Решение № 672 от 07.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100605302 по описа за 2026 година

Производството е по реда глава двадесет и първа НПК.

С Решение № 1298/15.04.2026 г. постановено по НОХД 17556/2024 г. по описа на СРС, 96-ти състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г. Ю. С. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2022 година в гр. София в жилищен квартал Хиподрума в блок 132 ,във вход А в апартамент 40, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез седем броя натискания с ръцете си на нагорещена електрическа маша в предната повърхност на лявото бедро и в предната вътрешна повърхност на дясното бедро на А.Е.Ж. причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в две изгаряния по предната повърхност на ляво бедро и едно изгаряне по предна вътрешна повърхност на дясното бедро, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалия, с особена жестокост и по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. т. 5, 9 и 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс.

На основание чл. 78а, ал. 6 от Наказателния кодекс, СРС е освободил подсъдимия Г.

Ю. С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „обществено порицание“.

Против съдебният акт на СРС е постъпила въззивна жалба от адв. В. В. П., защитник на подсъдимия Г. Ю. С., в която се твърди че процесното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че обвинението срещу подсъдимия С. е изцяло недоказано, тъй като липсвали доказателства, които да установяват по категоричен начин, че именно подсъдимия е причинил описаните увреждания на пострадалия, както и че тези увреждания са настъпили на инкриминираната дата и по описания в обвинителния акт механизъм. Поддържа още, че липсвали и квалифициращите признаци по чл.131,ал.1 от НК, а именно- „ хулигански подбуди“, „ особена жестокост“ и „ особено мъчителен начин“. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което на основание чл.336,ал.1, т.3 вр. с чл.378,ал.4, т.2 от НПК да 1 признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 22.08.2026 г., въззивния съд по реда на чл. 327 от НПК е решил, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложеното в нея. Твърди, че държавното обвинение не успяло да докаже настъпването уврежданията на пострадалото лице, тъй като напълно липсвала първична медицинска документация от инцидента, а назначената по делото СМЕ била изготвена десет месеца по-късно само по стари белези. Счита и че не било установено кой е автора на престъплението, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало и че св. Г. Маринова е участвала в нанасянето на телесните повреди на пострадалото лице. Поддържа се и че не са налице квалифициращите признаци на престъплението за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Моли съдът да отмени решението на първата инстанция и да оправдае подсъдимия, тъй като присъдата почивала на предположения.

Подсъдимия се присъединява към изложеното от неговия защитник Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и иска решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и доводите изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 341 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Ю. С. с ЕГН: ********** е роден на ****** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан / реабилитиран/.

В периода 2019 година- 2022 година пострадалият А.Е.Ж. се сближава със свидетелите Г.М., Й.А., Р.Н., Б.Н. и Д.Л.. През 2022 година свидетелката Г.М. поддържа интимна връзка със свидетеля Й.А. което поражда ревност у пострадалия.

На 03.05.2022 г. между 13:30 и 14:00 часа подсъдимият и свидетелката Г.М. посещават пострадалия А.Е.Ж. на работното му място в ресторант „Хепи“ в квартал Лозенец в гр. София, след което тримата отиват в жилището на родителите на св. Г.М., находящо се в гр. София, ж.к. ****, апартамент 40 и се оттеглят в стаята на подсъдимата.

Между св. М. и пострадалия Ж. възниква конфликт вследствие на това, че пострадалия нарича Г. „наркоманка“. Св. М. се ядосва и започва да бие шамари на пострадалия. Подсъдимият, подтикнат от това, че пострадалия е казал за него, че е „ педераст“, се включва в малтретирането на пострадалия и натъпква опаковка в устата му, която пострадалия изплюва. Това ядосва подсъдимия и той включва нагорещената машата за коса на св. Г.М. и причинява на пострадалия, чрез седем броя натискания в предната повърхност на лявото бедро и в предната вътрешна повърхност на дясното бедро, две изгаряния по предната повърхност на лявото бедро и едно изгаряне по предна вътрешна повърхност на дясното бедро.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите Р.Н., Д.Л., Б.Н., А. Ж., Г.М., назначените по делото съдебно- медицинска експертиза, съдебно- видео техническа експертиза, съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

По делото е безспорно, а и се установява от показанията на всички свидетели, че в периода 2019 година- 2022 година пострадалия А. Ж. се интегрира в социален кръг състоящ се от Г.М., Й.А., Р.Н., Б.Н. и Д.Л.; че пострадалото лице е било влюбено в св. М. и че е изпитвало ревност от факта, че същата е във връзка със св. Й.А.; че на инкриминираната дата подсъдимия и св. М. посещават пострадалото лице на работното му място и заедно отиват до апартамента на родителите на св. М. в ж.к. „ Хиподрума“.

2

В основаната на доказателствения анализ по отношение на изпълнителното деяние, съдът постанови показанията на пострадалото лице А.Е.Ж. дадени пред съдия / самият пострадал е бил разпитван три пъти- на 15. 11. 2022 г. на 16. 03. 2023 г. – пред съдия и на 13. 06. 2023 г./ В тях свидетеля посочва, че първо възниква конфликт между него и св. Г.М., която започва да му бие шамари. След това в тормоза се включва и подсъдимото лице, вследствие на това, че св. Б.Н. е направил интрига, като казал на подсъдимото лице, че св.

Ж. е говорил против него и св. Д.Л.. Св. Ж. ясно посочва, че подсъдимия му е дал дъвче опаковка и след като пострадалото лице го изплюло, подсъдимия се ядосал и започнал да го гори по бедрата. Във всичките си разпити пострадалото лице ясно посочва, че е бил горен 7 пъти от подсъдимото лице. Съдът намира, че показанията на св. Ж. следва да бъдат кредитирани, доколкото същият макар и с лека степен на умствена изостаналост, притежава годност да дава свидетелски показания съобразно назначената по делото КСППЕ. Същите са логични, безпротиворечиви и пълни и следва да бъдат кредитирани. Изложеното от св. Ж. се подкрепя и от показанията на свидетеля очевидец Р.Н.. В тях също ясно се посочва, че подсъдимия първо го е накарал да яде опаковка и след като пострадалия я изплюва, подсъдимото лице започнал да гори пострадалия с електрическа маша за коса по бедрата. В показанията на св. Николов е посочено също и че Г. е участвала в боя над пострадалото лице. В същия смисъл са и показанията на св. Г.М.. От тях се установява, че 03.05.2022 г. заедно с подсъдимия и пострадалото лице са отишли в апартамента на нейните родители.

Пострадалото лице започнало да провокира св. М., вследствие на изпитваната от него ревност по отношение на св. М., която към онзи момент е била във връзка със св. А., като я нерекъл наркоманка. Това ядосало св. М., която започнала да му удря шамари, а след това подсъдимия накарал пострадалия да яде опаковка, след което започнал да го гори с електрическата маша. Изложения механизъм на изпълнителното деяния се потвърждава и от назначената по делото съдебна видеотехническа експертиза. От нея е видно, че св. М. само бие шамари на пострадалото лице, а подсъдимия се опитва да натъпче опаковка в неговата уста, която пострадалия плюе. От назначената по делото видео техническа експертиза е видно и че пострадалото лице е получило две изгаряния по предната повърхност на лявото бедро и едно изгаряне по предна вътрешна повърхност на дясното бедро. Същото се потвърждава и от назначената по делото СМЕ, която посочва, че по предната повърхност на лявото бедро на пострадалия има два неправилно удължени кожни участъци с кафеникава пигментация, а по предната вътрешна повърхност на дясното бедро, в долната му трета, има неправилно удължен кожен участък с кафеникава пигментация. В експертизата също така е посочено, че установените находки са остатък от оздравителни процеси на травматични увреждания с морфология на изгаряния и могат да бъдат получени при изгаряне с електрическа маша преса. Съдът не приема доводите, изложени от защитника на подсъдимия, че държавното обвинение не успяло да докаже настъпването уврежданията на пострадалото лице, тъй като напълно липсвала първична медицинска документация от инцидента. Макар че такива документи действително не са събрани по делото, от всички събрани и описани до тук доказателства в това число и от назначените по делото съдебновидео техническа експертиза и СМЕ се установява по категоричен начин, че пострадалото лице е претърпяло описаните в обвинителния акт увреждания.

Единствените свидетели очевидци, които описват различен механизъм на изпълнителното деяния са св. Д.Л. и св. Б.Н.. Според св. Д.Л. в горенето са участвали Г.М. и подсъдимото лице, а според св. Б.Н. с единствено Г.М. горяла с електрическа маша пострадалото лице. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите са вътрешно противоречиви, объркани и нелогични. От показанията на св. Л. не става ясно как точно и двамата са горели пострадалото лице едновременно. Описва се и фактическа обстановка различна от тази описана от останалите свидетели и изводима и от видеотехническата експертиза- доколкото при останалите свидетели се посочва ясно, че до горенето с машата се е стигнало след като пострадалото лице е изплюло опаковката от цигари, то св. Л. посочва, че подсъдимия и св. М. първо горили пострадалото лице, а после подсъдимия му натъпкал опаковка в устата, докато св. М. го биела. Същото се отнася и до показанията на св. Н., който пък твърди, че единствено св. М. горяла пострадалото лице и тя му натъпкала опаковка в устата- нещо което е откровено невярно предвид съдържащото се във видео- техническата експертиза.

Фактът, че подсъдимото лице е осъществило изпълнителното деяние с оглед на личен 3 мотив съдът изведе на първо място отново от показанията на пострадалия Ж., но също така и от показанията на св. Р.Н., който посочва, че пострадалото лице казало по адрес на подсъдимия и св. Д.Л., че са „ гнусни гейове“ и че ще се разделят скоро. Същото се потвърждава и от показанията на самия Д.Л., който потвърждава, че св. Б.Н. по време е създал интрига, която е предизвикала реакцията у подсъдимото лице. Това се потвърждава и от показанията на св. Й.А. / приятел на св. Г.М./, който посочва, че до инцидента се е стигнало защото подсъдимия се обидил на пострадалия че му викал пред други хора от компанията „ педераст“.