Решение № 200 от 29.06.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Б.С., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря С. Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20261410100493 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.С., ул. „А.С.“№36, чрез адв. Т. Н., против „Бест Кепитъл България“ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание – установителни по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С.: 359,16 лв./183,64 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2011 г. до окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №CASH-04311296/18.02.2009 г. сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК:130697606; 80,84 лв./41,33евро – възнаградителна лихва за периода от 17.07.2009г. до 18.09.2009 г.; 83,67 лв./42,78 евро – мораторна лихва за периода от 07.08.2009 г. до 12.10.2011 г.; 125,00 лв./63,93 евро – деловодни разноски и 175,00 лв./89,50 евро деловодни разноски в исковото производство, за които е образувано изпълнително дело № 1682/2024 г. по описа на ЧСИ М.Н., с район на действие Окръжен съд – В..

В исковата молба се твърди, че със съобщение от ЧСИ М.Н., ответника е уведомен, че има образувано изп.д.№2025230401079, като към съобщението за образуване на изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист от 21.05.2012 г. издаден от РС – Б.С. по ч.гр.д.№1127/2011 г.

Сочи, че от изпълнителния лист се установява, че длъжника е изпаднал в забава от 07.08.2009 г. /датата на която кредита е станал изискуем/ Давността течала от момента когато кредита станал изискуем. Посочва, че не са налице доказателства, че от момента на изискуемата на кредита 20.08.2009 г. против ищеца са образувано изпълнителни дела, както и такива следа издаване на изпълнителния лист – 04.11.2011 г.

Сочи, че на 15.05.2015 г. БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК:130697606 с договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлил задължението на „Кредит 1

Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК:202423225, като нямало данни дали е връчено на ищеца уведомление за прехвърлянето.

Поддържа, че с връчването на съобщението за образуване на изпълнителното дело 1079/2025 г. ЧСИ М.Н. е уведомил длъжника, че въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2025 г. задължението му е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД със настоящо име „Бест Кепитъл Инвестмънт“ЕАД.

Твърди се, че няма яснота след 15.05.2025 г. дали ответника е образувал изпълнителни дела срещу ищеца.

Посочва, че с постановление от 21.10.2025 г. ЧСИ Н. прекратил изп.д.№1682/2024 г. на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Поддържа, че дори да е имало образувано изпълнително дело през 2024 г. и същото е прекратено, то от издаването на изпълнителния лист до момента били изтекли повече от 10 г. Сочи, че давността на претендираните суми е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 21.05.2012 г., тъй като нямало данни да са предприети изпълнителни действия против длъжника.

По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 21.05.2012 г., издаден по ч гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С..

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва, че предявеният иск е допустим, като с него се излагали факти, които обосновавали правния интерес на ищеца и чието евентуално настъпване се обуславяло от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание.

Оспорва се предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 18.02.2009 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор от една страна и ищеца от друга е подписан договор за кредит №CASH-04311296, съгласно който за ищеца е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да изпълни процесния кредит, съгласно условията по същия.

Поддържа, че поради неспазване на поети от ищеца задължения, предишния взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което през 2013г. е образувано изп.дело №164/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“, като е приведен в изпълнение изпълнителен лист от 21.05.2012 г.

Посочва се, че с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят тогава е възложил правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В.Й., като поддържа, че на тази дата е прекъсната давността, съгласно ТР от 26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че в посоченото тълкувателно решение са посочени кои процесуални действия на съдебни изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика.

Посочва, че относно твърденията им от образуване на изшълнителното дело №163/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й. до 26.06.2015г., намира приложение ППВС №3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Сочи, че началния момент, от който започвала да тече давност е датата 26.06.2015 г. – с постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. Твърди се, че с оглед изложеното датата, на която вземането се погасявало по давност би била 26.06.2020 г.

Сочи се, че в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изп.д.№164/2013 г., които прекъсвали давностния срок. Посочва, че съгласно ТР №3/2020 г. „погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. ОСГТК, ВКС“.

2

Поддържа, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД като цесионер е бил сключен договор за цесия, по силата на който договор е прехвърлено вемането по сключения на ищеца договор за кредит. Сочи се, че цедента е упълномощил цесионера да уведоми от името на първи всички длъжници по негови вземания за цесията. Поддържа, че е било изпратено такова уведомление до ищеца на адрес: гр.Б.С., ул. „А.С.“№36, което е получено на адрес, удостоверено с обратна разписка.

Моли се в случай, че съдът приемел, че ищеца не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, да приеме с отговора на исковата молба и приложеното към него уведомление от цедента за извършено прехвърляне на вземания, с което ищеца да бъде уведомен за сключен на 15.05.2015 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД. Посочва, че вземанията по процесния договор са описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия и считано от 15.05.2015 г. кредитор по вземанията е ответника. Сочи, че съгласно практиката на ВКС получаването на уведомление за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърляно вземане съставлявал валиден способ за уведомяване на длъжника.

Твърди се, че по изп.д. от 2015 г. е последвало депозиране на молби за конституиране на нов взискател, което действие отново е прекъснала течащата относно вземането погасителна давност. Сочи, че със същата молба ответника е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

Посочва, че през месец март 2018 г. е депозирана молба от взискателя за справка от НОИ с искане да бъде наложен запор върху пенсия/трудовото възнаграждение на длъжника при наличие на сключен трудов договор.

Сочи се, че изп.д№164/2013 г. образувано по описа на ЧСИ В.Й. е прехвърлено на ЧСИ Ц.Н. рег.№756 към КЧСИ, през 2020 г.

Поддържа още, че за периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, поради загубване на правоспособност на ЧСИ. Сочи, че запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020 г. Твърди се, че дори да не е уредено в изрична правна норма е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, съгласно което изп. производство се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за извършване на изп.действия по чл.32, ал.1 от ЗЧСИ.

Посочва, че с оглед прехвърляне на архива от един ЧСИ на друг е последвала за ответника – взискател най – тежката последица, а именно прекратяването на делото на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като се посочва, че в периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. е било налице основание за спиране на производството на осн. чл.432 ал.1 т.7 от ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателя да насочи своите искания.

Посочва, че релевантно за настоящия случай е и че съгласно чл.3 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Сочи се, че съгл. §13 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредно положение по ЗМДВИП и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на закона в ДВ. Твърди се, че съгласно посоченото от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни.

Сочи, че на 27.10.2025 г. е получено уведомление от ЧСИ М.Н. за прекратяване на 3 изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Поддържа още, че през м.ноември 2025 г. е последвало депозиране на молба за образуване на изпълнително дело под №1079/2025 г. при ЧСИ М.Н., с рег.№723 при КЧСИ, с район на действие – ОС В.. С молбата си за образуване, взискателя поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност, тъй като демонстрирали активно поведение от страна кредитора за събиране на вземането му. Изискано било и справка в регистъра на БНБ и налагане на запори на открити сметки на името на длъжника.

Поддържа, че перемцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. В подкрепа на твърденията е цитирана съдебна практика.

Посочва, че взискателя е извършил действия, които са прекъсвали течащата относно вземането погасителна давност и спрямо процесното вземане не е изтекла. Погасителната давност е била многократно прекъсвана от ответника и ЧСИ В.Й. и ЧСИ М.Н. не са бездействали, като са предприели необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело №164/2013 г. и изп.д.№1079/2025 г.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото доказателства се установява, че е издаден изпълнителен лист на 21.05.2012 г. по гр. д. № 1127/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Б.С. за процесните суми, въз основа на който е образувано изп. д. № 1079/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н..

Същото се установява и от приетите за послужване Решение №45/20.03.2012 г. по гр.д.№1127/2011 г. по описа на Районен съд – Б.С. и изпълнителен лист, като ищецът И. П.