Решение № 314 от 29.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Елин Пелин, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100736 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от Н. Р. Т., чрез упълномощения по делото адв. М.М., с която се твърди, че ищецът е страна по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ от 09.03.2023г. сключен с ответника. Съгласно чл.5 от договора за кредит, ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 1 090.50 лева при сума на получаване 1000 лева, при ГПР 42.15%, годишен лихвен процент 35.51 % и срок на кредата от 5 месеца. Съгласно чл.10 от договора ищецът трябвало да заплати допълнителни услуги -„Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 247.90 лева и „Експресно обслужване по кредит" в размер на 371.85 лева.

Ищецът счита, че клаузите регламентиращи тези две допълнителни услуги регламентирани в чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ С НОМЕР МАХ_300838381 от 09.03.2023г., са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че сумите, които се претендират в размер на 247.90 лева и 371.85 лева не са включени в годишният процент на разходите.

Ищецът твърди , че е налице и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с§ 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 З/ЕИО регламентирано също, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са клаузите съдържащи се в чл10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ 300838381 от 09,03.2023г 1 регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Експресно обслужване по кредит". В тази насока се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.

На следващо място намира, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл10а, ал.2 от ЗПК, като твърди , че допълнителните услуги по процесния договор за кредит по своето естество са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите, като услугите предвидени в чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от договора са по своята същност дейности по управление на кредита. Позовава се на чл.21, ал.1 ЗПК.

Счита, че уговорените допълнителни услуги не се явявах индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

Иска се съдът да постанови решение с което да прогласи нищожността на клаузите съдържащи се в чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ С НОМЕР МАХ.300838381 от 09.03.2023г., регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 247.90 лева и Експресно обслужване по кредит" в размер на 371.85 лева, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Претендират се направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Оспорва предявените искове, като намира същите за неоснователни, с подробни съображения в тази насока изложени с отговора.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_300838381 от 09.03.2023г. /Договора /.

Между страните по настоящото дело е сключен Договор за кредит с номер МАХ_300838381 от 09.03.2023г.. Съгласно чл.5 от Договора кредиторът се е съгласил да предостави на кредитоискателя кредит в размер на 1 000 лева за срок от 5 месеца при 5 погасителни вноски, всяка от които в размер на по 218.10 лева, при ГПР-42.15% и ГЛП – 35.51 %. Кредитоискателят дължи плащането на месечните вноски на всяко осмо число на съответния месец /чл.9 от Договора/.

Според чл.10, ал.1 от Договора кредитоискателят е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от р-л V от Общите условия.

За така договореното „бързо разглеждане“ кредитоискателят дължи парична сума в размер на 247.90 лева , плащането на която разделено на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка от петте месечни погасителни вноски от погасителния план по кредита. Кредитоискателят, при кандидатстването си за кредита е заявил и изрично желание за Експресно обслужване по своя кредит при условията на т.7.4 от р-л V от Общите условия, за което обслужване /осъществимо чрез осъществяване от страна на кредитоискателя на контакт на специален безплатен телефон посочен в Договора, на който би бил обслужен приоритетно/ дължи на кредитора парична сума в размер на 371.85 лева , платима на кредитора на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка от петте месечни погасителни вноски от погасителния план по кредита. При това, 2 съгласно чл.10, ал.3 от Договора общият размер на дължимото по кредита е 1 710.25 лева, при пет месечни вноски от по 342.05 лева.

Спрямо процесния Договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителските кредити. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява кредиторът да изисква от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояването и управлението на кредита. В настоящият случай клаузите по Договора за „Бързо разглеждане на кредита“ и „ Експресно обслужване на кредита “ и договорените по тях възнаграждения за кредитора са свързани именно с усвояването на процесния кредит. Чл.10а от ЗПК регламентира възможност за кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, но които не са свързани с усвояването и управлението на предоставения кредит. Така договорените такси с чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договора с в общ размер на 619.75 лева, или повече от половината от стойността на предоставения кредит. По този начин кредиторът увеличава размера на печалбата си / чрез изискуемите се такси: в размер на 247.909 лева -за допълнителна услуга “Бързо разглеждане на искането за кредит“ и в размер на 371.85 лева – за допълнителна услуга „ Експресно обслужване по своя кредит“ / увеличавайки ГПР, който при така заложената печалба не кореспондира и с възприетия с договора ГПР от 42.15 %. Така приетите с Договора клаузи заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което съгласно чл.19, ал.5 ЗПК са нищожни. В този смисъл клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договора са нищожни и съгласно чл.21 от ЗПК, който гласи , че „ Всяка клауза в договора за потребителски кредит , имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“.

По изложените съображения съдът намира предявените на основание чл.26, ал.1 ЗЗД искове за основателни и доказани , поради което следва да се прогласи нищожност на клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_300838381 от 09.03.2023г., уреждащи между страните по Договора заплащане в пола на кредитора на такса в размер на 247.909 лева - за допълнителна услуга “Бързо разглеждане на искането за кредит“ и такса за допълнителна услуга „ Експресно обслужване по своя кредит“ в размер на 371.85 лева .

При този изход на спора по делото следва да се уважи и претенцията на пълномощника на ищеца за разноски, като бъде осъден ответника да заплати на адв. М.М. възнаграждение за един адвокат върху уважените искове в размер на 400 лева, съгласно Договор за права защита и съдействие от 23.06.2023г., с който е договорено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА. Ответникът следва да заплати на адв. М. и направените от последния разноски по делото – внесена държавна такса в размер на 100 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договор за кредит с № МАХ_300838381 от 09.03.2023г., сключен между Н. Р. Т. от с. Н.х. , обл. С. с ЕГН ********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ “ ООД-София ,с ЕИК..........3 , уреждащи между страните по Договора заплащане в пола на кредитора на такса в размер на 247.909 лева - за допълнителна услуга “Бързо разглеждане на искането за кредит“ и такса за допълнителна услуга „ Експресно обслужване по своя кредит“ в размер на 371.85 лева ..

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ “ ООД-София ,с ЕИК..........9, да заплати на адв.

3

М. В. М. - АК П., с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в общ размер на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4