Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11774 от 05.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54998/2022
Вид
Решение № 11774
Подписан
05.07.2023
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 162 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 2 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 11774 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110154998 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу А. П. Х. /конституиран в хода на процеса на мястото починалата И.А.Х./ установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че А. П. Х. дължи на Фирма, сумата от 2603.84 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.10.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 401.03 лв. за периода от 29.02.2012 г. до 16.10.2014 г., сумата от 44.88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законна лихва от 29.10.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.59 лв. за периода от 29.02.2012 г. до 16.10.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 58727/2014 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на наследодателя на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че наследодателя на ответника изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 моли за уважаване на исковете и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. П. Х. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и доставянето на топлинна енергия. Оспорва се идентичността на топлоснабдения имот с недвижимия имот посочен в представения към исковата молба нотариален акт. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма посочва, че не е осъществявал услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 13.12.2002 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за учредяване право на строеж № 2

64 от 03.06.1996 г., том LVI, дело 11144/96 г., , съгласно която П. М. К., С. М.

К., Г. М. Р., И.А.Х., Ц. К. Т. , като собственици на незастроено дворно място, намиращо се в г/административен адрес/, с площ 990 кв. м., представляващо п. Х-265, квартал 107 си учредявали взаимно право на строеж за обекти, както следва: за И.А.Х. – апартамент № **** на пети етаж на сграда на блок А, със застроена площ 61.72 кв. м. По делото е представен и протокол от общото събрание на съсобствениците на етажна собственост с адрес /административен адрес/, от 12.06.2003 г., в който протокол И.А.Х. е положила подпис като собственик на процесния имот. От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че И.А.Х. е починала на 29.05.2015 г., като е оставил за наследници по закон: А. П. Х. – син. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че И.А.Х. /наследодател на ответника/ през процесния период от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г.г, е имали качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от нея право на собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения. В настоящият случай по делото не е спорно, че единствен наследник на И.А.Х. се явява именно ответникът А. П. Х., поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя. От изложеното е видно, че ответникът следва да отговаря за процесните задължения по силата на наследствено правоприемство.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот в имота е имало четири броя радиатори с монтирани ИРРО, като за периода 12/13 г. и 13/14 г. не бил осигурен достъп за отчет, поради което имало служебно изчислена ТЕ за четирите отоплителни тела. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 118 куб. м. В процесния имот поради неосигурен достъп имало изчислени ТЕ за БГВ на база 2 куб. м., вместо на брой потребители, при служебно определен разход от 140 л. на денонощие за един потребител, поради което съгласно заключението сумата за ТЕ за БГВ била занижена.

Вещото лице след направено уточнение в открито съдебно заседание посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 1177.67 лв., която сума се явявала занижена.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 44.88 лв.

Настоящият състав намира, че исковата претенция се явява доказана. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово 3 разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от наследодателя на ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на наследодателя на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. С оглед на представените доказателства се установява, че действително в процесния имот за процесния период не е извършван реален отчет поради неосигурен достъп. В чл. 70, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. /отм./ е предвидено задължение на потребителя на топлинна енергия да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. Като в случай, че ответникът не е изпълнил това си задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от цитираната наредба, се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба – в този смисъл решение № 59 от 16.06.2016 г. постановено по гр.дело № 4364/2015 г. по описа ВКС.

Наследодателят на ответникът е имал право на основание чл. 70, ал. 5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни да е сторил това. Следва да се посочи, че при неосигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата в този смисъл решение № 162 от 28.05.2014 г. постановено по гр.дело № 6397/2013 г. по описа ВКС. Ето защо съдът счита, че предявеният иск за топлинна енергия се явява основателен. Съгласно заключението по съдебно-техническа експертиза дължимата топлинна енергия за целия имот през процесния период е на стойност 1177.67 лв., поради което искът следва да бъде уважен в посочения размер като за разликата до пълния претендиран размер от 2603.84 лв. искът следва да бъде отхвърлен.