Решение № 18 от 13.03.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елхово, 13.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100261 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Т.А.В. от гр. ***, чрез пълномощника й адв. М.М., против „***“ АД и „***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22, чл.

11 и чл. 19 от ЗПК.

Ищцата Т.А.В. сочи в исковата си молба, че сключеният между нея и „***“ АД Договор за паричен заем № ***г. е нищожен, тъй като клаузи от същия противоречат на добрите нрави и са сключени при неспазване нормите на чл.11, т.9 и 10, вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00% води до нарушаване добрите нрави и се внася неравноправност между правата и задълженията на потребителите и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Излагат се подробни съображения и се сочи съдебна практика в тази насока. Твърди се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а в настоящия случай към договорената между страните такава в размер на 35.00%, следва да се добави уговорената сума за заплащане за предоставяне на поръчителство в размер на 479.60 лева, регламентирана в Договор за предоставяне на поръчителство № ***, поради което същата надхвърля повече от три пъти законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави и тази уговорка като нищожна не произвежда правно действие. Твърди се също, че в случая е неприложима нормата на 1 чл.26, ал.4 от ЗЗД, като нищожните клаузи на Договора относно определянето на процента на възнаградителна лихва не биха могли да се заместят по право от повелителните норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед задължителното тълкуване в редица преюдициални заключения на Съда на ЕС, с които е дадено разрешение, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи. Освен това договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, което води до нищожност на целия договор. Освен това, съгласно чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Твърди се още, че нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.9 от ЗПК са клаузите в Договор за паричен заем № ***, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 41.88%, а действителният годишен процент на разходите е в различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Поради невключване на уговорката за заплащане на предоставяне на поръчителство, регламентирана в Договор за предоставяне на поръчителство № ***, договорената възнаградителна лихва не съответства на действително прилагания от кредитора ГПР в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Ищцата твърди, че е нищожна и уговорката за заплащане на възнаграждение на „*** за поръчителство, тъй като поръчителят е определен от кредитодателя, като по силата на подписания Договор тя се задължава да заплати на ответното дружество разсрочено на вноски сумата от 479.60 лева, като добавък към падежната вноска по кредита. Тази уговорка за заплащане на възнаграждение за предоставено поръчителство е в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите - длъжника по този договор не получава нищо насреща. Тази договорка е 2 в противоречие и с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като кредитодателят е задължен преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска от неизпълнение на своите задължения за предварителна оценка на платежоспособността върху длъжника чрез увеличаване на размера на задължението му. От друга страна, едноличен собственик на капитала на „*** е „***“ АД , поради което печалбата на „*** от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „***“ АД.

Предвид на изложеното ищцата желае съдът да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за паричен заем № ***, сключен между Т.А.В. и „***“ АД, както и нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между Т.А.В. и „***, на основание противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, като се прогласи тази нищожност.

При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че са налице пороци, обуславящи изцяло нищожността на процесния Договор за паричен заем № ***, се желае съдът да приеме, че в същия Договор се съдържат нищожни клаузи – чл. 2 от Договора, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, чиято невалидност да бъде прогласена. Желае се и присъждане на направените в настоящото производство разноски по делото.

В дадения от съда срок на първото дружество – ответник, „***“ АД е депозирало писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Излагат се подробни съображения за неоснователността на твърденията на ищцата за нищожност на двата сключени от нея договори - Договор за паричен заем № ***г. и Договор за предоставяне на поръчителство № ***г. На първо място се заявява, че посоченият в Договора за заем лихвен процент не противоречи па добрите нрави и не внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя, тъй като той представлява цена на услугата по предоставяне на паричния заем от финансова институция по чл.3, ал.2 от ЗКИ и възможностите й като такава са по-ограничени в сравнение с банките. Потребителят на такива услуги – в случая ищцата, е имала бърз, лесен и необезпечен достъп до паричния ресурс – предмет на договора, била е уведомена за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в Договора и е била съгласна с него. Ответника твърди, че законната лихва за забава по никакъв начин не ограничава правото на страните да договорят цена на услуга /ползване на паричен заем/ в различен размер и няма пречка страните да уговорят договорна лихва над размера на законната такава, като свободата на 3 договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Според ответника нарушение на добрите нрави би имало при заблуждение относно цената на определена стока, но когато една цена е ясно и коректно посочена, когато една услуга не е задължителна за ползване и потребителят сам, при свободно формирана воля, решава дали иска да я ползва или не при посочената цена, тогава противоречие с „добрите нрави“ не може има. На пазара на малките, необезпечени заеми, какъвто е заемът по настоящия Договор, пазарните нива на лихвата са по - високи от нивата на банковите кредити.

Ответникът сочи, че липсва нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като годишния процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ - основния лихвен процент на БНБ в сила от 01.01., съответно от 01.07. на текущата година, плюс 10 процентни пункта /ПМС № 426 от 18.12.2014г./, с оглед на което няма нарушение на чл.19 от ЗПК, а видно от текста на Договора, в него са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване па годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Възнаграждението по Договора за поръчителството не е част от заемното правоотношение по Договора за заем. Същото е дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „*** и е уговорено да възникне само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем. Ето защо неоснователно е твърдението на ищцата в ИМ, че е налице нарушение поради невключването на възнаграждението за поръчителство в годишния процент на разходитe по Договор за паричен заем. С подписването на Договора за предоставяне на поръчителство „*** се е задължило срещу възнаграждение да сключи със Заемодателя договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата пред дружеството-заемодател за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем. В Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Договорът за предоставяне па поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем.

Този ответник заявява и, че твърдението за недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между Т.А.В. и „***, е също 4 неоснователно, като излага подробни съображения и в тази насока. Счита, че не е налице сключване на Договора в противоречие с добрите нрави, тъй като страните имат свобода да договорят и да встъпват в договорни връзки, ако желаят, с когото желаят и след като всеки сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Сочи се, че насрещните престации по този Договор не са нееквивалентни, тъй като „*** поема задължение, което изпълнява сключвайки Рамковия договор за поръчителство, като това дружество, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията па заемателя /за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора/, не получава нещо в повече от това, което предоставя, а дори напротив. Ищцата от друга страна, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя, като поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, поради което отговорността на поръчителя може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.

С оглед на изложеното се желае предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и на ответното дружество да бъдат присъдени направените по делото разноски.