Решение № 800 от 27.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110211385 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ***********, срещу наказателно постановление № Р-10-603/20.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление.

Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно извършването на процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение в условията на повторност. Твърди се, че квалификацията на нарушението била неправилна, а то е следвало да се квалифицира като такова по чл.496 и сл. от КЗ. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението. Прави оплаквания, че санкцията е непропорционална на тежестта на нарушението. Намира деянието за маловажно и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Налбантов, който оспорва 1 жалбата. В дадения ход по същество същият пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира разноски. Представя и писмени бележки.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

От фактическа страна се установява, че с НП № Р-10-821/17.09.2019г., издадено от зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, което е влязло в сила на 16.03.2020г.

В Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба, подадена от Н.С.К. като жалбата била с вх. № 91-02-696 от дата 07.06.2021 г. Според изложеното в жалбата, пред „ЗД Бул Инс” АД е предявена претенция, регистрирана с № 2110002984, на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/120001245759. Нели Канелли се оплаквала от липса на произнасяне по претенцията от страна на дружеството.

По повод на жалбата до КФН с писмо на КФН, изх. № 91-02- 696 от 08.06.2021 г., от „ЗД Бул Инс” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенция № 2110002984.

Отговорът на застрахователното дружество постъпва в КФН с писмо с вх. № 91-02-696 от 15.06.2021 г.

Видно от представената документация се установява , че на 29.01.2021 г. пред „ЗД Бул Инс” АД е предявена претенция, регистрирана с № 2110002984, вследствие на подаден документ „Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС“ от Н.С.К..

Преписката е образувана по повод на настъпило на 29.01.2021 г. застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил, марка и модел „Х. ХР - В“, с per. № СВ*****АС, и на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001245759, с период на застрахователно покритие от 14.05.2020г. -13.05.2021 г. включително.

На 29.01.2021 г., заедно с предявяването на претенцията, на застрахователя са представени доказателства, необходими за установяването й по основание и размер, както пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.

На 29.01.2021 г., на 02.02.2021 г. и на 04.02.2021 г. са извършени огледи на увредения лек 2 автомобил, за които са съставени документи Опис на претенция. След 04.02.2021 г. от увреденото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106 от Кодекса за застраховането (КЗ), както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.

На 11.06.2021 г. „ЗД Бул Инс” АД се произнася по претенция № 2110002984, като изплаща на Н.С.К. застрахователно обезщетение в размер на 593,09 лв.

В.Р. Ш., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, който извършил проверката по подадената жалба, установил, че застрахователното дружество не се е произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената щета и извършване на всички необходими огледи, с което е нарушило разпоредбата на чл.

108, ал. 1 от КЗ и съставил на ЗД "БУЛ ИНС" АД АУАН № Р-06-567/18.06.2021г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено на 26.02.2021 г. в гр. София.

Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал, без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно постановление № Р-10-603/20.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Ш., както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и безспорно установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с установените факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за 3 ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН, издадени от КФН.

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи и е предоставило автомобила за извършване на всички допълнителни огледи, за да се произнесе по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 04.02.2021г – датата на последния необходим оглед. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е трябвало да определи и изплати размера на обезщетението, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече именно от този момент, респективно е изтекъл на 25.02.2021 г., а нарушението следва да се счита за извършено на следващия ден - 26.02.2021г., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията на повторност, което се установява от приложените като доказателства по делото НП № Р10-821/17.09.2019г., влязло в сила на 16.03.2019 г. в момента на влизане в сила на решението на АССГ, с което е оставено в сила решението на СРС, потвърдило това постановление.

Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.

4

Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието (административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в нормата на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е по-новата практика на АССГ.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана въобще.

Разпоредбата на чл.644, ал.2 вр. ал.2 вр. ал.1 т.2 от КЗ предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева в случаите на повторно нарушение.

На дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2500 лв., която e определена съразмерно на обществената опасност на нарушението и в близък до минималния размер. Съдът счита, че няма основание за ревизиране на така наложената санкция в полза на жалбоподателя, тъй като не се констатираха никаква смекчаващи отговорността обстоятелства, а видно от приложеното НП № Р-10-821/17.09.2019г., влязло в сила на 16.03.2019 г.. обуславящо повторността по настоящето дело, деянието извършено тогава е също в условията на повторност, което доказва системно нарушаване на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, съответно обуславя и налагането на санкция над минимума. Отделно от това наказващият орган се е мотивирал защо налага санкция в такъв размер, който аргумент се споделя и от настоящия състав – закъснение да се произнесе застрахователят, което е повече от три месеца. Именно това дълго продължило закъснение е основание и за по-високата по размер имуществена санкция.