Решение № 18 от 26.07.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Ушев

Членове:

Стоян Людм. Тонев

Николай Д. Димитров при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600284 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК и се развива за трети път пред АСНС.

С присъда № 4 от 31.01.2017 г. по н.о.х.д. № 420/ 2015 г. по описа на СНС, 15 -ти състав е признал подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К.за виновни в това, че през периода от 03.02.2014г. до 05.02.2014г. в гр. А., в сградата на заведение „А. к.“, находяща се на ул. „А. С.“ № ...., с цел да принудят В. П. В. да се разпореди със свое право - в качеството й на пълномощник на фирма „В. К.“ ЕООД да сключи договор за охрана на заведение „А. к.“ с частна охранителна фирма „В.“ ООД, и да поеме имуществено задължение за представляваното от нея дружество „В. К“. ЕООД, а именно да заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението от частна охранителна фирма „В.“ ООД по договор, са я заплашили с противозаконни действия с тежки последици за нея, а именно, че ще възпрепятстват осъществяваната от нея търговска дейност, чрез 1 недопускане на клиенти в заведението и незаплащане на сметки, че ще затворят заведението и ще стане по-лошо, като деянието е извършено от две лица – З. К. К. и Т. Г. П. и от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК – З. К. К. и Т. Г. П., които са се представили, че действат по поръчка на организация, която извършва охранителна дейност- охранителна фирма „В.“ ООД, и от служител на такава организация Т. Г. П. на длъжност консултантпродажби във „В.“ ООД, поради което и на основание чл.

1

213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия Т. Г. П. наказание от шест години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на четири хиляди лева, а на подсъдимия З. К. К. - наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лв. Със същата присъда съдът от първата инстанция е признал подс. З. К. К. за виновен и в извършване на престъпление по чл.128, ал.2,вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК - за това, че на 21.02.2014г., около 01,52 часа, в гр. А., ул.“К.“№ ..., в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, е причинил тежка телесна повреда на Й. С. С., изразяваща се в „разкъсване склерата на дясното око с излизане на вътреочни тъкани, довело до постоянна слепота с дясното око, респективно при условията на чл.54 НК го осъдил на шест години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд определил на подсъдимия З. К. К. едно общо, най-тежко наказание за горните две престъпления, а именно - шест години лишаване от свобода, към което изцяло присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанието глоба в размер на 3 /три хиляди/ лева. С присъдата първостепенният съд, на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл.

60, ал. 1 от ЗИНЗС, определил първоначален строг режим за изтърпяване в затвор на наказанията лишаване от свобода от двамата подсъдими. Приспаднал предварителното им задържане, разпоредил се с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите възложил разноските по делото. За проверка на така постановената присъда, в срока по чл.

319 ал.1 от НПК, са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимите, като е било образувано първото по ред в.н.о.х.д.№ 142/2017г. по описа на АСНС. 2 В депозираната въззивна на жалба на подс. З. К. К., се правело искане, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, АСНС да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. В условията на алтернативност се претендирало АСНС да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата и допълнителното писмено изложение за допълване на доводите по реда на чл.320 ал.4 от НПК се излагали аргументи за недоказаност на обвинението по чл.213 а НК с постр. ЧО В., респективно за постановен осъдителен първоинстанционен акт в нарушение на императивната норма на чл. 303 от НПК. Според защитата, по делото не били доказани действия на подс. К. по отправяне на заплахи спрямо св. В. В. с цел тя да се разпореди със свое право и да поеме имуществено задължение по заплащане на съответни суми за охрана на заведението. От доказателствата по делото се установявало как към инкриминирания период подсъдимият К. нямал никакви правоотношения с частната охранителна фирма „В.“ ООД. По делото бил приложен договор № 176 от 06.12.2013г. за охрана с възложител -„В.

К.“ ЕООД и изпълнител -„В.“ ООД. Според защитата било логически необосновано, икономически нецелесъобразно, противно на всякаква житейска логика, подсъдимият Кънев да е целял да принуди св. В. да сключи договор, при положение, че вече имало наличен такъв. Визираният договор от 06.12.2013г. бил действащ към инкриминирания период, като в съдебно заседание подс. Т. П. бил дал подробни обяснения в тази насока. Отделно от това, имало уведомително писмо от „В. ООД-клон-Б. до директора на ГД „ОП“ в насока, че от 17.02.2014г. била снета физическата охрана на нощен клуб „А.“- гр. А., ул.“А. С.“ №...

2

Следователно договорът бил действащ към инкриминирания период. По делото имало доказателства за счупване на много чаши в заведението, но не било ясно кога е извършвано това и от кого, като никой от разпитаните свидетели не сочил подс.К. да е извършвал такива действия. По делото нямало доказателства и съответно били необосновани изводите на съда от първата инстанция,че подсъдимите са осъществявали вербално въздействие върху свидетелката В., изразяващо се в заплахи, насочено към мотивирането й да извърши разпоредителни действия. В записаните със СРС 3 разговори също нямало „никакви заплахи„ и изрази на „двамата подсъдими, които да могат да обосноват твърдяната оказана психическа принуда“. Отделно от това, по делото били налице данни за провокация към престъпление и по- конкретно за „една полицейска провокация“. Всички действия по записването на разговори, чрез СРС, били извършени по изрична и нарочна инициатива на св. В..Касаело се до „една манипулация от страна на тази свидетелка, опит за провокация от нейна страна и компрометиране на двамата подсъдими“. Поведението на св.В. В. целяло като ефект „да провокира, да предизвика записването, създаването на такива доказателства с цел същите да бъдат използвани впоследствие против двамата подсъдими“. С въззивната жалба на подс. Т. Г. П. се предлагало, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, АСНС да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. В условията на алтернативност се иска от АСНС да намали наказанието към предвидения за престъплението специален минимум. В жалбата се сочело, че обвинението по чл. 213 а от НК е „логически непоследователно, неясно, недоказано“. Според жалбата, от събраните по делото доказателства не се установявало, от обективна страна, извършването на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 213 а от НК, както и изискуемата специфична цел, от субективна страна, респективно се излагала тезата за недоказаност.

Отделно от това се развивали доводи за „полицейска провокация“ към престъпление. С решение № 33/18.12.2017г. по в.н.о.х.д. №142 /2017 г. на АСНС е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в частта, в която по отношение на подсъдимите е определен типа на затворническо заведение, в което да се настанят първоначално за изтърпяване на наказанията си „лишаване от свобода“. В останалата й част присъдата на СНС е била потвърдена. Това въззивно решение е било оспорено от подсъдимите П. и К., чрез защитниците им, като било образувано к.н.д. № 283/2018г. на ВКС. Касационната проверка е установила допуснати при постановяването на въззивния съдебен акт съществени нарушения на основни принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл.14 от НПК, довели до липса на обективно, 4 всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина, респективно се касаело до незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на състава на АСНС, което съставлявало касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Поради това, ВКС с решение № 178 /12.11.2018 г. по н.д. № 283/2018г. е отменил изцяло това на АСНС по в.н.о.х.д. №142 /2017 г ., на основание чл. 354 ал.3 т.2, вр.ал.1, т.5 НПК, като е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСНС. Така се стигнало до второто по ред разглеждане на делото от въззивната инстанция по образувано в.н.о.х.д. № 513/2018г. по описа на АСНС. АСНС с присъда №7/04.10.2019г. по в.н.о.х.д. № 513/2018г. отменил 3 присъдата от 31.01.2017г. на СНС по н.о.х.д. № 420/2015г.,относно осъждането на Т. Г. П. и З. К. К. за престъпление по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр. ал.1 НК, като вместо това въззивният съд ги признал за невинни и оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК. Въззивната инстанция отменила и приложението на чл. 23 ал.1 НК по отношение на подс. З. К. К.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в частта й с която подсъдимият З. К. К. е бил осъден за престъплението по чл. 128, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК с постр. ЧО С.. Въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 513/2018г. на АСНС в оправдателната й част е била оспорена от прокуратурата. Подс. К., чрез защитника си, подал касационна жалба срещу въззивния съдебен акт, в частта му с която била потвърдена първоинстанционната присъда, досежно осъждането за престъпление по чл. 128 ал.2,вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Така било образувано второто по ред к.н.д. № 622/2020г. по описа на ВКС. С решение № 84/06.07.2021 г. по к.н.д. № 622/2020г., на осн. чл. 354 ал.3, т.3, вр. ал.1, т.5 НПК, ВКС отменил присъда №7/04.10.2019г. по в.н.о.х.д. № 513/2018г. на АСНС: в частта, с която подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К. са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК; в частта, с която е отменено приложението 5 на чл. 23 от НК спрямо подс. З. К. К. и е върнал в тази част делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСНС. Съгласно същото решение ВКС, на осн. чл.

354, ал.1, т.1 от НПК, оставил в сила въззивния акт в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда и подсъдимият З. К. К. е осъден за престъпление по чл. 128, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. Следователно в тази й част присъдата на съда от първата инстанция е влязла в сила и не е предмет на настоящия въззивен контрол. Посоченото развитие на процеса довело до третото по ред въззивно производство - по настоящото в.н.о.х.д. № 284/2021 година. В съдебно заседание, при изслушване на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на АСП моли да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда в частта й, в която не е влязла в сила. Прокурорът излага тезата си, че обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК е доказано по изискуемия от чл. 303, ал.2 от НПК несъмнен начин, поради което правилно първостепенният съд е признал подсъдимите за виновни в извършване на изнудването.

Според прокуратурата следвало да се кредитират показанията на св. В. В. относно действителните параметри на договора за охрана на „В. К.“ ЕООД с частната охранителна фирма „В.“ ООД, а именно била уговорена цена от 500 лева месечно и 40 лева седмично за охранител. Така съобщеното от частния обвинител и свидетел по делото - В.В., се подкрепяло изцяло от показанията на св. Й. В.. Достоверни били показанията на частния обвинител В. В. как, след поискана от охранител на „В.“ ООД седмична сума за охрана в размер на 240 лева, тя не се съгласила и уведомила подсъдимите,че ще си намери друга фирма, която да поеме охраната на заведението за новата 2014г. „Проблемите“ на частния обвинител В. В. започнали след сключване на договора за охрана с „А.“ ООД и разваляне на договорните отношения с фирмата на подсъдимите. Относно факта по отправяне на заплахи от подсъдимите към В. /за да наеме отново „В.“ ООД за охрана на заведението/ се преодолявала забраната на чл.177, ал.1 от НПК. В това отношение прокуратурата посочва, че отправените от подсъдимите заплахи се установявали не само от ВДС в резултат на 4 експлоатираните СРС, но и от показанията на св. В. В.. Последната не възпроизвеждала в показанията 6 си единствено фиксираното във ВДС в резултат на приложените СРС по делото, но давала допълнителни сведения, във връзка с осъществените заплахи, както и за поведението на подсъдимите лица, увреждащо икономическата дейност на заведението. В този смисъл В. В. давала сведения за факти, които не са били отразени във ВДС, а съобщеното от нея се подкрепяло от доказателствената информация, изводима от показанията на свидетелите Й. В., Й. С., Г. Я., Х. Ж., М. П. и Д. К.. Представителят на АСП намира за неоснователни доводите по въззивните жалби в насока за провокация към престъпление. Според практиката на ЕСПЧ, „провокаторът“ въздейства върху субекта така, че го склонява да извърши престъпление, което иначе не би било извършено. В това отношение, в настоящия казус липсвала „полицейска провокация“, понеже още преди частния обвинител В.В. да даде съгласие за прилагане на СРС вече са били отправяни заплахи и извършени действия по затрудняване работата на заведението. Неплатените на 28.12.2013г., 04.01. и 01.02.2014г. големи сметки били израз на такова поведение на подсъдимите. Прилагането на СРС, със съгласието и участието на В.В., било разрешено от съда, като в проведеното мероприятие не е участвал полицейски орган и не можело да се твърди, че действията на частния обвинител са били „предварително режисирани“ от полицията. Поведението на В. В. не е било провокативно. Напротив, от подслушаната вербална комуникация се изяснявало как В. В. се стремяла към постигане на разбирателство с двамата подсъдими, за да преустановят увреждащото си поведение. В хода съдебните прения частния обвинител В. В. посочва, че претенциите й били към подс. Т. П., който й е отправял заплахите. В хода на съдебните прения адв. Г., защитник на подс. З. К., отправя искане АСНС, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, да отмени осъдителната присъда, с която подзащитният й е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т.