Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1219 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1336/2023
Вид
Решение № 1219
Подписан
25.10.2023
В сила
02.12.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. С.а като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501336 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Ардес Информационни технологии” ЕООД, чрез адв. В., срещу Решение №808/10.03.2023 г., постановено по гр. д. №8937/2021 г. по описа на РС Варна, с което са отхвърлени предявени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу Н. П. М. и Л. Н. Б. за сумата от 5999 /пет хиляди деветстотин деветдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на извършена на 27.01.2020 г. кражба на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M от магазин на дружеството, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ №118, от непълнолетния син на ответника Н. П. М. и внук на ответника Л. Н. Б. – Н.Н.

М., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа, че с добавянето на трети ответник съдът е следвало да съобрази наличието на пасивна солидарност между родителите и да даде съответни указания. Посочва, че доклада по делото е непълен, тъй като в него не било посочено кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените факти не се сочат доказателства. Твърди, че доказателствената тежест неправилно е възложена само на него, като не е съобразена 1 презумпцията на чл. 45 ЗЗД, както и че са налице факти, които не се оспорват от ответниците. Сочи, че съдът не се е произнесъл с определение по оттеглянето на иска, насочен срещу бащата. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил искането му за изменение на поредността на предявените искове, което представлявало изменение само на петитума поради новонастъпил факт. Твърди, че признанието на иска го освобождава от тежестта да установи юридическите факти, от които произтича вземането му, макар да не е направил искане по чл. 237 ГПК, като съдът не може да не се съобрази с признанието и може да го отхвърли само при противоречие със закона или добрите нрави. Поддържа, че не е изследвано дали за някого от ответниците е съществувала възможност да предотврати настъпването на вредите и дали е изключена изобщо възможността им да възпитават и контролират непълнолетния. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Л. Н.

Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Н. П.

М..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ардес Информационни технологии” ЕООД, ЕИК 103857070, с която са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, срещу Н. П. М., ЕГН **********, и Л. Н. Б., ЕГН **********, за сума в размер на 5999 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството вследствие на извършена на 27.01.2020 г. кражба на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M от негов магазин, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 118, от непълнолетния син на Н. П. М. и внук на Л. Н. Б. – Н.Н. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът „Ардес Информационни технологии” ЕООД излага, че на 27.01.2020 г. около 16:43 ч. непълнолетният Н.Н. М. извършил кражба от магазин на дружеството, находящ се на адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница“ №118, на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M с доставна цена по фактура 4011,41 лв. без ДДС или 4813,69 лв. с ДДС и с обявена цена за продажба в магазина в размер на 5999 лв. По случая било образувано досъдебно производство, което било спряно на 30.10.2020 г.

Поддържа, че като родител на непълнолетния Н. П. М. следвало да отговаря за причинените от него вреди. Твърди, че Л. Н. Б. също следвало да носи отговорност за вредите, защото детето било настанено в нейното семейство и към момента на кражбата живеел при нея. Посочва, че в досъдебното производство било установено, че непълнолетният живеел при баща си в апартамента на баба си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. П. М., с който оспорва предявения срещу него иск като недопустим и неоснователен.

Възразява, че не е бил в състояние да упражнява надзор върху сина си Н.Н.

М. и да го възпитава. Излага, че години преди извършване на кражбата детето 2 е било извадено от семейната среда на бащата, който преживял тежко раздялата с майката и затова не полагал адекватни грижи за детето. През 2016 г. детето било настанено в дома на баба си. След като родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, дистанцията между баща и син се увеличила още повече. През м. август 2020 г. синът му заминал извън страната с майка си. Едва след заминаването на детето той регистрирал адреса си при своята майка и баба на детето.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. Н. Б., с който оспорва предявения срещу нея иск като недопустим и неоснователен.

Възразява, че кражбата била извършена от внука й в съучастие с други двама.

Възразява, че не е родител, настойник или попечител на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че Ц. И. М. и Н. П. М. са родители на Н.Н. М. и към 27.01.2020 г. са упражнявали родителски права по отношение на него, а Л. Н. Б. е негова баба.

С влязло в сила на 23.12.2016 г. Решение №4704/13.12.2016 г., постановено по гр. д. №13011/2016 г. по описа на РС – Варна, детето Н.Н. М. е настанено в домакинството на Л. Н. Б. с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №43, за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението, на осн. чл. 28, вр. чл. 25, т. 3 ЗЗДет.

Приобщена е по делото Фактура №0000899146/10.12.2019 г., издадена от доставчика „Солитрон България“ ЕООД за клиента „Ардес Информационни технологии” ЕООД, от която се установява, че последното е закупило Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M, на цена 4011,41 лв. без ДДС. Представено е подробно описание на откраднатият лаптоп.

Видно от Постановление от 30.10.2020 г. за спиране на наказателно производство по ДП №148/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Варна, постановено по ПП №1622/2020 г. по описа на РП – Варна, производството, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК срещу Н.Н. М., е спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК. Служебно е изготвен препис от ДП №148/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Варна и е приложен по делото.

Видно от Удостоверение с рег. №АУ103570ВН/18.10.2022 г., издадено от Община Варна, от 20.07.2020 г. постоянният и настоящият адрес на Н. П. М. е гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №43, ет. 2, а преди тази дата – гр.

София, ж. к. „Дружба“ №16, вх. Е, ет. 3, ап. 99.

Видно от Удостоверение рег. №АУ063596ВН/01.07.2022 г., издадено от Община Варна, от 14.01.2020 г. постоянният, а от 15.11.2019 г. и настоящият, адрес на Н.Н. М. е гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №43, ет. 2.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели.

От показанията на свидетеля Ст.Й.Ст. се установява, че на 27.01.2020 г. бил на работното си място в „Ардес Информационни технологии” в гр.

Варна, когато едно дете му съобщило за кражба на лаптоп и му дало 3 телефонния номер на бабата на извършилото отнемането дете. Предал получената от детето информация на ръководителя си М.Г.. Прегледали записите на камерите, от които се виждало, че четири деца влезли в магазина, разглеждали различни устройства, едно от тях прибрало лаптопа под якето си и излезли. Лаптопът бил висок клас на Lenovo ThinkPad P1 и струвал 5999 лв.

От показанията на свидетеля Ив.Ч.Ив. се установява, че към момента на случая е бил отговорник търговска зала в магазина на бул. „Сливница“ №120.

Двамата със Ст.Ст. били в магазина, когато едно момче им съобщило, че приятелят му е откраднал лаптоп. Дало им телефонен номер на бабата на приятеля си. Предали получената от детето информация на ръководителя си М.Г.. Прегледали записите на камерите, от които се виждали три-четири момчета, които разглеждали. Едно от тях взело лаптопа, сложило го в якето си и излязло от магазина. Лаптопът бил Lenovo ThinkPad P1, не бил застрахован и на промоция струвал 5999 лв.

От показанията на свидетеля М.Н.Г. се установява, че към края на месец януари през 2020 г. бил на работното си място в „Ардес Информационни технологии” в офис на втория етаж на сградата, в която се намирал магазина на бул. „Сливница“ №120, гр. Варна, когато служители в магазина му съобщили за извършена от деца кражба на лаптоп, за която разбрали от дете, което се върнало в магазина, за да им каже, че приятелят му Н. М. е взел лаптопа. Прегледал камерите, на които се виждали три деца. Едното от тях сложило лаптопа в якето си и излязло. Свързал се по телефона с бабата на извършилото отнемането дете (в о. с. з. свидетелят се обръща към ответницата Б., защото познал гласа й). Като представител на ищеца е подал жалба в полицията, след като разговорът с бабата не довел до резултати.

Лаптопът бил Lenovo ThinkPad P1, струвал около 6000 лв. и не бил застрахован.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели в частите, относими към исковата претенция – за извършена на 27.01.2020 г. кражба на лаптоп от магазин на ищеца, като достоверни, доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви, основани на непосредствени впечатления и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. В останалата част свидетелските показания са неотносими към предмета на спора.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените евентуално обективно съединени осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Възраженията на ответниците за недопустимост на производството са неоснователни, тъй като изтъкнатите от тях доводи се отнасят до основателността на предявените искове, а не до тяхната недопустимост.

В хода на първоинстанционното производство – в проведено на 02.12.2022 г. открито съдебно заседание, ищецът е оттеглил предявения срещу Н. П. М. иск. Тъй като оттеглянето е сторено след приключване на първото заседание по делото, на ответника М. са дадени указания да заяви изрично дали изразява съгласие с извършеното оттегляне. Съобщението, заедно с указанията, е редовно връчено на ответника по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като в предоставения му срок с молба от 07.02.2023 г. той не е изразил становище по молбата за оттегляне на иска срещу него. Вместо това е признал 4 иска.

С Определение №2851/20.07.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на ответника Н. П. М. да заяви изрично съгласен ли е с извършеното в проведеното на 02.12.2022 г. съдебно заседание оттегляне на предявения спрямо него иск. В предоставения срок е постъпила молба от 29.08.2023 г., в която ответникът М. изразява съгласието си с оттеглянето на предявения срещу него иск.

С молба от 21.09.2023 г. въззивникът е изявил отказ от оттеглянето на иска срещу Н. П. М., като е посочил, че още искането му за смяна на поредността на разглеждане на исковете, заявено пред първоинстанционния съд в о. с. з. от 10.02.2023 г., е следвало да се приеме като отказ от направеното оттегляне на иска и изразяване на воля по възстановяване/продължаване на съдебното производство срещу Н. П. М..