Решение № 1895 от 12.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100507954 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Н.

Б. срещу Решение 20048738/21.02.2021г., постановено по гр. д. № 47745/2019г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в, с което са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ; цена за услуга „дялово разпределение“ и лихви .

В жалбата макар и непрецизно са изложени оплаквания за неправилност на решението по отношение дължимостта на сумите и за недоказване от СЧЕ на стойността и количеството на ТЕ.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за дължимост на цена на услугата дялово разпределение, като посочва, че не било ясно дали цялата сума за ТЕ в етажната собственост не била платена от някой етажен собственик. Посочва, че нямало доказателства за задължение за дялово разпределение. Топлинния счетоводител обслужвал цялата етажна собственост, а не отделни клиенти.

Позовава се на погасителна давност.

Няма отговор на жалбата. С молба за съдебното заседание жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски от 200,00 лева за 1 юрисконсултско възнаграждение.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Пред въззивния съд не е повдиган спор за наличие на облигационно отношение между страните за процесния период (01.05.2015г-30.04.2018г.).

От нотариалния акт за ипотека и молбата декларация от жалбоподателката – неоспорени и приети като писмени доказателства се установява, че тя е собственик и потребител на енергията за имота за процесния период.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неоснователност на иска за цената на услугата дялово разпределение. Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ . на л.

45-46 от делото има справка за цената на услугата дялово разпределение. По делото не е депозиран отговор на исковата молба и следователно възможността да се оспорва това вземане с възражения за неговата недължимост по основание и размер е преклудирана. Извършването на услугата е доказано по делото от представените писмени доказателства от ТЛП. Спазването на нормативната уредба при изравняването е установено от СТЕ.

Страна в правоотношенията не е етажната собственост като неперсонифициран субект, а всеки отделен собственик на самостоятелен топлоснабден обект в сградата.

Възражението за изтекла погасителна давност е направено за пръв път с въззивната жалба и е недопустимо.

2

Лихва за забава върху цената за услугата дялово разпределение обаче не се дължи защото няма определен срок в ОУ на ищеца за нейното плащане, а липсват и доказателства и твърдения за отправяне на покана съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Следователно решението, с което е уважен иск за сумата от 11,82 лева съставляваща мораторна лихва за периода 01.10.2015г.до 17.09.2018г. върху сумата от 67.29 (цена за услугата дяловото разпределение) следва да се отмени и искът в тази му част отхвърли.

Частично неправилно е и решението по иска за мораторна лихва върху главниците за ТЕ.

За периода 01.05.2015г. до м.08.2016г. действат ОУ на ищеца от 2014г.

Настоящият състав намира, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.

2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. Преди да поиска изпълнение не може да има забава. По делото няма доказателства за публикацията на фактурите издадени за процесния период и не е настъпила забава, поради което исковете за изтекли преди предявяване на исковата молба лихви върху главниците възникнали до м. 04.2016г. вкл. са изцяло неоснователни. Лихва се дължи само върху изравнителното вземане за този период, което е в размер на 160,64 лева видно от изравнителната фактура и от 15.09.2016г. до края на исковия период 17.09.2018г. Затова изравнително вземане е приложимо разписаното в ОУ влезли в сила през 2016г. и има срок за плащане 45 дни от издаване на изравнителната фактура (в случая на 31.07.2016г) или от 15.09.2016г. за него е налице забава. В тази част СГС не кредитира приетата по делото СЧЕ, която е дала размер на лихвата от 225,60 лева като несъобразена с правното положение между страните. Размерът на лихвата върху изравнителното вземане по съобщението към фактура от 31.07.2016г. е 32,72 лева, изчислена от съда. Следователно дължимата лихва върху главницата за ТЕ за целия период е 153,04 лева, а не 349,95 лева, както е приел СРС. Над сумата от 153,04 лева до уважения размер от 349,95, тоест за сумата 196,91 лева, искът за изтекла до 17.09.2018г. мораторна лихва е неоснователен.

В останалите си части за уважаване на исковете решението е правилно и следва да се потвърди.

Следва съответно да се намалят присъдените в полза на дружеството –ищец разноски. Неправилно е определена държавна такса от 211,43 лева за довнасяне по исковото производство. Държавната такса по иска по чл. 422 се определя на 4% от общият материален интерес, тъй като се защитава един интерес на кредитора, произтичащ от един договор за продажба на ТЕ. Следователно д.т е в размер на 157,77 лева от която се приспада платената в заповедното дело 78,90 или за исковото 3 производство д.т. е била в размер на 78,87 лева.

При уважени 95 % от исковете ищецът има право на разноски за първа инстанция за държавна такса в размер на 74,93 лева, за вещи лица в размер на 760,00 лева и за юрисконсулт в размер на 95,00 лева. за заповедното дело има право на 122,46 лева.

За въззивното дело има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,00 лева съобразно отхвърлената част от жалбата.

Въззивницата не е претендирала разноски.

Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20048738/21.02.2021г., постановено по гр. д. № 47745/2019г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в в следните части:

В частта, с която е уважен иск по чл. 415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД и 139б ЗЕ, предявен от „Топлофикация София“ЕАД срещу Н. Т. Б. с ЕГН ********** за установяване на дължимост на мораторна лихва в размер от 11,82 лева за периода 01.10.2015г-17.09.2018г. върху цената на услугата „дялово разпределение“ на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015г30.04.2018г. в имот в гр. София, ж.к. „******* ******* апартамент 2.

В частта, с която е уважен над размера от 153,04 лева до пълния размер от 349,95 лева иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ЕАД срещу Н. Т. Б. за обезщетение за забава в плащането цена на ТЕ за периода 01.10.2015г-17.09.2018г

КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 11,82 лева за периода

01.10.2015г-17.09.2018г, дължима върху цената на услугата „дялово разпределение“.

ОТХВЪРЛЯ за разликата над 153,04 лева до пълния размер от 349,95 лева (тоест за сумата 196,91 лева) за периода 01.10.2015г-17.09.2018г иска за заплащане на мораторна лихва върху цената на доставената в имота ТЕ.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО и в частта по разноските, С КОЯТО в полза на „Топлофикация София“ЕАД са присъдени разноски над размера от 122,46 лева- за заповедното дело и над размера от 929,93 лева за исковото производство пред СРС.

Потвърждава решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Н. Т. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД сумата от 95,00 лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение за 4 въззивното дело.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5