Определение № 174 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600185 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Ст.М., защитник на осъдения М. Д.

Д., срещу протоколно определение № 295/05.04.2023г., постановено по ЧНД № 373/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 32/2021г. по описа на Районен съд гр.Тополовград.

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Не са налице основания за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, както и за събиране на други доказателства.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Стара Загора е приел за установено следното:

1

С присъда № 9/26.05.2021г., постановена по НОХД № 32/2021г. по описа на Районен съд гр.Тополовград, влязла в сила на 03.06.2021г., осъденият Д. е признат за виновен за това, че на 13.05.2021г. в с.*, община *, след употреба на алкохол, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,84 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние, и на основание чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 30.11.2022г., със зачетен предварителен арест, считано от 09.11.2022г.

Към 05.04.2023г. е изтърпял фактически - четири месеца и двадесет и шест дни, от работа - четири дни, всичко - пет месеца. Неизтърпеният остатък от наказанието е три месеца.

Според становището на затворническата администрация осъденото лице е в основен етап от изтърпяване на наказанието. За трети път изтърпява такава санкция в местата за лишаване от свобода, като се наблюдава устойчив рецидив по отношение на характера на извършваните правонарушения. Освен диагностицирането и лекуването от „Ковид 19“ след постъпването в затвора, не са отчетени значителни затруднения в адаптацията му към специфичните условия на пенитенциарната среда.

Непродължителният период на пенитенциарно третиране обуславя невъзможност за постигане на значителни, устойчиви и позитивни промени.

До момента осъденият Д. демонстрира дължимо поведение и спазва установения ред и дисциплина. Не е допускал дисциплинарни нарушения и не е бил наказван. Не са отчетени затруднения в комуникацията му с останалите осъдени или проблемни взаимоотношения. Не е награждаван. От 01.03.2023г. му е възложено да полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС във връзка с хигиенизирането и поддържането на общите части и помещенията в групата, в която е настанен.

В психологическото заключение, изготвено при постъпването му в затвора, са констатирани регулярни злоупотреби с големи количества алкохол при живот на свобода, които, съчетани с присъщата му безкритичност към собственото поведение, са основен фактор за отключеното му криминално 2 поведение. Администрацията на Затвора гр.* е препоръчала включване във функциониращата в пенитенциарното заведение специализирана група, работеща съвместно с Анонимни алкохолици гр.*, но до момента няма данни осъденото лице да е участвало в ежеседмичните сбирки.

В оценката на риска от рецидив и сериозни вреди не се отчита промяна в регистрираните при постъпването дефицити в зони отношение към правонарушението и умения за мислене. Формален и социално желателен в отношението си към допуснатите правонарушения и мотивацията за промяна, реално безкритичен към причините за собственото си поведение в обществото.

Времевият интервал на пряка социална и възпитателна работа от 3 месеца и 20 дни /от 30.11.2022г. до 20.03.2023г./ не е достатъчен за обосноваването на извод за трайното поправяне на осъдения Д.. Липсата на дисциплинарни наказания, както и на награди, се дължи най-вече от краткия престой в пенитенциарното заведение, както и от доброто познаване на установения ред, с оглед предишните изтърпявания на наказания.

Администрацията на Затвора гр.* намира, че към настоящия момент не може да даде обосновано заключение за завършен корекционен процес спрямо лишения от свобода и счита, че работата с него следва да продължи, тъй като е налице неустойчивост в поведението му и към момента корекционният процес все още не е завършен. Не са налице трайни съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, в неговия характер и поведение, които да сочат, че се е превъзпитал и поправил, поради което намират, че не са налице безспорни доказателства, че с поведението си е дал достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на Окръжен съд гр.Стара Загора, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдения Д..

Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода.

На следващо място, изтърпял е фактически повече от половината от 3 наказанието, определено му със съдебния акт.

Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при изследване цялостното поведение на осъдения Д. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне. Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.

Наведените доводи в жалбата не водят до оборване на горните изводи.

Положителните качества на осъденото лице, на които се акцентира, сами по себе си не са достатъчни да обусловят извода, че то се е поправило.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

4

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 295/05.04.2023г., постановено по ЧНД № 373/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5