамент в ж.к. „Левски Г“ през лятото на 2019 г., за който е разбрал от И. М. и съпругата му. Свидетелят посочва, че е помагал на И. М. при разтоварването и пренасянето на различни строителни материали и оборудване от автомобила до апартамента, включително плочки за баня, коридор и кухня, ламинат, лира за баня, шкафове за баня с мивки, смесители и осветителни тела, като доставките са извършвани на няколко пъти след работа. Той сочи, че е посещавал апартамента вечерно време и е възприел, че е извършвана някаква ремонтна дейност, като си спомня, че са били поставени частично плочки, имало е изкъртване около врата и евентуално поставени лампи, но не може да даде конкретни сведения за обема на извършените работи, за броя на майсторите, за стойността или мястото на закупуване на материалите, нито дали доставеното оборудване е било монтирано, тъй като няма ясен спомен за това и не е 2 присъствал на разговори между страните относно извършването на ремонта или изискванията към материалите.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетите заключения на съдебните експертизи, настоящият съдебен състав приема за установени само част от релевантните факти от правопораждащия фактически състав на претендираното право на обезщетение за вреди от разваляне на договор за изработка.

На първо място се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните. От представения по делото договор за ремонт на апартамент от 04.06.2019 г. се установява, че И. В. М., в качеството си на възложител, е възложил на Д. Й. К., в качеството му на изпълнител, извършването на строително-монтажни работи по ремонт на апартамент №********-2“, гр. София. Съгласно описанието на работите изпълнителят е следвало да извърши: полагане на саморазливна замазка на всички подове; грундиране на стени и тавани; полагане на мазилка (тесни) в банята; монтаж на окачен таван в банята; лепене на фаянс по стените на банята и на теракот по пода; монтаж на структура и смесители в банята; лепене на фаянс и теракот в тоалетната; облицоване и монтаж на оборудване в санитарните помещения; полагане на теракот в коридора; лепене на теракот и мокро помещение и част от кухнята; оформяне на комин в мокро помещение; шпакловка на стените и таваните във всички стаи, коридор и мокро помещение; боядисване с латекс на таваните и стените; монтаж на ламинат в стаите и кухнята; монтаж на осветителни тела във всички помещения и увеличаване на отвор на врата в банята. В договора е предвидено също изпълнителят да достави необходимите материали и оборудване. Авторството на подписа на изпълнителя по договора се установява и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, съгласно което подписите и ръкописният текст „Д. К.“, положени след обозначението „Изпълнител“, са изпълнени именно от Д. Й. К., поради което следва да се приеме, че договорът е сключен между страните със съдържанието, изложено в него.

От събраните по делото доказателства се установява също, че възложителят е предприел действия по изпълнение на задълженията си по договора, включително чрез осигуряване и доставяне на част от необходимите материали и оборудване за извършване на ремонта. В тази насока са показанията на свидетеля В. М.а, както и на свидетеля Н.Н., от които се установява, че са били закупувани и доставяни материали като плочки, ламинат, осветителни тела, санитарно оборудване и други строителни материали, като част от тях са били доставяни лично от възложителя. Тези показания кореспондират и със съдържанието на договора, съгласно който част от материалите са следвало да бъдат закупени и доставени във връзка с изпълнението на ремонтните дейности.

От доказателствата по делото се установява и виновно неизпълнение на част от поетите от изпълнителя задължения. От показанията на свидетеля В. М.а, както и от съдържанието на двата констативни протокола от 25.07.2019 г. и 15.08.2019 г., съставени в нотариална форма, се установява, че към момента на преустановяване на работата значителна част от уговорените строително-монтажни дейности не са били довършени. От констативния протокол от 25.07.2019 г. се установява, че към този момент значителна част от договорените работи не са били изпълнени. Констатирано е, че подът в жилището е останал без поставен ламинат, като в коридора и част от помещенията има поставени само плочки на отделни места, но работата не е завършена. Стените във всички стаи и коридора са били боядисани само на ръка, без да са завършени, а в санитарните помещения ремонтът е бил незавършен – липсвали монтирани смесители, моноблок и част от санитарното оборудване, не е била монтирана мивка и шкаф в кухнята, както и не са били свързани част от водопроводните връзки. Въпреки че са били поставени осветителни тела, електрическата инсталация е била довършена само частично.

От последващия констативен протокол от 15.08.2019 г. се установява, че впоследствие част от тези работи са били довършени. Установено е, че в стаите и коридора е монтиран ламинат и са поставени первази, стените и таваните са боядисани с латекс, а във всички 3 помещения са монтирани осветителни тела. Констатирано е също, че кухненското помещение е довършено и са монтирани кухненски шкафове и мивка. В санитарните помещения обаче ремонтът не е бил напълно завършен – в банята е монтиран частично оборудване (включително мивка), но остава неизпълнена част от монтажа на санитарните уреди и окончателното довършване на помещението.

Данните по делото сочат, че неизпълнената част от задълженията не може да бъде определена като незначителна с оглед интереса на възложителя, доколкото към момента на прекратяване на отношенията жилището не е било годно за обитаване и се е наложило впоследствие извършването на допълнителни работи от други изпълнители.

При съпоставката на договора и двата протокола се установява, че първоначално значителна част от договорените строително-монтажни работи не са били изпълнени, като впоследствие част от тях са били довършени, но към датата на втория протокол са останали неизпълнени отделни довършителни дейности, основно в санитарните помещения.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на реално извършените от ищеца строително-монтажни работи възлиза на 5 526 лева.

По делото е установено и отправянето на изявление за разваляне на договора.

Представена е нотариална покана от 15.08.2019 г., изпратена от И. В. М. до Д. Й. К., с която възложителят е заявил разваляне на договора за ремонт на апартамент от 04.06.2019 г. с даване на срок за изпълнение в размер на 5 дни. Наличието на тази покана удостоверява, че волеизявлението за прекратяване на договорното правоотношение е направено в писмена форма и е насочено към изпълнителя, но няма данни същото да е получено преди връчването му като приложение към исковата молба чрез особения му представител на 28.09.2022 г. Възложителят е отправил изявление за прекратяване на договора и в откритото съдебно заседание на 29.03.2023 г.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cc63f5a-76e5-453e-aed8-f1c262f18a1a