Решение № 110 от 16.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ловеч, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500106 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК и чл.232, ал.2 и чл.

86 от ЗЗД

С Решение № 25/18.01.2023г.,пост.по гр.д.№ 410/2022г., РС-Ловеч е признал за установено на основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415 от ГПК, вр.чл.232,ал.2 и чл.86 от ЗЗД, по отношение на В. Н. У. с ЕГН **********, от гр.***, че дължи на Община Ловеч с ЕИК *********, с адрес гр.Ловеч,ул.„Търговска"№22, представлявана от Корнелия Маринова кмет, следните суми по Договор за наем на недвижим имот - общинска собственост от 01.04.2015г., а именно сума в общ размер на 1185.69 лв. (хиляда сто осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) с ДДС - главница, от която: 1129.63 лева, представляваща неплатени наеми за периода от месец септември 2015г. месец ноември 2018г. включително, и 56.06 лева, представляваща неплатена такса битови отпадъци (27.86 лева за 2015 г. и 28.20 лева за 2016 г.), както и сумата 360.35 лв. /триста и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва от 01.01.2019г. до 29.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по 1 чл.410 от ГПК (30.12.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1265/31.12.2021г. по ч.гр.д.№2401/2021 г. по описа на РС-Ловеч. В. Н. У. е осъден да заплати на Община Ловеч сумата 520лв. (петстотин и двайсет)лева, представляваща разноски за исковото производство и 30.92лв.-разноски за държавна такса в заповедното производство. Отхвърлено е искането на В. Н. У. за присъждане в полза на упълномощения от него адвокат на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2, във вр.с ал.1,т.3 от ЗАдв. Община Ловеч е осъдена да заплати на У. сумата 210.64 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от В. Н. У. от гр.Ловеч , представляван от адв.И. К.– ЛАК, срещу Решение №25/18.01.2023г., пост.по гр.д.№410/2022г.на РС-Ловеч. Обжалва решението в частта, в която е признато за установено наличието на вземане на Община Ловеч към въззивника за сумата 1185.69лв.,от която 1129.63лв.- неплатени наемни вноски за периода от м.септември 2015г. до м.ноември 2018г. включително и 56.06лв.-представляваща неплатена такса за битови отпадъци (27.86лв. за 2015г. и 28.20лв. за 2016г.),както и сумата 360.35лв.-мораторна лихва от 01.01.2019г. до 29.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.12.2021г. до окончателното изплащане,за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №1265/31.12.2021г. по ч.гр.д.№2401/2021г.на РС-Ловеч. Обжалва решението и в частта,с която е осъден да заплати на Община Ловеч разноски в размер на 30.92лв.-държавна такса за заповедното производство.

Счита,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Не споделя извода на съда,че е налице признание на вземането,от когато е започнал да тече нов срок и към подаване на заявлението не е погасено по давност.

Сочи,че съгласно ЗЗД с признаване на вземането се прекъсва изтеклата погасителна давност и започва да тече нова. Не отрича направеното признание от 02.02.2018г. на вземания в общ размер на 2089лв.-за наем и консумативи, но счита,че новата давност е започнала да тече не от 01.01.2019г.-както приема съдът, а от падежа на всяко срочно вземане-т.е.от 03.02.2018г.

Твърди, че за вноските за м.март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. не е налице признание на вземането. Към 30.12.2021г. тези девет месечни наема са погасени по давност и това не е отчетено от съда. Затова счита,че дори и да не се сподели възражението за погасяване изцяло на всички вземания,следва да се уважи поне за описаните по-горе 9 месечни вноски. Освен това съдът не е анализирал правилно изявлението за признание, което се отнася само до задълженията за наем и консумативи,не и за такса за битови отпадъци(ТБО).

Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на предявения иск,с оглед липсата на идентичност между заявеното в заповедното производство вземане и предявената в исковото по чл.422 от ГПК претенция. Заявителят не е уточнил дали се отказва от част от претенцията, дали са погасени от длъжника и т.н.За непредявената част длъжникът е подал молба пред заповедния съд за обезсилване на 2 издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли искът на Община Ловеч,като неоснователен и недоказан.Претендира направените в производствата разноски и моли да се отхвърли насрещната такава претенция на Община Ловеч.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Ловеч, представлявана от Кмета- Корнелия Маринова,чрез адв.И. Х.-ЛАК. Счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли да не се уважава,а обжалваното решение да се потвърди като правилно. Претендира присъждане на направените разноски. Развива подробни доводи,в които споделя приетото от първоинстанционния съд. Счита,че правилно е преценено признанието на наемателя, което е направено в рамките на давностния срок,отправено е до кредитора и се отнася до съществуването на самото задължение,а не само до наличието на фактите,от които произхожда. Анализира заявлението на наемателя с вх.№9400-252/02.02.2018г. до наемодателя и счита,че е валидно и е произвело търсените правни последици. При отговора на Община Ловеч с писмо с изх.№9400-252-1/14.02.2018г. приема, че се е стигнало до уговаряне на нов срок за погасяване на задълженията, изтичащ на 31.12.2018г.,поради което и по правилото на чл.114,ал.1 от ЗЗД новият срок на погасителна давност е 01.01.2019г. Към подаване на заявлението на 30.12.2021г. 3годишната давност не е изтекла.

Не споделя и възражението по отношение на описаните девет вноски от м.март до н.ноември 2018г.,като се позовава на изявлението на наемателя до Община Ловеч и отговора й, които тълкува като уговаряне на отсрочване на плащането на задълженията с краен срок 31.12.2018г. При съобразяване на тези договорености заключава,че към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.12.2021г. вземането не е погасено по давност, тъй като падежът на всички вземания е настъпил на 31.12.2021г.

Не споделя и възражението за липса на произнасяне по възражението за недопустимост на решението,тъй като от заповедния съд е постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, именно съобразявайки предявения в исковото производство обем на вземането. По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците, които поддържат заявените позиции.

От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№410/2022г. по описа на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.

3

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори ,че между Община Ловеч-като наемодател и ответника В. У.-като наемател, е имало сключен договор за наем на недвижим имот - общинска собственост, от 01.04.2015г. Съгласно договора е уговорена месечна наемна цена в размер на 24.00 лева без ДДС, а в последствие с Анекс от 01.04.2018г. е изменена на 24.67лева без ДДС. Падежът на задължението е от 1-во до 10-то число на месеца. Предвидено е,че наемателят дължи и таксата битови отпадъци на две равни вноски - до 30 юни и до 30 октомври на годината. В анекса се е задължил да възстанови размера на платената от Община Ловеч такса битови отпадъци на две равни вноски, в същите срокове.

От В. У. е подадено Заявление с вх.№9400-252/02.02.2018г. до Кмета на Община Ловеч, в което е посочил, че към момента има просрочени задължения в размер на 2089лв., представляващи наемни вноски и разходи за консумативи като наемател на общински имот помещение съгласно Договора от 01.04.2015г. и поради невъзможност за изплащане на цялата сума, е помолил да бъде разсрочена за срок от 11 месеца или до края на календарната година. Заявил е готовност „..към края на погасителния период ще изплатя и всички текущи задължения, произтичащи от договора за наем.“.

В отговор с писмо с изх.№94-00-252-1/14.02.2018г. Община Ловеч е уточнила размера на съществуващите задължения и е указала, че следва да заплати задълженията си в срок до 31.12.2018 г., ведно с лихвите за времето на просрочието.

Не се спори, че договорът за наем е прекратен едностранно по инициатива на наемодателя, считано от 04.11.2021г., поради неизплатените задължения от страна на наемателя.Наемателят е уведомен с нарочно писмо от Община Ловеч с изх.№ 94-00-2756 от 27.10.2021г.,връчено му лично на 27.10.2021г.,в което е даден 7-дневен срок за освобождаване на обекта. Съставен е и Протокол за предаване и приемане на имотобщинска собственост от 08.11.2021г. между страните.

От У. е подадена молба с вх.№94000-2756-1/08.12.2021г. до Община Ловеч,с искане да се изготви справка за дължимите от него сучи,с изрично съобразяване на чл.111,б.“в“ от ЗЗД и справката се изготви за периода 29.12.2018г. до 29.12.2021г. В отговор (с писмо с изх.№94-00-2756-2/21.12.2021г.) Община Ловеч е посочила дължимите суми за наем, консумативи, такси, като е заявила, че не приема възражението за погасяване на вземания по давност.

По делото е приложено Извлечение от аналитичната партида на наемателя по периоди и задължения.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, от която се потвърждава наличието на непогасени от У. задължения по договора за наем,формирани от 4 неплатени наемни вноски за периода от м.септември 2015г. до м.ноември 2018г.1129.63лв., неплатени такси битови отпадъци общо 56.06лв., от която 27.86лв. за 2015г. и 28.20лв. за 2016г. Експертът е изчислила и мораторната лихва върху вземането от 1129.63лв. за периода от 01.01.2019г. до 29.12.2021г. в размер на 343.30лв., а върху вземането от 56.06лв. за същия период е 17.05лв., или общ размер на мораторната лихва 360.35лв.

Установява се,че от Община Ловеч е подадено заявление по чл.410 от ГПК,по което е образувано ч.гр.д.№2401/2021г. по описа на РС-Ловеч, с предмет вземания по процесния договор за наем. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед №1265/31.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. Н. У. за сумите - 2861.90лв.- главница с ДДС, 680.36лв. - мораторна лихва от 01.01.2019г. до 29.12.2021г., 184.04лв.- мораторна лихва от 01.02.2019г. до 29.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, с начало от датата на подаване на заявлението 30.12.2021г., до погасяването му, както и за разноските по делото 74.53лв. -държавна такса.

В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжникът У. е подал писмено възражение срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането по нея. В изпълнение на указанията на съда и в срока по чл.415,ал.1 от ГПК, Община Ловеч е предявила иск за установяване на част от вземания.

По възражение от длъжника,с Определение №387/28.04.2022г. по ч.гр.д.

№2401/2021г., влязло в сила на 25.05.2022г., заповедният съд е обезсилил частично издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1265/31.12.2021г.,съобразявайки каква част е предявена като предмет на установителния иск. Заповедта е обезсилена за главница над сумата от 1185.69лв. и за мораторна лихва над сумата 360.35лв. от 01.01.2019г. до 29.12.2021г. и е прекратил производството в тези части.