Решение № 11512 от 21.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53452/2021
- Вид
- Решение № 11512
- Подписан
- 21.10.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11512 гр. ., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: З.А.Е. при участието на секретаря Р.Е.Д. като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20211110153452 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове
266,ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД. . правно основание чл.
Ищецът Р. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през месец 2.2020г. сключила с ответното дружество, представлявано от търговския му представител ., съпруг на управителя ., устен договор за изработка, въз основа на който договор, дружеството й възложило: изработка на ново лого, нов уеб сайт на български и английски език с наименование www.flamingcosmetics.bg и www.flamingcosmetics.com, както и организацията и направата на цялостна промяна на продукти на фирмата – лосиони и серуми, чрез ребрандиране, заснемане на продуктите, проектиране на етикети и опаковки, което включвало обработка на снимки, заплащане на изготвени векторни файлове, щамповане на бутилки, заплащане на хостинг услуги, създаване на реклами във ., включително заплащането им, изготвяне на рекламни материали към външна фирма чрез платформа. Ищцата твърди, че извършила в уговорения срок услугите, приети от търговския представител ., като ответното дружество следвало да й плати сумата общо 3725 лева.
Твърди, че сключила с дружеството, представлявано от ., устен договор за заем, по силата на който на 4.11.2020г. превела по банкова сметка на дружеството сумата 400 лева в заем.
Предявява осъдителни искове за заплащане на общата сума 3725 лева – възнаграждение по договора за изработка, както и връщане на даденото в заем от 400 лева.
Ответникът , в срока за отговор, оспорва допустимостта на производството, като сочи, че не е материално легитимиран да отговаря за заплащане на задължения /възражение, което касае основателността на иска, защото ищцата навежда твърдения, че договорът за изработка е сключен с дружеството/ . Ответникът сочи, че лицето, което се твърди да го е представлявало, не е представляващ нито в качеството на законен представител, нито по 1 договор или упълномощаване, като счита, че не са ангажирани доказателства за представителна власт, или за твърдението, че е свързано лице. Счита, че дори да се докаже качеството свързаност, . не може валидно да поема задължения от негово име, нито да го задължава.
Изложеното счита, че доказва твърдението му, че не е страна в правоотношението по договора за изработка, като сочи, че не възлагал, нито приемал изработеното. Сочи, че представителят не е действал и по смисъла на чл.42 ЗЗД, липсват доказателства дружеството да е потвърждавало действията от негово име. Оспорва се твърдението за възлагане, както и за изпълнение от страна на ищцата, не се доказва уговореният срок за изпълнение, начина на формиране на цена на услугите, липсват доказателства за приемане и предаване. Сочи, че двата уебсайта, които се твърди да са изработени от ищцата, съответно – не съществуват или се продават, като ответникът не е бил администратор на нито един от двата сайта. Прави се възражение, че в имейл от 24.2.2021г. е уговорено заплащане на възнаграждение в размер 50 % от прихода на продадени продукти, което се оспорва, поради което счита исковата претенция за неясна /възражение, отново по същество, тъй като касае представените доказателства/.
Относно иска за връщане на сумата 400 лева, сочи, че оспорва основанието за даване на сумата – не са представени доказателства за сключен договор, с постигната уговорка за предоставяне на сумата в заем, условията при които да се върне, както и оспорва сумата да е преведена от банкова сметка на ищцата. Не се доказва падеж на задължението за връщане.
Сочи, че сумата е получена от него без основание, и изразява готовност да я върне на посочена на ищцата сметка, като счита, че не е станал повод за завеждане на делото по тази претенция. .
От фактическа страна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, съдът е съобщил на страните, че видно от публичния интернет сайт на ТР, управител на ответното дружество към 2.2020г. и 11.2020г. е ...Предвид изложеното в отговора за сумата 400 лева, съдът е приел, че страните не спорят, че на 4.11.2020г. по банковата сметка на ответното дружество е постъпила сумата 400 лева.
От представената кореспонденция на мобилен телефон е видно, че за период от 22.3.2020г. до 22.5.2020г. ищцата Р. А. е обсъждала визия на опаковки на продукти с лице, представило се за ., което й е посочил мобилния си телефон. Ищцата е извършвала поръчка на шишета за продукти, който следвало да се доставят с куриерска фирма до посочен от . адрес, като на 2.4.2020г. до имейл на . е изпратен имейл „финална концепция” на опаковките. . е посочил на ищцата, че следва да поръча 100бройки от буркани, които да се използват за опаковка. На 23.4.2020г. ищцата е направила поръчка на 100буркана, с доставка до посочен от . в кореспонденцията адрес, като получателят е .. Платецът на поръчката е ищцата, а сумата е 359,96 лева. На 18.8.2020г., ищцата е изпратила имейл до лице на име ., с указание какви текстове да се използват за продуктите, както и икони, и баркодове.
2
На електронната поща, от която . е изпращал имейли до ищцата, е виден подпис, в който е посочено на латиница . LTD,както и адресът- седалище и адрес на управление на ответното дружество.
На 31.3.2020г. . е изпратил на мобилен телефон на ищцата линк към сайт „.”, както и данни за влизане в сайта, като администратор, с отправено искане от . да се прекрати достъпът на „момчетата, работили досега със сайта”. След горепосочения период, от 1.8.2020г. до 28.11.2020г. отново на мобилен телефон ищцата и . са обсъждали визията за опаковките, етикети, текст, като със съобщение от 27.11.2020г. ищцата е направена администратор на . страницата от .. Представена е кореспонденция на имейл между ищцата и „.”, за период 6.2.2021г. до с искане да се възстанови по банкова сметка сума за акаунт, тъй като правата са отнети и изготвен отговор от това дружество, че сумата ще се възстанови. На 8.2.2021г. на ищцата е изпратен имейл от „.”, в който е посочено, че на 4.2.2021г. при тях е получен сигнал за неправомерна смяна на контактен имейл адрес, както и данните за достъп до акаунта от ., като достъпът му до акаунта е възстановен, тъй като услугата „хостинг план” – услуга, чрез която се предоставя пространство на отдалечен сървър за разполагане и управление на уебсайтове, е регистрирана от и в полза на ..
Съдът кредитира представените доказателства от ищцовата страна, тъй като, както е посочено в първото по делото о.с.з., ответникът, в срока за отговор, не е оспорил същите.
Ответникът е представил копие на електронен документ, от който е видно, че към датата на подаване на отговора на исковата молба, сайта „..com” – домейн, се продава, а интернет сайт www.flamingcosmetics.bg – няма достъп.
Ищцовата страна е представила удостоверение от „.”ЕООД, от което е видно, че компанията предлага хостинг услуги и ретистрация на домейни, като хостинг планът представлява услуга, при която се предоставя пространство на отдалечен сървър за разполагане и управление на уебсайтове, като домейнът е наименованието на конкретния уебсайт. Дружеството предлага платформа, на която клиентът разполага уебсайт и регистрира и поддържа домейн име. За период 2.2020г.- 9.2020г.домейни flamingcosmetics.bg и flamingcosmetics.com са били насочени към хостинг акаунт flamingc, предоставен от дружеството, който е изтекъл на 4.3.2021г. като е посочено съответните домейни на коя дата са изтекли. Двата домейна са заплащани, както и акаунта.
Пред СРС са разпитани свидетели. Свидетелят . сочи, че познава ищцата, с която я запознали . и съпругата му ., била тяхна приятелка, впоследствие станала тяхна кума. . и . искали да стартират общ бизнеспроект с Р., . бил като мениджър на „.”, фирмата е на ., защото . имал много заеми. Преговорите стартирали през лятото, водели се от . и . от името на фирмата. Уговорката била . да организира самите продукти от производителя, . отговарял за лицензите. Р. трябвало да се занимава с брандинга – визията на самите продукти, лого, сайтове, поддръжката им, маркетинг и разпространение. Р. започнала да работи, но продуктите не се правели. Според свидетеля, проблем възникнал, когато . трябвало да плати лиценз, като парите затова дала Р. – първоначално, около 1000лева. . я посетил с молба да му заеме пари, за да може да върне заема на Р., който била дала, чрез ., на фирмата, във 3 връзка заплащането на лиценза за продуктите. Започнал да пише в нейния личен тефтер на кого каква сума има да връща, за да може да убеди свидетелката да му даде пари на заем.
Сочил, че искал да се оправи със задълженията си, включително тези към Р.. Свидетелката му дала 600лева, но той й споделил, че изхарчил парите, защото срещата на следващия ден с Р. не се състояла. Свидетелката, преди това, говорила с Р. и я уверила, че . взел на заем от нея, за да й върне сума. Свидетелката сочи, че ., като управител на фирмата, знае за уговорките с Р., тъй като е присъствала на повечето от разговорите между . и Р.. Всички разработки на Р. били за фирмата. Процесуалният представител на ищеца представи извадка от тефтер, който свидетелят предостави в оригинал на съда, като свидетелят заяви, че изписаното в тефтера е написано собственоръчно от ..
В копието, констатирано за идентично с оригинала, е налице ръкописно вписване на сумата 3000лева срещу която е вписано „Р.”. Налице е вписване „500” – ..
Свидетелят . .ев сочи на съда, че й помагал за двата сайта - flamingcosmetics.bg и flamingcosmetics.com. Р. се занимавала с маркетинга им, което означава реклама на сайта, преработката му, за която свидетелят помогнал. Сайтовете били качени на платформата ., като предлагали услуга – сайтът се качва на тяхната платформа. За ответното дружество Р. направила онлайн магазин , адресът му бил flamingcosmetics.com, имал и версия на български език - flamingcosmetics.bg. Преди това, дружеството имало сайт, но той бил занемарен. Тя преправила целия дизайн, външен вид на сайта през март 2020г. Към поддържащия сайтовете сървър се заплаща такса, която била платена от Р. – заплатила абонамент за 1 година, който подновила през март 2020г. Когато подновила абонамента, имало проблем с достъпа отстрана на клиента й, тя се свързала с дружеството. Свидетелят сочи, че влизал в сайта, имало сменящи се картинки на продукти, можело продуктите да се разглеждат, да се прави покупка. Двата, посочени сайта, били с едно и също съдържание, единият бил на български, другият – на английски език. Свидетелят сочи, че към момента на разпита, ако се влезе в сайтовете, изписва или, че не съществува такъв сайт, или че потребителят няма достъп до него.
Видно от препис – извлечение от акт за брак, на 20.9.2020, . . . и . . са сключили граждански брак.
Други, релевантни за правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд, доказателства, не са ангажирани от страните.
Искът за сумата 3725 лева се основава на твърденията за сключен с ответника договор за изработка. Договорът за изработка не е формален договор. С него, страните се споразумяват изпълнителят да извърши определена от поръчващия /чл.258 ЗЗД/, като за поръчващият е налице задължение да приеме изработената, съгласно уговореното, работа /чл.264 ЗЗД/ и да заплати уговореното възнаграждение /чл.266 ЗЗД/. по силата на който на ищеца се следва възнаграждение, твърдението си, че е извършил работата съгласно уговореното, както и тя е приета от ответника.
Съдът намира, че с представените разпечатки от кореспонденция по мобилен телефон и 4 имейл и разпита на свидетелите . и .ев се доказа, че ищцата е договаряла с ., който от името на ответното дружество й възложил обновяването на сайтовете на дружеството, подготовка и изработване на снимки, които да се качат на сайтовете, на продуктите, които дружеството е възнамерявало да продава чрез двата сайта. Възражението на ответното дружество, че . не е негов търговски представител, както се сочи в исковата молба, следва да се отнесе на плоскостта на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако веднага след узнаването им, не им се противопостави.