Решение № 303 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ответника К. М. И., представляван от адвокат Д. В. срещу решение № 283/07.07.2025 година по търг. дело № 562/2024 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е прието за установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА СИЛИСТРА не дължи сумите по изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, ЕИК 200903567, в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2018г. до окончателно плащане, чийто размер до 18.05.2023г. (датата на влизане в сила на решението) е в общ размер на 52 039,91 лева, предмет на изпълнително дело №20247670400614 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на ответника К. М. И. с договор за цесия от 20.03.2024г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни 1 дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, постановено при некоректно тълкуване на закона и несъобразяване със събраните доказателства. Оспорват се изводите на първата инстанция за осъществяване предпоставките за извършена компенсация, която да има погасителен ефект в отношенията между страните. Във въззивната жалба се позовава на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, според който прихващането ще има действие и срещу цесионера, ако вземането на длъжника срещу цедента е възникнало и станало изискуемо преди уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В жалбата се твърди, че конкретната правна хипотеза не е такава, доколкото уведомяването на длъжника за цесията и възникването на вземането на длъжника е настъпило на една и съща дата, която е 20.03.2023 година. Визуализирано е твърдението, че вземането на длъжника спрямо цедента „Ват Къмпани Русе“ ООД, имащо характер на вземане за разноски, се счита за възникнало от момента на постановяване на определение №

50145/20.03.2023 година по търг. дело № 524/2022 година на ВКС, по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по спор воден между „Ват къмпани Русе“ ЕООД срещу Община Силистра. Поддържат се твърдения за депозирането първо на уведомление за цесия, след което публикуване на цитирания съдебен акт, съответно пораждане вземането на длъжника, с което се иска компенсация. Като неправилен се определя извода на първата инстанция за настъпване погасителния ефект на прихващането с момента на подаване на исковата молба, доколкото в нея липсва волеизявление в подобен смисъл. Според въззивника следва да се вземе предвид правния ефект на извършените няколко на брой цесии на вземането на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД с последващи цесионери и уведомяването на Община Силистра за същите, за което се твърди, 2 че е станало преди връчване на всяко едно от уведомленията за прихващане, изпратени от общината едва през месец април 2024 година и непосредствено преди завеждането на иска. Твърди се липса на надлежно връчване на изявлението на прихващане, на който и да е от адресатите, както и неприложимост на фикцията по чл. 47 ГПК.

Предвид посоченото се твърди, че волеизявленията за прихващане, отправени както до ответника, така и до „Ват Къмпани Русе“ ЕООД не са произвели правно действие. На следващо място се оспорва възможността за извършване на прихващане, доколкото на 19.11.2021 година е прехвърлено цялото вземане на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД на трето лице, към който момент общината не е била носител на изискуемо и ликвидно вземане. Сочи се, че ищецът със своето поведение и действия е признал като валидни поредицата от цесии, защото е предприел действия по уведомяване на всеки от цесионерите за извършено прихващане. Поради това смята за реализирана хипотезата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, понеже с поведението си длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземанията и не може да противопостави и прихване задължението си срещу свое вземане към цедента. Позовава се на относима съдебна практика. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Аргументирайки позиция за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, страната е направила искания по доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Излагат се доводи за законосъобразност на обжалваното решение. По направените от въззивника доказателствени искания се изразява позиция за тяхната недопустимост в подробно становище. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл. 266, ал.

3 ГПК. Не прави доказателствени искания. В отговора е формулирано искане въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна.

С определение от закрито заседание от 13.10.2025 година, 3 настоящият въззивен състав е оставил без уважение доказателствените искания на въззивната страна за допускане на ССчЕ и за приобщаване на представени с въззивната жалба писмени доказателства поради настъпила преклузия. С посочения съдебен акт съдът е приел допустимост на обжалването и е насрочил разглеждането на въззивната жалба в открито съдебно заседание.

Въззивната жалба е отправена към решението в неговата цялост.

Настоящият съдебен състав не е установил допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните изразяват становища по жалбата и постъпилия отговор от въззиваемата страна. Направени са искания за присъждане на разноски в производството пред настоящата инстанция.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Пред ОС – Варна е предявена искова претенция с правно основание чл. 439 ГПК от ищеца Община Силистра, представлявана от кмета А.С., който твърди, че в отношенията с ответника К. М. И., ЕГН ********** не дължи сумите по изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2018г. до окончателно й плащане, което вземане е било прехвърлено на К. М. И.

4 с договор за цесия от 20.03.2024г., поради погасяване чрез прихващане на насрещни дългове. Пред първата инстанция се сочи също, че ищецът е получил ПДИ на 20.05.2024г. по изп.д. №614/2024г. на ЧСИ Г.Г., с която е поканен да изпълни доброволно задължението си към взискателя - ответника К. М. И., произтичащо от изпълнителен лист от 05.03.2021г., издаден от Варненски апелативен съд по в.т.д.

№694/2019г. Този изпълнителен лист е бил издаден в полза на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ООД, което впоследствие е прехвърлило вземането си с договор за цесия от 13.03.2022год. на П.К.Д.. С последващ договор за цесия от 22.12.2023г. П.Д. е прехвърлил вземането на М. И. М., а той от своя страна го е прехвърлил на взискателя К. М. И. с договор за цесия от 20.03.2024г.

В исковата молба са визуализирани твърдения, че Община Силистра не оспорва уведомяването за цесиите, но не е давала съгласие като длъжник за прехвърлянето на вземането по издаденият по в. т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд изпълнителен лист, поради което и по аргумент от нормата на чл.103, ал.3 от ЗЗД той има право да прихване изискуемите си вземания за съдебни разноски, установени по основание и размер с влезли в сила съдебни решения по водени между „Ват Къмпани Русе“ ООД и Община Силистра дела, независимо, че кредиторът е прехвърлил вземането си.

За тези вземания на Община Силистра били издадени четири изпълнителни листа - изпълнителен лист №260057 от 09.09.2021г., издаден по т.д.№179/2017г. на Силистренския окръжен съд (СсОС) за сума в общ размер на 20 447,94 лева; изпълнителен лист №260000 от 19.01.2022г. СсОС за сума в общ размер на 33 678,50 лева и изпълнителен лист №260018 от 06.06.2022г. за сумата 12 000 лева, издадени по т.д.№19/2018г. на СсОС; изпълнителен лист №260005 от 03.04.2023г., издаден по т.д.№7/2019г. на СсОС за сума в общ размер на 147 720,64 лева. Твърди се, че вземанията на Общината по тези изпълнителни листи в общ размер на 213 847,08 лева са в по-голям 5 размер от насрещното вземане на „Ват Къмпани Русе“ ООД към Община Силистра, като същите не са погасени от длъжника или трето лице.

Ищецът също така твърди пред първоинстанционния съд, че с уведомление за прихващане изх.№1079 от 11.04.2024г., отправено до „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, извършил прихващане на цялото си задължение към това дружество по решение №260033 от 02.03.2021г. по в.т.д. №694/2019г. на Апелативен съд - Варна, с част от насрещните си вземания от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД в общ размер на 165 128,14 лева. Уведомлението било представено за връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ М.К., рег.№788 на КЧСИ, с молба вх.

№2567 от 12.04.2024г., като същото било връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК на адреса на управление на дружеството в град София.

Пред ОС – Варна са изложени твърдения, че с оглед полученото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД на П.К.Д. (вх.

№2705 от 20.03.2023г.), ищецът е отправил уведомлението за прихващане и до С.К. М.а, като единствен наследник на междувременно починалия цесионер П.К.Д.. Уведомлението било представено за връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Н.Г., рег.№716 на КЧСИ, по постоянния и настоящ адрес на адресата с молба вх.№7560 от 30.04.2024г. като същото следва да се счита връчено в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.

Впоследствие, с оглед получени уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД били отправени уведомления за прихващане и до последващите цесионери М. И. М. и К. М. И. (представени за връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ с молби вх.№7561 и вх. №7562 от 30.04.2024 г.), връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК на вписаните постоянен и настоящ адрес на адресите.

С оглед на посочената от него фактологична и правна конкретика, на осн.чл.104 ал.2 ЗЗД, ищецът твърди, че насрещните 6 дългове са погасени чрез извършеното прихващане, в резултат на което вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, установено с влязлото в сила решение по в.т.д.№694/2019г. на ВАпС, като приобретател на което понастоящем се легитимира ответникът К. М.

И., е било погасено изцяло, а в негова полза е налице непогасен остатък.

Не са изложени конкретни твърдения за точния момент, към който е настъпило прихващането.

Ответникът К. М. И., ЕГН **********, оспорва пред първоинстанционния съд предявения иск като недопустим, а в условие на евентуалност и като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че същия има вземания към „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, както и аргумента, че, доколкото не се е съгласил с извършените цесии на процесното вземане, има правно основание да и з въ р ш и твърдяното прихващане. Навежда доводи досежно ненадлежното уведомяване за извършеното прихващане.

Твърди също така, че вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД за сумата от 94 822,49 лева е възникнало още на 02.03.2021г., на която датата е постановено въззивното осъдително решение по в.т.д.

№694/2019г. по описа на ВАпС. Излага твърдения, че към този сочен от него момент Община Силистра няма ликвидно и изискуемо насрещно вземане, с изключение на вземане за разноски, присъдени по т.д.№179/2017г. на ОС - Силистра, решението по което е влязло в сила на 27.07.2021 г., което е било погасено изцяло чрез прихващане, изявление за което е било отправено на 24.09.2021г. от „Ват Къмпани Русе“ ЕООД, получено от Община Силистра и заведено с вх.