Определение № 6235 от 21.04.2020, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, ………….. 2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА като разгледа докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д. № 15718/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Л., гръцки гражданини, чрез пълномощника си – адв. В.К., с надлежно учредена представителна власт пж делото, срещу Определение с вх. № 1454 от 07.11.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да бъде вписан Договор за цесия по заявление с вх. № 73426/07.11.2019 г..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че заявлението е подадено от заинтересова лице – цесионера по договора за цесия от 28.08.2019 г., който отговарял на изискванията за форма на чл. 171 ЗЗД – с нотариална заверка на подписите на страните, доколкото вземането по същия е обезпечено с договорна ипотека, както и съдържал всички изисквания по чл. 6 ПВ. Сочи, че заявлението отговаря на изискванията за съдържание на чл. 17, ал. 2 ПВ, като се вписвало не заявлението, а само актът, приложен към него. По изложените съображения счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, за който съществува правен интерес от вписването на договора за цесия от 28.08.2019 г., респективно от оспорване отказа на съдията по вписванията, като е внесена дължимата държавна такса, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С

Определение с вх. № 1454 от 07.11.2019 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде вписана Договор за цесия по заявление с вх. № 74426/07.11.2019 г..

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че не е представена нотариално заверена молба от кредитора.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания за органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т.

6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание.

Съгласно чл. 17, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията вписването на актовете по чл. 171 от ЗЗД, а именно: прехвърляне на вземане (чл. 99 от ЗЗД), обезпечено с ипотека, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването.ъ В чл. 17, ал. 2 от ПВп се предвижда, че молбата за вписване трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.

В конкретния случай съдът намира, че представеният договор за цесия от 28.10.2019 г. отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 171 от ЗЗД- писмена с нотариална заверка на подписите на страните. В текстовата му част са посочени страните по него - цедент и цесионер, конкретния размер на вземането, длъжниците и характера на обезпечението, като имотите са конкретизирани и описани напълно, т.е. налице е пълна индивидуализация на прехвърлените вземания и обезпечения. Подписите на страните са положени както под текстовата част на договора, там е положен и отпечатъка от щемпела на нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите им. Тъй като не молбата, а представения от договор за цесия от 28.10.2019 г. подлежи на вписване и доколкото същия съдържа всички предвидени в ПВп реквизити. обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето определение е осончателно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с вх.

№ 1454 от 07.11.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да бъде вписан Договор за цесия по заявление с вх. № 73426/07.11.2019 г.

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписването на Договор за цесия от 28.10.2019 г. по заявление с вх. № 73426/07.11.2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: