Решение № 4289 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4289 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100512848 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 13025 от 02.07.2024г., постановено по гр.д. № 10811/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав, е осъден „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД да заплати на „Калида Билд“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 225,01 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени строително-монтажни работи в офис-сграда на ответника, находяща се в гр.Варна, ул.“**** по договор за изработка, за което е издадена фактура № 309 от 16.12.2017 г., на основание чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.309а ТЗ сумата 6241,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 13 225,01 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 09.09.2022 г., като е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва за разликата над присъдения размер от 6241,47 лв. до пълния предявен размер от 6351,65 лв. и за периода от 16.12.2017 г. до 14.01.2018 г. С решението „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД е осъден да заплати на „Калида Билд“ ЕООД на основание чл.78 ГПК сумата 3 723,88 лв., представляваща дължими разноски по делото съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличието на сключен по делото договор за изработка от 23.05.2016г., тъй като не било налице нито едно доказателство, че именно на тази дата имало съвпадения между волеизявленията на страните за встъпване в облигационна връзка за извършване на СМР. Първоинстанционният съд се бил позовал на фактура № 1

309 от 16.12.2017г., но не било ясно дали тя се отнася за договора от 23.05.2016г. или за друга уговорка, тъй като видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, „Калида Билд“ ЕООД бил издал и друга фактура за други СМР. В хода на производството не било установено, че споразумението за прихващане от 29.12.2021г. се отнасяло именно за договора от 23.05.2016г. Сочи, че счетоводните записи, но не било установено дали счетоводството на ответника е редовно водено. Не били ангажирани доказателства за действителното извършване на процесните СМР, както и за тяхното приемане с протокол обр. 19, а във фактурата не били посочени количеството, мярката или единичните цени на СМР, поради което от нея не ставало ясно какво е извършил ищецът. По отношение на разменената електронна кореспонденция между страните вещото лице било посочило, че не могло да се каже категорично, че съобщенията са били получени в електронните пощенски кутии, до които са изпратени и не било възможно да се идентифицира лицето, ползващо съответния и-мейл. С оглед на това, дори да се дължало заплащане на процесната фактура, жалбоподателят изпадал в забава от деня на поканата, каквато не била връчена преди подаването на исковата молба. Неправилно първоинстанционният съд не бил приел за основателни направените от жалбоподателя възражения и насрещни претенции. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Калида Билд“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало наличието на неформално правоотношение по договор за изработка с предмет текущ ремонт на офис-сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „****, както и уговореното възнаграждение. Това се установявало от водената между страните електронна кореспонденция, както и от подписаното споразумение за прихващане, с което задължението било потвърдено.

Правилно съдът бил приел, че приемането на извършената работа се установявало от осчетоводяването на процесната фактура, с което работата била приета с конклудентни действия. Видно от доказателствата по делото, фактурата и споразумениуето за прихващане били относими към договора от 23.05.2016г. Твърди, че разменената между страните кореспонденция касаела процесния договор, а електронните адреси на жалбоподателя не били проверени от вещото лице, тъй като въззивникът бил отказал достъп до тях.

Счита за бланкетно релевираното оплакване по отношение на насрещните претенции. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Постъпила е в срок и частна жалба от ищеца „Калида Билд“ ЕООД срещу определение № 39810 от 25.09.2025г., постановено по гр.д. № 10811/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските като „Калида Билд“ ЕООД е осъден да заплати на „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство в размер на 0,28 лева. В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно бил присъдил разноските съобразно отхвърлената част от исковете, без да вземе предвид факта, че „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД не бил представил списък на разноските по чл.

80 ГПК до приключване на устните състезания и не бил направил своевременно искане за присъждането им. Твърди се също, че насрещната страна не била представила доказателства за сторените от нея разноски, което 2 било задължителна предпоставка за присъждането им. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде изложено следното.

По предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношение между страните по договор за изработка с конкретен предмет, извършването на заданието и приемането му от страна на възложителя, размера на уговореното възнаграждение, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащането на задълженията.

Относно наличието на правоотношение по договор за СМР между страните, изпълнението на заданието от въззиваемата страна и приемането му от страна на въззивника, съдът намира следното. Договорът за изработка е неформален консенсуален договор, който се сключва с наличието на две срещуположни покриващи се по съдържание волеизявления на страните, с които е постигнато съгласие по елементите от същественото съдържание на договора – определеното от възложителя задание и възнаграждението на изпълнителя. Приемането на резултата от изработката като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.

Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК и решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК и цитираните в него актове/, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. След като представител на поръчващия е подписал фактура, която е била отразена в счетоводните му регистри, съответно е било ползвано правото на приспадане 3 на данъчен кредит, то по силата на законовата презумпция, установена в чл.

301 ТЗ се налага извода, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР по договора за строителство въпреки отказа от страна на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол, предвиден в договора между страните. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.

В конкретната хипотеза от приетата в първоинстанционното производство фактура № 309 от 16.12.2017г. се установява, че същата е издадена от „Калида Билд“ ЕООД на получателя „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД за сумата от 17 432,81 лева с ДДС за извършени СМР съгласно протокол обр. 19 за обект „Текущ ремонт на офис сграда бул. „****, гр.

Варна“. Приет е и протокол за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от 16.12.2017г., в който с описани подробно видовете, единичните количества и стойността на СМР за описания във фактурата обект. Фактурата и протоколът са едностранно подписани от страна на „Калида Билд“ ЕООД.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че описаната по-горе фактура е надлежно осчетоводена в счетоводствата и на двете страни. В счетоводството на ответника процесната фактура № 309/16.12.2017г. за 17 432,81 лева е редовно и своевременно осчетоводена по счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“, включена е в Дневник за покупки по ДДС за месец 01.2018г., отразена е в съответната справка декларация по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП с уведомления. По фактурата няма извършени плащания. Осчетоводено е прихващане между насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. След извършеното прихващане е останало непогасено задължение на ответника към ищеца в размер на 13 315,01 лева.

От приетото споразумение за прихващане от 29.12.2021г., подписано от двете страни се установява, че страните са признали своите насрещни задължения една към друга, както следва: задължение на „Калида Билд“ ЕООД към „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД по подробно описаните в споразумението фактури на обща стойност 4207,80 лева. Задължение на „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД към „Калида Билд“ ЕООД по фактура № 309 от 16.12.2017г. на стойност 17432,81 лева и 90 лева предоставен депозит по договор за наем, общо 17 522,81 лева. Страните са се споразумели, че след прихващане на двете суми, задължението на „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД е 13 315,01 лева по фактура № 309, а „Калида Билд“ ЕООД няма задължение към „Медикъл Туризъм БГ“ ЕООД.

От така приетата в първоинстанционното производство доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че процесното вземане по фактура № 309 от 16.12.2017г. за сумата от 17 432,81 лева с ДДС за извършени СМР съгласно протокол обр. 19 за обект „Текущ ремонт на офис сграда бул.