Решение № 37 от 22.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря С. М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500877 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано по въззивна жалба на „С.“ ЕАД гр. С., подадена чрез пълномощника му адв. Н. Б. от ВТАК, срещу решение № 107/14.08.2023г. по гр.д. № 680/2022г. на РС – С. в частта му, с която на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ извършеното от жалбоподателя уволнение на ищеца с Заповед № 187/12.09.2023г. е признато за незаконно и същата е отменена, а в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл.

225 ал. 1 КТ в размер на 7447, 44 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост съответно неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Относно първото оплакване се навеждат твърдения, че районният съд се е произнесъл по недопустим иск, доколкото ищецът е искал единствено отмяна на заповед № 187/12.09.2022г., която нито е индивидуален административен акт, нито правен акт, за който закона предвижда самостоятелното му обжалване, както и поради липсата на искане за отмяна на извършеното с нея уволнение като незаконно. Във връзка с 1 оплакванията за неправилност се възразява срещу извода на първостепенния съд за нарушаване на процедурата по чл. 193 КТ. Сочи се, че ищецът е дал две писмени обяснения, с които изобщо отрича да е извършил каквото и да е противоправно отнемане на ел. кабел, което важи и за конкретната дата, поради което правото му на защита не е нарушено. Допълва се, че от съдържанието на дадените от него обяснения е видно, че същият е разбрал за какво нарушение на трудовата дисциплина те му се искат. На следващо място се релевират оплаквания срещу изводите на районния съд за начин на искане на обяснения от работодателя и за това, че те не са поискани за всички нарушения на работника. В тази връзка се изтъква, че при искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на деянието на работника и че в случая обяснения са дадени за най – тежкото нарушение на трудовата дисциплина, което е достатъчно основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Изтъква се, че районният съд е допуснал нарушение на процедурните правила, като не е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за искане на обяснения за вмененото на работника нарушение на трудовата дисциплина.

По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваните му части и да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове респ. да се прекрати производството по недопустимите искове.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Сочи се, че районният съд правило е приел, че не са искани обяснения от ищеца за част от нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. Изтъква се още, че от него са искани обяснения за кражба на меден проводник извършена на 22.11.2021г., но не и за предходния период 19-21.11.2021г., за който ищецът е наказан. Сочи се, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при разпределяне тежестта на доказване, тъй като на жалбоподателя изрично е указано да докаже спазването на процедура за искане на обяснения от работника, в изпълнение на които същият е представил 2 броя писмени обяснения. С отговора на въззивната жалба ищецът поддържа възраженията си, че работодателят не е доказал в процеса да е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Акцентира се, че не е доказано да е откраднал въпросния меден проводник, както и че извършения видеозапис не е годно доказателствено средство за това, тъй като е създаден при нарушение на нормата на чл. 32 ал.2 КРБ. С тези доводи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В останалата си част решение № 107/14.08.2023г. по гр.д. № 680/2022г. на РС – С., с която е отхвърлен иска по чл. 224 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 833, 77 лв., не е предмет на въззивна проверка и поради необжалването му в нея е влязло в сила.

2

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Поддържаното от въззивника оплакване за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по недопустим иск за отмяна на заповед № 187/12.09.2022г., какъвто не е уреден в закона е напълно неоснователно. Както правилно е отбелязал районният съд в определението си по чл. 140 ГПК, позовавайки се на практика на ВКС, при твърдения за незаконосъобразност на извършеното с оспорената заповед уволнение и при искане за нейната отмяна, дори без да се съдържа искане за признаване на уволнението за незаконно, е налице отправено до съда искане за защита с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. Признаването на уволнението за незаконно се включва в искането за отмяна на уволнителната заповед, независимо дали е изрично формулирано в петитума на исковата молба и подлежи на разглеждане от съда, тъй като незаконността на заповедта за уволнение обуславя нейната отмяна.

Обжалваното решение обаче е недопустимо, в частта му, с която районният съд е уважил предявения от работника срещу работодателя иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за оставане без работата поради незаконното уволнение за горницата над 6768, 30 лв. до 7447, 44 лв., тъй като е налице произнасяне свръхпетитум. С уточнителната искова молба ищецът е поискал да му се присъди обезщетение за 6 месеца, изчислено въз основа на брутно трудово възнаграждение в размер на 1128, 05 лв. Предвид на това цената на иска по чл. 344 ал.

1 т. 3 КТ възлиза на 6768, 30 лв. Без ищецът да е предприел изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК, чрез неговото увеличаване, районният съд е присъдил в негова полза обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размера установен от заключението на вещото лице – икономист - 7447, 44 лв. В случая е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, което води до произнасяне плюспетитум, а оттам и до недопустимост на обжалвания акт в тази му част. В съответствие с чл. 270 ал. 3 ГПК решението на районният съд по иска по чл. 344 ал. 1 3 т. 3 КТ в частта му, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за горницата над 6768, 30 лв. до 7447, 44 лв. следва да се обезсили като процесуално недопустимо и в тази му част производството по делото да се прекрати.

Относно правилността на обжалваното решение, в атакуваните му части, въззивният съд е обвързан от предметните предели, очертани с въззивната жалба /чл.

269 изр. 2 ГПК/. При извършване на проверката за правилност настоящият състав на ВТОС установи следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца извършено със Заповед № 187/12.09.2023г. за незаконно и за неговата отмяна, за присъждането на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 6768, 30 лв. за период от шест месеца. Ищецът изложил твърдения, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в периода 01.01.2006г. – 12.09.2022г. е изпълнявал длъжността: ****, в цех „****“. Сочи, че със заповед № 187/12.09.2022г. подписана от изп. директор на предприятието му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 190 ал. 1 т.4 и т. 7 вр. чл. 187 ал. 1 т.1, т.

3, т. 5 и т. 9 КТ вр. раздел V т. 7 вр. т. 2 б. „д“, „з“ и „к“ от Правилника за вътрешния трудов ред. Ищецът счита, че оспорената от него заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена процедурата за вземане на обяснения по чл. 193 КТ и не са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ. Твърди, че в нея не е индивидуализирано в достатъчна степен нито наказаното лице, нито наказващия орган, както и че не са конкретизирани отделните предложения в посочените в заповедта правни норми, за нарушението на които е наказан. Ищецът оспорва да е извършил вменените му от работодателя фактически нарушения на трудовата дисциплина, като отрича в периода 19-21.11.221г. да е напуснал работното си място без знанието и съгласието на работодателя и противоправно да е отнел процесното парче меден силов кабел от кабелния полуетаж в ТП 101 на цех СПЦ, да е застрашил собствения си живот и този на колегите си, да е създал предпоставки за аварии при пускане на цеха в редовна експлоатация, да не е уплътнявал работното си време и да не е изпълнявал възложената му работа. Ищецът смята, че уволнението му е предприето, за да не му се изплати гратификационно обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ при предстоящото му пенсиониране. По тези съображения ищецът е отправил искане до съда да уважи горепосочените претенции.

С отговора на исковата молба ответникът, извън доводите за недопустимост на първия иск, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че ищецът е бил негов служител до 12.09.2022г. и че е заемал посочената от него длъжност. Възразява, че в процесната заповед липсва индивидуализация на наказания 4 работник респ. на длъжностното лице, което я е издало. Оспорва при реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца да е нарушена процедурата по чл. 193 КТ и да не са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ. В тази връзка сочи, че работникът е дал две обяснения за процесния случай, както и че срока за налагане на наказанието е прекъснат, тъй като същият е бил в продължителен отпуск по болест. Ответникът изтъква, че в процесната заповед подробно са изложени фактическите основания за налагане на наказанието, които напълно съответстват на посочените в нея разпоредби.

Допълва, че в същата са посочени и доказателствата, които установяват извършено нарушение. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

По делото не е спорно, а и от представеното лично трудово досие на ищеца се установява, че в процесния период същият е заемал при ответника по трудово правоотношение длъжността монтьор, ремонт машини и оборудване, в цех „***“.

Съгласно представена длъжностна характеристика, с която ищецът е запознат срещу подпис, освен типичните за длъжността му задължения, е поел и задължение да се грижи за опазване собствеността на работодателя. Незаконно изнасяне на стоково – материални ценности или тяхното укриване в поверени помещения или личен шкаф, дори когато са безотчетни, представлява нарушение на трудовата дисциплина, според Правилника за вътрешния трудов ред.

С докладна записка от 22.11.2021г. служител на ответника /свид. М./ е сигнализирал изп. директор на предприятието, че на същата дата е прегледал видеозаписите на скрита камера, касаещи периода 19-21.11.2021г., монтирана в района на цех СПЦ, поради установени случаи на липсващи медни парчета кабели от кабелния полуетаж. На същите се виждало как ищецът през отвор на шахта влиза в това помещение и след малко излиза с парче меден кабел с дължина около 3 м. Съгласно представена от работодателя справка стойността на процесния кабел възлиза на 291, 60 лв. с ДДС