Решение № 95 от 11.07.2023, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кубрат, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20233320100027 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени от ищците за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищците – Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х. М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***, със съд. адрес в ***, чрез адв. С. В., АК – Разград, като твърдят, че са придобили на правно основание – продажба, която не е сключена с нотариален акт, и на основание давностно владение продължило повече от 10 години, правото на собственост върху: Урегулиран поземлен имот № XXII – 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786 кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при граници и съседи: ***, УПИ № XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI – 662, заедно с построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, по отношение на който ответника М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, техен син, твърди че е придобил правото на собственост по давност, удостоверено в негова полза с приложения към исковата молба констативен НА № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 2020 г. на нотариус Б. Б., както и че на 05.07.2022 г. с договор за продажба, сключен с НА, е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на втората ответница, като купувач, Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, и на М. М. О., ЕГН ********** от ***, ***, 1 че те са собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях по продажба и придобивна давност, и да бъде отменен издадения в полза на първия ответник констативен НА № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 2020 г. на нотариус Б. Б.. Претендират разноски.

Ответникът - М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, уведомен – чрез упълномощената адв. Кр. К., АК – Разград, на 20.03.2023 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 980/ 07.04.2023 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Признава, че претендираният недвижим имот е купен от ищците, но за него, преди повече от 15 години; фактическата власт върху имота му е предадена от ищците – негови родители. Той е упражнявал фактическа власт като собственик на имота, вложил е пари в ремонт и за подобрения на имота; декларирал е имота като своя собственост пред Община – Завет и плащал данък и такса смет за нето през предходните години; със знанието и съгласието на родителите си – ищците, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, защото за продажбата, респ. за дарението в негова полза, извършени преди 15 години, не са съставяни нотариални актове.

Конституираната като ответник по делото М. М. О., ЕГН ********** от ***, ***, уведомена – чрез упълномощената адв. Кр. К., АК – Разград, на 20.03.2023 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 980/ 07.04.2023 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявената срещу нея установителна искова претенция – придобила е правото на собственост по отношение на процесния имот по договор за продажба, сключен с нотариален акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

И двамата ответници сочат съдебен адрес: ***, чрез адв. Кр. К., а видно от молба вх.

№ 996/ 07.04.2023 г. - чрез преупълн. адв. Г. З., САК, ***. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения към исковата молба –л. 5 от делото, НА за собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б.

Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, и в съответствие с представените от цитирания нотариус запазени документи от нот. дело – Протокол за извършена на 21.10.2020 г. обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима свидетели – л. 87 от делото, на 22.10.2020 г., със съставянето му нотариус Б. Б. е признала ответника по делото: М. Х. Ш., ЕГН **********, посочен с адрес в ***, ***, за собственик по давностно владение, на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № XXII – 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786 кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при граници и съседи: ***, УПИ № XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI – 662, заедно с построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения.

2

Видно от съставения за извършената от нотариуса обстоятелствена проверка от 21.10.2020 г. – л. 87 от делото, всеки един от разпитаните в нотариалното производство свидетели – М. Ю., Н. М. и Ш. А., дава показания, че М. Х. Ш. от 15 години живее в имота на ***, ползва, ремонтира и подобрява къщата – на един етаж с пет стаи, плаща си данъците, тока, водата; демонстрира пред всички, че е собственик на имота; няма спорове за владението и собствеността на имота с роднини и съседи. Нито един от свидетелите не дава информация за това, кой и на какво основание е предал на М. Х. Ш. фактическата власт върху описвания имот.

Разпитани в о.с.з. по инициатива на ответника, свидетелките М. Ю. и Н. М., се отричат от предявените им, протоколирани като дадени от тях показания пред нотариус Б.

Б., и подробно обясняват, че всъщност имота на ***, е на родителите на М. – сочейки ищците, първата от тях категорично отрича да е потвърдила пред нотариуса, че имота – къщата, е на М., твърди, че е казала, че имота е на родителите му, а втората обяснява, че имота е купен от родителите, когато М. е бил малък, за да има семейството къща; след това купили за дъщеря си апартамент в ***; пред нея майката на М. – ищцата Г. И., казвала, че къщата са я купили, за да „остане“ за сина им М.; с тяхно знание и съгласие, защото и те нямали нотариален акт за собственост, през 2020 г. М. си „изкарал“ нотариален акт за имота; независимо от това свидетелства, че и двете семейства – това на ищците, и това на ответниците, ползват заедно жилищните сгради в имота – родителите живеят в лятната кухня(пещник), а М. и М., къщата; майката плаща данъците за къщата; майката и бащата идват повече в имота, отколкото М.; родителите купили имота за себе си, но живеели заедно със сина си, когато са в България, а в Германия, където преобладаващо живеят, не живеели заедно.

Разпитани в о.с.з. по инициатива на ищците, свидетели – Е. Х. и К. Д., дават подробни показания, че процесния имот ищците са купили през 1994 г. от вдовицата на чичо на Х. М., който се е казвал Ю.(в Скица № 289/ 12.10.2020 г. е посочен като Ю. *** с НА, д.

№ 324/ 1965 г.) записания в; непосредствено след това са заживели. в имота, заедно с децата си, вкл. и с техния син М., който тогава е бил около 13-годишен; фактическа власт върху имота, предадена от съпругата на чичото Ю. на Х. М., от тогава – 1994 г., и до сега се упражнява от Х. М. Х. и фактическата му съпруга Г. Ш. И.; М., който трайно се е установил да живее и работи в Германия, заедно със семейството си, при завръщанията си в страната ползва жилището, прави ремонти в него, защото родителите му – ищците, са му предоставили ползването – „родителите дадоха къщата горе, там да живеят“, но къщата е на Х. М.; на свидетелите не е известна договорка между родителите и децата им, къщата да остане за сина им М., а апартамента им, също в ***, да остане за дъщеря им; на св. Е. Х. е известно, че страните са скарани, след като на родителите е станало известно, че М. е, цитирам: „прехвърлил къщата на себе си“, както и по – късно е прехвърлил къщата на жена си; поради изложеното и тези двама свидетели възприемат ищците за собственици, а ответниците – фактически съпрузи, го обитават по волята на родителите на М., ищците.

Видно от събраните в нотариалното производство документи, приложени към 3 молбата – декларация на молителя М. М., процесния недвижим имот е регистриран в разписните листи като собствен на Ю. *** с НА, д. № 324/ 1965 г., видно от Скица № 289/ 12.10.2020 г.на Община – Завет – л. 89 от делото; по повод издаването на Удостоверение за данъчна оценка № 6701000611/ 16.10.2020 г. – л. 90 от делото, молителят М. М. е декларирал имота като своя собственост пред Община - Завет, Отдел „МДТ“ – л. 80 от делото.

Между страните не се спори, че ищците съжителстват като съпрузи, както и че ответниците също съжителстват като съпрузи, но фактически, без сключени граждански бракове.

С НА № 84, том II, рег. № 2430, н.д. № 233/ 05.07.2022 г. по описа на нотариус И. Б. Й., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1236/ 05.07.2022 г., - л. 72 от делото, първият ответник – М. Х. М. продал на М. М. О. процесния недвижим имот за сумата 3 455.00 лева;

М. О. се съгласила и купила имота за посочената продажна цена, платена от нея напълно и в брой на продавача.

Видно от цитирания НА, данъчната оценка на имота към този момент е удостоверена в размер на 3 453.60 лева.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Обективно съединените от ищците искове с правно основание съответно чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК са допустими, основателни и доказани.

Искът по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, е допустим, защото претендиращите положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот могат да предявят иск за защита на това си право на собственост против лицето, в полза на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху същия имот, при положение, че ищците към момента на завеждане на исковата молба – 17.01.2023 г., твърдят и несъмнено продължават да упражняват фактическа власт върху имота, независимо и въпреки издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт за собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б.

Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, и извършената между него и фактическата му съпруга – втората ответница, продажба на същия, сключена с НА № 84, том II, рег. № 2430, н.д. № 233/ 05.07.2022 г. по описа на нотариус И. Б. - Й., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1236/ 05.07.2022 г.

Ищците разполагат с интерес и възможност да внесат яснота, относно субектите на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, чрез предявения установителен иск. При уважаването на предявения иск констативният нотариален акт, издаден в полза на ответника М. Ш., подлежи на отмяна, даже и да не е направено изрично искане за това. При това, като приема, че претендираното от ищците право на собственост несъмнено се смущава от издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт за собственост, видно от който той е признат за собственик на процесния имот, както и че 4 същия НА го е легитимирал като собственик при извършването на договор за продажба на процесния имот, видно от съставения НА за продажба, цитиран по – горе, ищцовата страна има интерес от установяване на правото си на собственост по отношение на ответниците, както и че резултата от същото ще рефлектира върху преценката за действителността на извършения от първия ответник по отношение на 3-то лице – ответницата М. О., акт на разпореждане с процесния имот.