Определение № 280 от 25.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Ловеч, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500177 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Постъпила е частна жалба № 916/06.03.2024 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, против разпореждане № 161/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 87/24 г. на РС – Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника И. В. Н., в частта за договорна лихва в размер на 105.45 лева за периода 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 101.14 лева за периода от 05.08.2023 г. до 06.02.2024 г.

Жалбоподателят посочва, че постановеният от РС – Луковит съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и са индивидуализирани сумите по него, като в настоящия случай общият размер на предоставената сума е 1,207.48 лв., включваща предоставена парична сума в размер на 1,000.00 лева на длъжника и предоставена парична сума в размер на 207.48 лева, преведени за заплащане на застрахователни премии към застраховател по избрана от длъжника застраховка.

1

Сочи, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница.

Акцентира, че в случая застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя, че процесният договор за потребителски кредит е в писмена форма на хартиен носител и цялата информация в него е представена в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта, а именно - „Arial Narrow 12“.

Моли съда да отмени Разпореждане № 161/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 87/24 г. на РС – Луковит и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за: 105.45 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 101.14 лв. за периода от 05.08.2023 г. до 06.02.2024 г. срещу длъжника И. В. Н..

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 28.02.2024 г., а частната жалба е подадена на 06.03.2024 г., следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№ 598/15.02.2024 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. В. Н. от **** за сумата от 762.54 лв. главница, сумата от 105.45 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 101.14 лв. за периода от 05.08.2023 г. до 06.02.2024 г. на основание договор за потребителски кредит № 705340**** от 30.01.2023 година. Изрично е посочено, че този договор не е сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието на чл. 11 от ЗПК, като всяка страница е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 25.00 лв. и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията към него, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за 2 внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане № 161/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 87/24 г. Районен съд – Луковит е отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: договорна лихва в размер на 105.45 лева за периода 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 101.14 лева за периода от 05.08.2023 г. до 06.02.2024 г.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл. 269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Ловешки окръжен съд намира, че в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесният договор за потребителски кредит, сключен с длъжника И. В. Н., имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и така наречените допълнителни услуги – сключени застраховки, включени като компонент от главницата и върху тях се начисляват и дължимите лихви съгласно погасителния план към договора.

На тази база е начислено и обезщетението за забава. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР при положение, че в него се включат и разходите за застраховка ще надхвърли максималният размер от 50% годишно, а освен това тази сума е включена в главницата по договора за потребителски кредит, върху която се начисляват и дължимите лихви.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния 3 процент на разходите. В случая са посочени само годишният лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 48.09 %. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита.

Освен това, в ГПР не са включени и застрахователните премии/допълнителни услуги/, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, на основание чл. 22 от ЗПК, поради което той не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Като се съобрази горното, на основание чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

По тези съображения атакуваното разпореждане № 161/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 87/24 г. на РС – Луковит следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане

№

161/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 87/24 г. по описа на РС – Луковит.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4