Решение № 537 от 16.11.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 537

11.11.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Бургас

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Пламен А. Синков

Светла М. Цолова

Петя И. Петрова Дакова

Пенка Н. Шивачева

Георги Христов Ханджиев (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20202000600218 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на адвокат С. П. – АК-Стара Загора в качеството му на защитник на осъденото лице Б. А. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 46/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен и отмяна на постановената по него присъда с оправдаване на осъдения С. алтернативно за изменение на присъдата при чувствително намаляване вида и размера на наказанието.

В искането се релевират касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК /нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание/ за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Сочи се, че с осъждането на С. по предявеното му обвинение за извършено хулиганство, материалният закон е приложен неправилно. Поддържа се твърдение, че деянието, извършено от осъдения носи характеристиките единствено на административно нарушение при управление на МПС. Навеждат се бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради несъобразеност с обществената опасност на деянието.

В съдебно заседание пред АС-Бургас искателят – осъдено лице Б. А. С. се явява лично и с упълномощения защитник адвокат Р. Н. от АК-Бургас. Защитникът поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Изтъква, че преценката на съдилищата за извършено от осъдения деяние „хулиганство“ е неправилна, тъй като за възникването на конфликтната ситуация е имало личен мотив, провокиран от пострадалия с бавното му пресичане на пешеходна пътека и отправените от последния към подсъдимия тежки обиди на етническа и расова основа. Сочи, че отправените от пострадалото лице обидни реплики 1 към подсъдимия, имат характер на такива, които е логично да дадат сериозно отражение върху психиката му и поради това стоят в основата на неговото агресивно поведение.

Аргументира теза, че на основата на изведения по несъмнен начин от доказателствата по делото личен мотив на подсъдимия да накърни телесната цялост на пострадалия, незаконосъобразно се явява реализираното от последния деяние да се квалифицира по чл.

325 от НК. В подкрепа на развитите в горната насока съображения, защитникът цитира съдебна практика, третираща въпросите за субективните измерения на деянието „хулиганство“ в хипотезата на установен личен мотив за престъпна активност. Счита, че в случая се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което особената разпоредба на чл.161, ал.1 от НК предвижда преследването му по тъжба на пострадалия. Моли за възобновяване на делото и оправдаване на осъденото лице. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд – Сливен.

В личната си защита осъденото лице С. се присъединява към доводите на защитника и моли за възобновяване на делото и отмяна на присъдата.

Представителят на Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че решаващите съдилища са анализирали всички събрани доказателства, които сочат на единствения възможен извод, че С. е осъществил деянието по престъпния състав на чл.325, ал.5 вр. ал.3 от НК, изхождайки от неговата агресивност при управление на МПС към хора, с които той няма предходно познанство, както и от очакването на осъдения като водач на МПС всички участници в движението да се съобразят с неговата воля. Изтъква се, че хулиганското поведение на подсъдимия е било насочено не само спрямо пострадалия С. Г., а и срещу свидетелката по делото С. С. и нейното малолетно дете. Позовавайки се на съдебното минало на осъдения счита, че подходът на решаващите съдилища при определяне санкцията на дееца, не търпи критика. Намира наложеното наказание за справедливо и предлага съдът да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното производство.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК- атакувана е влязлата в сила на 10.03.2020г. присъда № 148 от 16.10.2019 г. по НОХД № 46/2019 г. на РС - Сливен, потвърдена изцяло с решение № 8 от 10.03.2020 г. по ВНОХД № 13/2020 г. на ОС – Сливен, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 148 от 16.10.2019 г., постановена по НОХД № 46/2019 г., Сливенският районен съд признал Б. А. С. за виновен в това, че на 05.11.2018 г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив при управление на МПС – л.а. „Mercedes ML 320 CDI 4 Matic” с рег. № * *** ** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно 2 неуважение към обществото /на ул. „Гео Милев”, до Детско отделение на МБАЛ „Д-р Ив.

Селимински”, застрашил живота и здравето на пешеходците С Т. С. и малолетния й син Б.

Т. С., като създал предпоставка за ПТП с тях, след което нанесъл побой на С. М. Г., причинявайки му травма на лицето в областта на носа, с наличие на малка рана на кожата в неговата основа, с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните кости, без значителна дислокация на костните фрагменти и леко изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”/, поради което и на основание чл.325, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” вр. чл.54, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. В тежест на осъдения С. са присъдени и разноските по делото.

Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, като с въззивно решение № 8 от 10.03.2020 г., постановено по ВНОХД №13/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло.

Основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, подкрепено с доводи за несъставомерност на деянието по текста на предявеното срещу С. обвинение по чл.325, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.

С искането не се оспорват приетите от редовните съдебни инстанции за установени по делото факти, а се възразява срещу дадена им от съда несъответна правна оценка. Поддържа се, че реализираната от С. деятелност не покрива субективните измерения на престъпния състав по чл. 325 от НК, тъй като не изразява умисъл на последния за нарушаване на обществения ред и демонстриране явното неуважение и пренебрежение към другите граждани и обществото, а разкрива личния му мотив в рамките на конфликта с пешеходеца С. Г.. В аспекта на горната правна интерпретация на фактите по делото се сочи, че правилният подход налага деянието да бъде квалифицирано като престъпление против личността по чл.130, ал.1 от НК, наказателното преследване за което законът указва, че се извършва по тъжба на пострадалия.

Извършената от БАС проверка не установи наличие на заявеното в искането нарушение на материалния закон. Обективираните и установени чрез доказателствената съвкупност действия на осъдения С. законосъобразно са получили своята материалноправна оценка, като липсват основания за оправдаването му по предявеното обвинение по чл.325, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК или респективно за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквито искания бяха направени от защитата в съдебно заседание.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че на основата на установения личен мотив в действията на осъдения, насочени към засягане физическия интегритет на пострадалото лице, в противоречие със закона се явява квалифициране на деянието му като „хулиганство“ по чл. 325 от НК. Върховният съд не веднъж е намирал основание да заеме становище, че дори и да са извършени по личен мотив, нанесените обиди, побои и телесни повреди, могат да се квалифицират като хулиганство, когато са съпроводени с грубо 3 нарушаване на обществения ред и деецът не само съзнава, но и допуска това обстоятелство, изразявайки по този начин и явното си неуважение към обществото /т.I-3 от Постановление №2/29.VI.74г. по н.д.№4/74, Пленум на ВС; Решение №432/15.XI.1972г. по н.д. №413//72г., I н.о., ВС/. В конкретния случай обективираните действия на осъдения С. преценени съобразно възникналата обстановка, с категоричност водят до извод за явна демонстрация на неуважение и пренебрежение към установените обществени правила за поведение. Макар и насочени към личността на пострадалия С. Г., действията на осъдения са израз на пренебрежително отношение към обществото. В стремежа си да демонстрира силово превъзходство, С. грубо е посегнал върху телесната цялост на пострадалия. Същият е осъществил нападателните си действия в момент, следващ по време възникналата словесна разпра между него и пострадалия, към който последният дори не е подозирал за намеренията му т.е. спонтанно и грубо е пристъпил към агресивни действия. Нанасянето на серия от удари в лицето и тялото на непознат, без оглед на разменените преди това обиди, в присъствието на множество хора, на публично място е израз на висока степен на неуважение към личността и установените норми в обществото. В случая не е налице само едно обективно накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия пешеходец, но и демонстративно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Изявен е стремежа на осъдения да покаже своето „превъзходство“ над околните, налагайки им посредством агресивни действия да съобразяват поведението си с неговите лични желания. Показател за наличието на такава нагласа у осъдения е проявата му, свързана с нарушаване на правилата за движение по пътищата, способствала бързото му достигане до пострадалия, с цел саморазправа.

Очевидно е противопоставянето на подсъдимия на свободата на избор на поведение у останалите граждани и желанието му да изяви доминиращата си роля пред дръзналите да му противоречат. Не може да се отрече, че обидните думи, отправени спрямо него от страна на пострадалия, са с характер да засегнат личните му чест и достойнство, но пък е видно от данните по делото, че от момента на размяната между двамата на реплики, до момента на проявените от осъдения агресивни действия, е изминал достатъчно продължителен период, позволяващ му да овладее гневните си емоции.

Поради това и упрекът на защитата относно необсъждането от съдилищата на състояние на афект у осъдения, е неоснователен.

Конкретиката на фактите по делото разкрива, че с действията си осъденият С. в качеството си на водач на МПС застрашил живота и здравето на пешеходците С. С. и малолетния й син Б. С., като създал предпоставка за ПТП с тях, също така поради спречкване с преминаващия на пешеходна пътека С. Г., С. нанесъл побой на последния, причинявайки му счупване на носа. Описаните прояви, реализирани от осъдения на публично място в присъствие на много хора, са неприлични, изразили са се в буйство, невъзпитаност, употреба на сила и незачитане на човешката личност, което правилно е дало основание на съдилищата да приемат, че носят характеристиката на „непристойни“ по смисъла на чл.325, ал.1 от НК. Посочените действия са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента, в много груба форма засягат интересите на обществото, като с оглед на техния интензитет и продължителност изразяват изключително 4 пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, грубо нахалство и тежко оскърбление.