Заповед за изпълнение № 269 от 11.06.2025, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 11.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 829 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. М. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на заявител А1 България ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: ********** следните суми: сумата в размер на 369,65 лв. – неплатени суми за електронни съобщителни услуги по договор сключен между Т. М. Ф., ЕГН ********** и „А1 България“ ЕАД предоставени със системен партиден номер ********, като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер ********* за периода от 26.07.2023 г. до 31.01.2024 г.,; сумата в размер на 85,29 лв. – мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението в съда, съразмерно на уважената част от заявлението, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 11,73 лв. – държавна такса съразмерно на уважената част от заявлението и 23,46 лв. – минимално юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от заявлението.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми за електронни съобщителни услуги дължими по договор сключен между Т. М. Ф., ЕГН ********** и „А1 България“ ЕАД предоставени със системен партиден номер **********, като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер ******** за периода от 26.07.2023 г. до 31.01.2024 г.

Банкова сметка, по която длъжникът може да заплати присъдените суми: IBAN:

*************************, „Обединена българска банка“ АД, титуляр „А1 България“ ЕАД.

РАЗПОРЕЖДА:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта относно начислената съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредби на Договора неустойка в общ размер на 418,09 лева представляваща сбор от „неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС“, „неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“, „неустойка за невърнато оборудване по ценова листа“ и „обезщетение за обработка на просрочени задължения“ по следните съображения:

Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи посочената по-горе сума са неравноправни, т.е. не пораждат права и задължения за страните.

Нищожни са клаузите, предвиждащи, че при прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя ( абоната ), последният дължи „неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС“, „неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“, „неустойка за невърнато оборудване по ценова листа“ и „обезщетение за обработка на просрочени задължения“. Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от 1

ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В случая неустойката, уговорена в договора за мобилни услуги е в размер на три стандартни месечни т а к с и без ДДС и договорената абонаментна такса до края на срока на договора.

Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати необосновано висока и определяема неустойка - ,,Месечният абонамент, приложим за нуждите на иначисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана“, доколкото стандартните месечни абонаментни такси се определят едностранно от мобилния оператор и не подлежат на договаряне, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация по договора, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между догорената и определената от него стандартна абонаментна такса, доколкото тази стойност не би била дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В тази връзка е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Това се отнася и до претендираната „неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“. Развалянето няма обратно действие. Подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в причинна връзка с развалянето на договора. Неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ако посочените еднотипни неусточни клаузи се възприемат за действителни, то следва да се изтъкне, че същите биха били неравноправни.

Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето няма обратно действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата. Това е и целта на развалянето, тъй като изцяло от преценката на доставчика зависи дали при неизпълнение ще развали договора или пък ще продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена (абонаментна такса). Ако доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл.

88, ал. 1 ЗЗД, същият има право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да 2 бъдат скрепени и неустойка. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП обаче неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай, което е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявлението в тази му част. Под израза „задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се разбира всяка клауза, която предвижда вземане за доставчика, което не намира оправдание в собственото му изпълнение, ако сам прекрати договора. Изложените по-горе съображения сочат на извод, че дори и неустоечните клаузи да се приемат за действителни, то са налице обосновани съмнения, че те са неравноправни, тъй като са договорени във вреда на потребителя. Това се отнася и до „обезщетение за обработка на просрочени задължения“.

Настоящият съдебен състав счита, че и задължението за заплащане на обезщетение за обработка на просрочени задължения не се дължи, доколкото в заявлението не са наведени твърдения за извършване на конкретни действия по обработка на просрочени задължения, а дължимостта на това вземане се извежда единствено от факта на забавата на длъжника. Ето защо по същността си то представлява вид неустойка, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и претендираните по делото разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени съобразно уважената, респ. отхвърлена част от заявлението. В случая държавната такса съобразно уважената част от заявлението възлиза на 11,73 лв., а минималното юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от заявлението е в размер на 23,46 лева.

Размерът на мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението в съда, съразмерно на уважената част от заявлението, настоящият състав изчисли с помощта на електронен калкулатор въз основа на описаните в заявлението счетоводни документи.

Така мотивиран, съдът приема, че заявлението подлежи на частично отхвърляне.

Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК не може да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

3

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Владислав Емирски )

4