Решение № 1076 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501288 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36651/08.05.2024 г. по описа на ВРС, подадена от Т. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „М.“ *** срещу Решение № 784/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. М., ЕГН **********, сумата в общ размер на 2156 лева и на З. И. М., ЕГН **********, сумата от 1540 лева, представляващи обезщетение за едноличното ползване от въззивника на съсобствен на страните имот, представляващ гараж, находящ се в гр. Варна, ул. „З.“ ***, съобразно квотата им в съсобствеността, за периода 22.11.2017 г. - 22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 22.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумите, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че по отношение на процесния гараж не е налице съсобственост между страните по спора. Излага, че съгласно решение за делба по гр.д. № 31/1983 г. по описа на ВРС едноличен собственик на имота е бил общият наследодател И.С.М., като Ж. М. /майка на ищците/ не притежава дял от имота. Наред с това твърди, че през 2001 г. И.М. е прехвърлил на сина си от първия брак – С. М. 1/3 идеална част от поземления имот, както и 1/3 ид. ч. от изградената в него сграда и целия гаража, поради което, счита, че съсобственост по отношение на гаража няма. С оглед горното счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Отделно 1 твърди, че в решението не е обсъден въпросът относно размера на квотите в съсобствеността. Оспорва извода на първоинстанционния съд за еднолично ползване на гаража от нейна страна чрез трето лице, доколкото не е имало сключен договор за наем. Твърди, че представения по делото договор за наем касае жилищната сграда в имота, но не и гаража, за чието лишаване от ползване ищците претендират заплащане на обезщетение. Жалбоподателката сочи, че гаражът е бил съсобствен между нея и починалия й съпруг С., но въпреки това е бил използван за съхраняване вещите на общия на страните наследодател - И. М.. Излага, че достъп на ищците до процесния гараж никога не е отказван, но същите не са проявили желание да го ползват именно защото знаят, че нямат дял в съсобствеността, а по отношение на къщата и постройките, защото същите са в неугледен вид и се рушат. Твърди, че според двете вещи лица гаражът не може да се ползва, като само на това основание счита, че искът е следвало да се отхвърли. Излага, че е наследник на С. М., в качеството си на преживяла съпруга, като твърди, че по делото не са конституирани децата им Виргиния и И.М., които също са наследници на С.

М.. Твърди, че не става ясно как съдът е достигнал до извод за еднолично ползване на имота от нейна страна за период 22.11.2017 г. – 11.01.2020 г.

/когато е починал съпругът й/, доколкото в поканите за заплащане на обезщетение, изпратени от ищците, е посочено, че имотът се е ползвал заедно със съпруга й С. М.. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Становището на въззиваемите Д. М. и З. М., изразено в отговора на въззивната жалба, е за нейната неоснователност. Оспорват възражението на насрещната страна за липса на съсобственост между страните по отношение на процесния гараж, като твърдят, че това обстоятелство е обявено за безспорно в доклада по делото пред първата инстанция. Излагат, че в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила наличието на съсобственост, като дори я е признала. Твърди се, че гаражът е бил построен в имота на общия наследодател И. М. по време на брака му с майката им - Ж. М., поради което и се доказва, че същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи се, че дяловете на страните са определени съобразно последиците на прехвърлителната сделка от 2001 г., по силата на която И. М. е прехвърлил на сина си от първия брак - С. М. 1/3 идеална част от имота, ведно с 1/3 идеална част от построените в него жилище, маза и гараж срещу задължение за издръжка и гледане. Обстоятелството, че процесният гараж е съсобствен между страните, въззиваемите твърдят, че се установява и от подадена приживе от С. М. декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която изрично е декларирал гаража, като съсобствен с ищцата Д. М.. Излагат, че квотите в съсобствеността се установяват от приложените по делото документи, а именно – нотариални актове, удостоверение за наследници и граждански брак.

По отношение на въпроса за едноличното ползване на гаража от страна на ответницата Т. М., въззиваемите сочат, че с молба, връчена лично на С. и Т. М. на 28.11.2005 г. ищцата Д. М. изрично е поискала достъп до целия имот, вкл. и гараж, като в отговор на това С. М. е посочил, че не ползва лично имота, а в него има наематели.

Твърди се, че изричното признание за ползването на имота от наематели, както и фактът, че същият впоследствие е отдаван за безвъзмездно ползване на трето лице категорично води до извод за личното му ползване от ответницата и починалия й съпруг - С. М.. Въззиваемите сочат, че от показанията на св. К.М., която живее в имота от 24 г., се установява, че 2 първоначално имотът й е предоставен за ползване от С. М., а впоследствие и от съпругата му Т. М.. Установява се още, че свидетелката ползва не само жилищната постройка, но и гаража, доколкото последната твърди, че има достъп до него откъм двора, както и че там държи велосипеда си и ползва намиращата се там пералня. Твърдят, че от показанията е видно, че след смъртта на С. М., договорните отношения са продължили с неговата съпруга – ответницата Т. М., което доказва, че последната осъществява фактическа власт върху имота. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че ответницата не ограничава достъпа на ищците до гаража. Считат, че от показанията на свидетел М. се установява, че същата ползва целия втори етаж от къщата, мястото пред нея, както и гаража, като твърденията й че всичко е отворено и има свободен достъп до обектите, въззиваемите приемат за необосновани.

Твърдят, че тези показания противоречат на дадените от св. Р., който сочи, че имотът е ограден и заключен, вкл. гаража и дворната врата. Предвид горното считат, че макар ответницата да не осъществява лично фактическа власт върху гаража, то същата ограничава достъпа на ищците до него, като са допуснати от нея и съпруга й трети лица в обекта. Оспорват твърденията, че процесният гараж не може да се ползва като такъв, като се позовават на заключението по повторната СТЕ. По отношение на изложеното във въззивната жалба, че не всички съсобственици на имота са конституирани като страни по делото, въззиваемите излагат, че надлежни страни в производството по чл. 31, ал. 2 ЗС са единствено лишеният от ползване съсобственик и този, който му пречи да ползва имота. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата си.

Въззиваемите, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

В исковата молба ищците навеждат следните фактически твърдения:

Страните са съсобственици на гараж, находящ се на адрес гр. Варна, ул.

З. ***, с площ от 21кв.м., а по скица 30кв.м. По силата на НА № 161, том VI, дело № 1427/1955г. баща им - И. М., придобил собствеността върху 433 кв.м. лозе в гр. С., м-ст Ч.. През 1972 г. му бил издаден билет за строеж № 44/21.02.1971 г., с който било разрешено да построи в парцел № 2879 в гр.

Варна, ул. „Б.П.“ 2а гараж с площ 21 кв.м. С решение от 15.04.1983 г. по гр. дело № 31/1983 г. на ВРС била извършена делба, като в дял на И. М. било поставено дворно място с площ 433кв.м, представляващо имот пл. № 2879 по плана на 17 подрайон на гр. Варна. Твърди се, че към тази дата гаража е бил построен, което е станало по време на брака на баща им с майка им — Ж. М., сключен през 1970 г. През 2001 г. с НА № 84, том I, рег. № 2377, дело № 90/2021г., баща им прехвърлил 1/3 ид. част от гаража срещу задължение за издръжка и гледане на сина си от първия брак — С. М., който от своя страна бил в брака с ответницата по делото. След смъртта си И. М., починал на 30.08.2005 г., оставил за свои наследници съпруга — Ж. М. и деца - Д. М., З.

М. и С. М.. Твърди се, че по този начин притежаваните от него 2/3 ид. части от гаража били съсобствени, както следва: 5/8ид. части за съпругата Ж. М. и по 1/8 ид. част за всяко от децата. Останалата 1/3 ид. част била собствена на С. и 3

Т. М. в СИО по силата на прехвърлителната сделка от 2001 г.

След смъртта на Ж. М., починала на 04.11.2021 г., ищците придобили по 7/24 ид. части всеки от тях, от които 2/24 по наследство от баща им и по 5/24 по наследство от майка им. Сочат, че след смъртта на баща им, брат им — С.

М., заедно със съпругата си - ответницата Т. М. установили еднолично фактическа власт върху имота, предмет на сделките, обективирани в Нотариалан акт № 92/1986г. и Нотариален акт № 84/2001г., вкл. и върху постройките в него, като не ги допускали в имота, който бил заключен и ограден. Сочи се, че през 2005 г. ищцата изпратила нот. покана рег. № 16539, том I, акт № 172/17.11.2005 г., връчена лично на С. М. и Т. М. на 28.11.2005 г., с която бил поискан достъп до съсобствените имоти, вкл. и до гаража, както и било отправено искане за заплащане на обезщетение. С нот. покана рег. № 17408, том I, акт 180/05.12.2005г. било отговорено, че в имота има наематели.

По повод на отговора било образувано гр. дело № 6626/2006г. по описа на ВРС, 20 с-в за заплащане на полагащата се част от получавания наем от жилищната сграда. В хода на производството били представени договори за наем и анекс от 01.04.2007г., с които имотът се предоставял срещу поддръжката му. Достъп до имота не бил осигурен и до момента, като в него се намирало лицето К.М., допусната от С. М. и съпругата му.

През 2011 г. С. М. и Т. М. завели и гр. д. №10811/2015г. по описа на ВРС, 11 с-в за делба на съсобствените имоти. С отговора на ИМ ищцата и майка й — Ж. М. отправили претенция по реда на чл. 344 ал. 2 ГПК, уточнена с молба с вх. № 44676/25.08.2016г. Твърди се, че отговорът е получен от адв. Г. Я. на 19.08.2016 г., а уточнителната молба на 19.09.2016 г. Сочи се, че най- късно на 14.10.2016 г., датата на открито съдебно заседание, на която е докладвана молба с вх. № 44676/25.08.2016г., С. М. и Т. М. са били уведомени за искането на Ж. М. за заплащане на обезщетението за едноличното ползване на гаража.

Сочи се, че искането от страна на ищцата Д. М. е отправено още с нот. покана от 2005 г., потвърдена с молба с вх. № 44676/25.08.2016г, депозирана по гр.д.

№10811/2015г. по описа на ВРС, 11 с-в. Впоследствие делото било прекратено.

Твърди се, че след смъртта на С. М., същият е оставил за свои наследници съпруга Т. М. и деца - И. и В. М. при равни квоти по отношение на наследствената му 1/12 ид. части от гаража. Сочи се, че след смъртта му достъпът до имота продължава да се ограничава от Т. М.. Искането е за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноски.

В писмен отговор ответницата Т. М. оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че квотите на заявената съсобственост са различни, както и че гаражът не е придобит в режим на СИО между общия наследодател И. М. и майката на ищците Ж. М.. Твърди, че до смъртта си през 2005 г. И. М. е отдавал под наем целия поземлен имот, ведно с гаража и стопанските постройки, което било факт, установен по гр.д. № 6626/2006г. по описа на ВРС.