Решение № 2325 от 23.05.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер……..,

23.05.2018 година, град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД,

СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година:

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА

Секретар: Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15151 по описа за 2017г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по редена на чл.155, ал.2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М.Л.А. и И.А. ***, против В.П.Б. ***, с предявени субективно съединени искове за заплащане на сумата от 15500лв. на ищцата и 23513.50лв. на ищеца, с които двамата са извършили погасяване дълга на ответника към „А.Б.Б.” в периода 30.08.2016г. до 19.09.2017г. ищцата М.А. и в периода 11.02.2016г. до 19.09.2017г. ищецът И.А., с правни основания чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в исковата си молба, че през 2012г. ответникът е сключил договор за кредит № ***г. с "А.б.Б." АД, въз основа на който е усвоил 160 000 лв., като кредитът е обезпечен с договорна ипотека по нот. акт 39, том II, дело 2391, вх. per. 5059/13.03.2012 г. на службата по вписванията - Варна върху имот, съсобствен на ищците. Тъй като ответникът не е обслужвал редовно кредита си, ищците са погасявали задължението му към банката, както следва: Считано от 30.08.2016 г. до момента на предявяване на настоящия иск -19.09.2017г. ищцата М.А. като ипотекарен гарант за задължението на ответника е погасила част от това задължение към банката в размер на 15 500 лв. Това погасяване тя е направила при постигнато споразумение от 12.02.2016 г. и следващо споразумение от 07.03.2017 г. между банката и нея в качеството й на лице, обезпечило чужд дълг /този на ответника/, като единствената цел на относимата към настоящия иск част по Раздел II от тези споразумения е да бъде избегната проданта на ипотекирания съсобствен на ищците имот. По тези споразумения, също извличайки интереса си от качеството си на ипотекарен гарант и предпазване на жилището от провеждане на публична продан, като солидарен съдлъжник е встъпил при условията по чл.101 ЗЗД по договори от 12.02.2016г. и 07.03.2017 г. с М.А. и синът й И.А..

Твърди се че, за погасяване на кредитното задължение на ответника в посочения период М.А. е внесла в полза на банката суми на дати и в размер както следва: на 30.08.2016 г. - 2500 лв.; на 30.09.2016 г. - 1250 лв.; на 06.10.2016 г. - 1250 лв.; на 07.12.2016 г. - 1000 лв.; -на 09.01.2017 г. - 1000 лв.; -на 27.02.2017 г. - 1500 лв.; на 10.04.2017г. - 1000 лв., от които 500 лв. са заплатени директно от полагащо й се обезщетение по договор за застраховка на ипотекирането жилището във връзка с наводнение в жилището; на 28.04.2017 г. - 1000 лв., от които 500 лв. са заплатени директно от полагащо й се обезщетение по договор за застраховка на ипотекирането жилището във връзка с наводнение в жилището;-на 30.05.2017 г. - 1000 лв.; -на 04.07.2017 г. - 1500 лв.; на 31.07.2017 г.-2 500 лв.

Видно от вносните бележки внасяните суми на съответните дати са двойно по-големи от посочените, тъй като с половината от тях е погасявано лично нейно задължение към банката /това по раздел I от съответните споразумения/, което няма отношение към настоящия иск.

Ищецът И.А., също черпейки правен интерес от качеството си на ипотекарен гарант на кредитното задължение на ответника, е погасил в периода от 11.02.2016 г. до настоящия момент част от задължението на ответника в размер на 23 513.50 лв. Тази част от задължението е погасена на дати и в размери както следва: -на 11.02.2016 г. - 8013.50 лв.; на 28.03.2016 г. - 1000 лв.; на 28.04.2016 г. - 1000 лв.; -на 30.05.2016 г.- 1000 лв.; на 30.06.2016 г. - 2500 лв.; на 29.07.2016 г.-2500 лв.; -на 15.11.2016 г. - 1000 лв.;

-на 06.02.2017 г.- 500 лв.; -на 30.06.2017 г. - 1000 лв.; на 28.08.2017 г. - 2500 лв.; -на 15.09.2017 г. -2500 лв.

Тъй като внасянето на сумите от страна на И.А. също е извършвано при условията на споразуменията след встъпването му с договора по чл. 101 ЗЗД като съдлъжник наред с М.А., кредитът на ответника е погасяван с половината от сумите по вносните бележки, а другата половина е отнасяна към погасяване на задълженията по кредита на М.А. и поради това няма отношение към предмета на настоящия иск.

Що се отнася до превода от 11.02.2016 г. от сметката на ищеца И.А., то с този превод преди споразумението от 12.02.2016г. е погасено единствено задължението на ответника В.Б. по кредита Предвид това молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.П.Б., ЕГН ********** да заплати на ищците на основание чл. 155 ЗЗД сумите, с които последните в качеството си на ипотекарни гаранти на чужд дълг са погасили част от неговия кредит към трето лице, а именно: на ищцата М.Л.А., ЕГН ********** - 15 500 лв., с които е извършила погасяване на дълга на ответника към А.б.Б. АД в периода от 30.08.2016 г. до момента на предявяване на иска - 19.09.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга; на ищеца И.А.А., ЕГН **********

- 23 513.50 лв., с които е извършил погасяване на дълга на ответника към А.б.Б.

АД в периода от 11.02.2016г. до момента на предявяване на иска - 19.09.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга, В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа исковете. Претендира разноски.

Ответника с отговора поддържа възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че договорът за универсален ипотечен кредит № ПД 013532 от 13.03.2012 г. със страни ТБ „ А.Б.Б." и ответника В.Б. е сключен в условията на абсолютна персонална симулация на страната на кредитополучателя В.Б., като действителният кредитополучател е ищцата М.Л.А.. Следователно, в условията на абсолютна персонална симулация, ответникът е договорил отпускането на парите от свое име, но като скрит пълномощник на ищцата, като веднага след сключването на договора от 13.03.2012г. на същата дата той й е предоставил нарочен явен мандат, което е било необходимо за улеснение на действителния кредитополучател с цел бързото и безпроблемно оперативно управление на отпуснатите заемни средства от банката. Видно от съдържанието на документа, в т.3 ответникът дори е предоставил възможност на ищцата да предоговаря от него име и за негова сметка всички условия по кредита, като в тази връзка да подписва всички необходими анекси, уговорени с банката. Нещо повече, още на 14.03.2012г. ищцата е изтеглила 60 000 лева от отпуснатия кредит в общ размер от 160 000 лева .

За действията на ответника в условията на скрит мандат, предоставен от ищцата, свидетелства и това, че същата е обезпечила кредита със собствен имот, нещо което самият кредитополучател също е могъл да стори, видно от множеството недвижимости, които същият е притежавал към 13.03.2012 година. Именно, защото финансовият ресурс е бил поискан за нуждите на ищцата, обаче, ответникът не е предприел обезпечаване на кредита със собствени активи, а търсеното от банката обезпечение е било удовлетворено чрез ипотека върху жилището на ищцата, която в крайна сметка се явява контракторът по договора за универсален банков кредит. Т.е. възражението му не е за привидност, т.к. банката не е участвала в споразумение, където ответникът да бъде поставен на мястото на ищцата по договора за банков кредит, а за това, че при сключването на договора В.Б. е действал по поръчка и за сметка на ищцата, т.е. като негов косвен представител или скрит пълномощник.

Релевира доводи, че самият договор е сключен в условията на абсолютна персонална симулация, поради което и в отношенията между страните следва да се приложат правилата на прикритата сделка. На това основание считат исковете за недопустими. В подкрепа на тези доводи е и фактът, че именно ищцата е тази, която е погасявала от самото начало чрез анюитетни вноски дълга по кредита, за доказване на което представяме извлечение от сметка, в какъвто смисъл е била и уговорката й с ответника.

По основателността на исковете и изложените в исковата молба обстоятелства, ответникът оспорва плащанията на ищцата за сумата от 2250 лева , съответно на вноската от 30.09.2016 г. от 1 250 лв. и на вноските от 10.04.2017 и от 28.04.2017 г. за по 1000 лева. Плащания на посочените дати и размер за погасяване на вноски по твърдяния договор за банков кредит, не са били извършвани, респективно с такива вноски не са погасени задължения по кредита.

В условие на евентуалност, поддържа възражение за прихващане на претендираната от ищцата М. А. сума в размер на 15500 лева с насрещни вземания на ответника за същата сума, които възражения поддържа в условие на евентуалност и в изложената по - долу последователност въз основа на следните обстоятелства :

С частично влязло в сила между страните решение №

69/25.01.2017 г. по гр.д.1195 / 2016г. по описа на ВОС, ищцата е осъдена да заплати на ответника законната лихва върху сумата от 107 521 лева, представляващи невърнат от нея заем по договор с падеж 31.12.2014г. считано от деня на предявяване на иска - за периода от 01.01.2015 г. до 21.06.2016 г./ датата на предявяване на иска /

Така, за периода от падежа на задължението -

31.12.2014 г. до деня на предявяване на иска по гр.д. № 1195 / 2016 г. ищцата М.Л.А.

-21.06.2016 г. дължи на ответника В.Б. законна лихва за забава в размер на 16 095.14 лева, с която желае да бъде прихваната исковата сума от 15500 лева.

В условие на евентуалност поддържа възражение за прихващане на процесното вземане със задължението на ищцата за заплащане на законната лихва върху главница от 107521 лв. от датата на предявяване на иска - 21.06.2016 г. по гр.д. № 1195/2016 г. по описа на ВОС до 20.11.2017 г. до размера на 15502 лева.

В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважено едно от горните ни възражения, поддържа възражение за прихващане за сумата от 15500 лева срещу част от задължението на ищцата в същия размер от 15500 лева по цитираното решение на ВОС по гр.д. № 1195 / 2016г., влязло в сила за сумата от 47 521 лева, представляваща главница по невърнат заем.

По отношение на иска, предявен от И.А. считат, че същият се явява неоснователен за сумата над 5 000 лева. Това така, видно от приложеното удостоверение, издадено от ТБ А.Б.Б. АД, според което кредитната институция е осчетоводила погасяване на главница по вноски от ищеца в размер на 5000 лева - 2500 лева на 29.08.2017 г. и 2500 лева на 18.09.2017 г.

Ответника оспорва всички доказателства /вносни бележки /, носещи подписа на първия ищец, обективиращи вноски за погасяване на процесния кредит за дати и суми, които са в противоречие с приложеното от нас писмено доказателство - удостоверение 1457 / 31.10.2017 г., а именно : от 30.09.2016 г. за сумата от 1250 лева и от 10.04.2017 г. и 28.04.2017 г. за сумата от 1000 лева; Твърди, че чрез посочените платежни документи не е осчетоводено погасяване на кредита , според твърденията на ищеца, до размера от 2 250 лева;

Оспорва вносни бележки от И.А. : авизо за платежно нареждане от 11.02.2016 г. за сумата от 8013.50 лева, вносна бележка от 28.03.2016 г. за 2000 лева, вносна бележка от 28.03.2016 г. за 2000 лева, вн. б. от 28.04.2016 г. за 2000 лева, от 30.05.2016 г. за 2000 лева, вн.б. от 30.06.2016 г. за 5000 лева, вн. б. от 29.07.2016 г. за 5000 лева, вн.б. от 15.11.2016 г. - 2000 лева , вн.б. от 06.02.2017 г. - 1000 лева, вн.б. от 30.06.2017 г. - за 2000 лева; Твърди, че чрез посочените платежни документи - авизо и вносни бележки не е осчетоводено погасяване на кредита над сумата от 5000 лева.

Поради това за разликата над 5000 лева до претендираната сума от 23 513.50 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В съдебно заседание процесуалнитя представител поддържа отговора. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори и това се доказва от приложениет с исковата молба писмени доказателства, че на 2012г. ответникът е сключил договор за универсален кредит № *** с "А.б.Б." АД, по силата на който е усвоил 160 000 лв. Така предоставеният кредит е обезпечен с договорна ипотека по нот. акт 39, том II, дело 2391, вх. per. 5059/13.03.2012 г. на службата по вписванията - Варна върху имоти, съсобствени на ищците, които са станали негови ипотекарни длъжници. По делото са приложени и споразумения от 12.02.2016г. и от 07.03.2017г. между банката и ищцата М.Л.А. в качеството й кредитополучател по Договор за универсален кредит № 30263/29.05.2008г. и в качеството ѝ на ипотекарен длъжник по Договор за универсален кредит № *** на В.П.Б. с които същата се е задължила да внася точно определени по размер ежемесечни вноски и по двамата описани по-горе договора. В периодите 30.03.2016г. до 28.02.2017г. и 30.03.2017г. до 28.02.2018г. В Раздел II от тези споразумения е вписано, че с постъпилите суми ще бъдат частично погасявани дълговете по двата кредита - Договор за универсален кредит № 30263/29.05.2008г. и по Договор за универсален кредит № ***, като се спазва следната поредност – разноски, главница, лихва.