Решение № 4415 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110210787 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ххх чрез неговия управител ххх против Наказателно Постановление № 776608 – F760949/28.06.2024г. издадено от Заместник – Директор на ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им в изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалба си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че същото е несъставомерно, тъй като няма извършено административно нарушение, а алтернативно случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени санкциониращия административен акт като неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят от ххх, редовно призован, се 1 представлява от неговия управител, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа като признава ред съда че не е знаел, че е трябвало да притежава монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Предлага на съда да постанови решение с което да отмени наказателното постановление, като бъде предупреден.

Административно – наказващият орган: Заместник – Директор на ТД на НАП – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. При направен самостоятелен разбор на гласните доказателства, счита същите за недостоверни и тенденциозни, поради което и вмененото административно нарушение за безспорно установено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.0.2024г. била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързан с търговската дейност на дружеството от ххх, възложена с Резолюция № П – 22221523227344 – 0РП – 001/ 11.12. 2023г. в офис ,,Перник“ при ТД на НАП – София с адрес: ххх.

В хода на проверката било установено, че търговското дружество от ,,ИЕПИ“ ЕООД е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 28.07.2009г. със седалище и адрес на управление: ххх. Дружеството не е било регистрирано по ЗДДС.

При проверката било установено, че през 2002г. ххх, като данъчно задължено лице, е извършвало продажби на стоки (книги), посредством използване услугите на куриерско дружество ,,Еконт Еспрес“ ООД без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД.

Във връзка с изготвеното и връченото искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № П – 2221523227344 – 040 – 2

002/21.02.2024г. от ххх са представени писмени обяснения и документи, съгласно които през 2022г. по 23 фактури с обща стойност 1 119,00 лева, са бил издадени стоки (книги) с куриерско дружество ,,Еконт Еспрес“ ООД като пратки с наложен платеж. Сумите по наложните платежи били внасяни в касата на дружеството, съгласно представени приходни касови ордери.

С цел установяване на получените приходи от продажби на стоки, поставени с куриерски пратки с наложен платеж, са изискани документи, сведения и писмени обяснения от ,,Еконт Експрес“ ЕООД. При направените проверки било констатирано, че на ххх – управител и едноличен собственик на капитала на ,ххх, е следвало да има монтирано и въведено в експлоатация ФУ, чрез което да издава касови бележки за всяка една от извършените продажби, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им в изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В хода на проверката от ххх не е представен Договор/ Споразумение с ,,Еконт Експрес“ ООД за изпълнение на услугата онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат.

През периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. търговското дружество ххх за осъществената дейност, а именно продажба на стоки, попада в обхвата на задължените лица по чл.3 от Наредбата.

Във връзка с констатираното нарушение бил състав АУАН, който бил връчен лично на управителя и представляващ търговското дружество ххх, който не депозирал възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана от показанията на разпитаните в качеството на свидетели актосъставитл ххх и свидетелите по акта ххх. Видно от показанията на ххх е, че същата признава обстоятелството, че именно тя е извършила проверката въз основа на писмени сведения и е констатирала извършеното изпълнително деяние. В показанията си свидетелката твърди, че въз основа на писмени сведения и в частност на обясненията на управителя на дружеството – жалбоподателя, е констатирала наличието на извършено нарушение. В 3 съответствие с нейните твърдения са изложените от свидетелите по акта обстоятелства ххх. Пред съда двете заявяват, че въпросното дружество не е имало касов апарат, с който да отчита своите продажби. Нарушението е било продължило в период от една година, при наличието на 23 броя фактури, на обща стойност 1 119 лева. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Изнесените от тях факти и обстоятелства не се оспорват от управителя на ххх, но се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – писмени обяснения от ххх, извлечение по сметки от ОББ, Фактури, приходни касови ордери и Протокол № П – 2221523227344 – 073 – 001/29.04.2024г.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е законосъобразно.

Със своето бездействие дружеството ххх е извършило административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им в изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Налице е задължено лице по смисъла на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н – 18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им в изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Същевременно жалбоподателят не попада в изключението на чл.7, ал.2 от наредбата.

От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез бездействие. Към периода на извършеното деяние търговецът не е имал фискално устройство, чрез което да издава касови бележки, във връзка с извършваните продажби на книги.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът съобрази 4 следното:

Правното основание, въз основа на което е било определено наказанието, е чл. 185, ал.2 от ЗДДС. В конкретния случай административно наказващият орган е наложил максимално по размер на наказание и не е мотивирал кое отегчаващо отговорността обстоятелство е наложило това. Към момента на извършване на деянието са последвали промени в ЗДДС по отношение размера на конкретното наказание. Ето защо е съблюдавайки разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се приложи по – благоприятния закон за нарушителя. В самото наказателно постановление е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, което обуславя наказание по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата регламентира наказание имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци към момента на извършване на нарушението в размер на от 500 до 2 000 лева.

Посочено е единствено, че при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и се е констатирало, че случаят не е маловажен. Предвид обстоятелството, че управителят на санкционираното дружество признава за нарушението, а същото е извършено за първи път като и същото е формално и не са настъпили съществени обществено - опасни последици съдът намира, че размерът на имуществената санкция може да бъде намален към предвидения минимум от 500 лева.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При "формално нарушение", същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат извън самото деяние.

Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която деянието е застрашило конкретните обществени отношения.

В настоящия случай нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Поради тази причина и обжалваното наказателно постановление 5 следва да бъде изменено досежно размера на наложеното наказание.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Предвид изхода от спора – трябва да се уважи и претенцията на упълномощения юрисконсулт за присъждане на възнаграждение в размер от 80 лв., определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и във връзка чл. 63, ал. 3 от ЗАНН .

Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 776608 - F760949/28.06.

2024г. издадено от Заместник – Директор на ТД на НАП – София , с което на от ххх с управител ххх като намалява размера на наложено наказание имуществена санкция от 2 000 (две хиляди) лева на 500 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им в изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ххх с управител ххх да запрати на ТД на НАП – София сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7