Решение № 102 от 04.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500050 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд № 260149 от 14.07.2021г. допълнено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260218 от 20.12.2021г. постановени по гр.д.№878/2020г. по описа на същия съд, на оС.ние чл.108 от ЗС, е признато за установено в отношенията между СТ. ХР. Г., ЕГН ********** от гр.В. ул.

„Н. Б.” № 142 и АС. ХР. Г., ЕГН **********; ЗДР. М. Г., ЕГН **********;

ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** и К. АС. Ч., ЕГН ********** и четиримата от гр.В. ул.“У.“ №51, че СТ. ХР. Г., ЕГН ********** е собственик на имот ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/ с идентификатор *** по КККР на гр.В. със застроена площ от 68 кв.м., находяща се в гр.В. ул.“Ж."№16, построена в дворно място с идентификатор *** по КККР на гр.В. цялото с площ от 480кв.м., съставляващо УПИ XVIII-120 от кв.431 по отменения план на гр.В. и ответниците А. Х.В Г., ЕГН **********; ЗДР. М.

Г., ЕГН **********; ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** и К. АС. Ч. , ЕГН ********** и четиримата от гр.В. ул.“У.“ №51, са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на този имот на собственика. Със 1 същото решение са осъдени четиримата ответници да заплатят на СТ. ХР.

Г., с посочен адрес и ЕГН, сумата от 568,97лв. направените по делото разноски.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ответника ЕМ. АС. Г., с вх.№263345 от 28.07.2021г. чрез пълномощника си адв.Д.К.. Излагат се доводи, че производството пред първата инстанция е протекло без знанието на жалбоподателя. Твърди се, че от 01.04.2020г. той е извън пределите на Р България, книжата за образуваното дело са получени от неговата майка на 09.12.2020г., но че същите не са му предадени тъй като той се е намирал в Република Чехия, като престоят му е продължил до 01.04.2021г., след което за кратко е бил в Р България като и през този период книжата не са му предадени, след което заминал за Германия, където понастоящем се намира. За воденето дело разбрал от съпругата си К. АС. Ч., която към момента била в България и на 23.07. 2021г. жалбоподателят се свързал с адвокат за предприемане на действия по обжалването. Счита, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка при накърнено право на участие на жалбоподателя в процеса. Твърди се, че процесната жилищна сграда е построена още през 1973г. от неговия дядо Х.Д. Г. и в нея са отгледани както бащата на жалбоподателя- ответника АС. ХР. Г., така и ищеца СТ. ХР. Г., както и всичките му лели и чичовци и че в сградата е отгледан и самия жалбоподател, тъй како и семейството на бащата му е живяло там с кратки прекъсвания.

Твърди се още, че ищецът СТ. ХР. Г. не е строил в дворното място където се намира процесната жилищна сграда нито през 1991г. нито преди това, нито след това, като в имота е построено само от чичо му В.Х. Г., изградил гараж долепен до жилищната сграда. Твърди се, че процесната жилищна сграда е собственост по наследство на наследниците на Х.Д. Г., починал на 11.06.1979г., като ищецът като негов син притежава 1/6 ид.част от имота.

Твърди се, че жалбоподателят не е собственик в процесния имот, но същият се намира в имота със съгласието на другите собственици-останалите наследници на Х.Д. Г.. Твърди се още, че тези обстоятелства не са установени в първоинстанционното производство поради нередовното уведомяване на настоящия жалбоподател за процеса. На същият не бил връчен препис от ИМ и от приложенията към нея с указания за задължителното съдържание на отговора и последиците при неподаване на 2 такъв, както и с последиците от неупражняването на права; че за съдебните заседания по делото жалбоподателят не е бил намерен на адреса посочен по делото и се е считал за уведомен по реда начл.47 от ГПК. Моли да се приеме от съда, че жалбоподателят не е загубил възможността на оС.ние чл.131 от ГПК да направи възражения, да вземе становище по иска и да иска събиране на доказателства за установяване на твърденията му. Счита, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които са му попречили да участва в производството без това да е свързано с негова незаинтересованост или небрежност. Твърди се, че жалбоподателят не е уведомен надлежно за това и че срокът не е започнал да тече и извършеното с настоящата жалба процесуално действие –становище, възражение и доказателствени искания са своевременни. Доколкото жалбоподателят не желаел да изгуби срока по чл.64 ал.3 от ГПК, е направено искане за възстановяване на срока за отговор по предявения от ищеца иск в хипотеза, че без това искане не може да се приложи разпоредбата на чл.133 от ГПК като във връзка с твърденията, че процесната жилищна сграда не е еднолична собственост на ищеца, а същият притежава само 1/6 ид.ч. от нея по наследство както и че той не е извършил строителството на процесната сграда, то да се приемат възраженията и да се допусне събирането на доказателства-разпит на двама свидетели поименно посочени за момента на построяването на процесната жилищна сграда, от кого, кой е живял в сградата, пристроявана ли е сградата има ли и други сгради в имота. Направено е доказателствено искане за приемане като доказателства удостоверение за наследници на Х.Д. Г., както и да се задължи ищеца С.Г. да представи по делото оригинал на документа, издаден в негова полза за отстъпено право на строеж за процесната сграда. А за установяването на особените непредвидени обстоятелства, възпрепятствали жалбоподателя да вземе становище и участие в производството се представя удостоверение за осигурено настаняване и трудов договор сключен на 21. 09.2020г. Моли да се разпита като свидетел ЗДР. М. Г., също ответница по иска за да отговори дали е предала адресираните до жалбоподателя книжа, получени от нея на дата 09.12.2020г.

В първото по делото заседание по реда на чл.265 ал.1 от ГПК и по искане на трима от ответниците по предявения иск АС. ХР. Г., ЗДР. М. Г. и К. АС. Ч., чрез адв. К., за присъединяване към въззивната жалба, въззивният съд е допуснал присъединяване към жалбата на ЕМ. АС. Г.а и на посочените 3 трима ответници, които заявяват, че поддържат така подадената въззивна жалба и молят да бъде уважена.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от ищеца СТ. ХР. Г. чрез пълномощника си адв.Т., в който се излагат доводи за неоС.телност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка и е постановил законосъобразно решение. Оспорва се довода в жалбата за незнание на жалбоподателя за развилото се производство пред първоинстанционния съд доколкото жалбоподателят посочва за свой адрес, адреса на който пребивават родителите му - неговата майка З., баща АС. ХР. Г., както и съпругата му К., настанили се там през 2019г. без знанието на ищеца и че жалбоподателят е обитавал имота съвместно с родителите си, който е на ищеца. Като недостоверни се квалифицират твърденията в жалбата за невръчени на жалбоподателя съобщения от майка му и несподелено с него за воденото дело, тъй като спорът касае семеен проблем и че този ответник е присъствал на полицейските проверки, поради което счита, че е недостоверно твърдението че не е информиран и не му е връчено съобщение, още повече, че на 04.04.2021г. в съобщението е отбелязано, че не е намерен на адреса, за разлика от други връчвания в които е отбелязано ,че е извън страната. Счита, че с поведението в производството ответниците целят отлагане на процеса във времето, и шиканират. Оспорват се като безпочвени, несъстоятелни и недостоверни твърденията, че къщата не е строена от ищеца и че по делото са представени надлежни писмени доказателства-договор за отстъпено право на строеж, заповед и строително разрешение от 1992г. на община В. което обезсмисляло искането за допускане на свидетелски показания противоречащи на писмените такива. Коментирано е процесуалното поведение на ответника и баща на жалбоподателя АС. ХР. Г. пред първата инстанция насочено към съзнателно отлагане на заседанията въпреки предоставена от съда възможност за назначаване на служебен защитник, от която не се възползвал и не е поискал допускане на свидетелски показания.

Твърди се, че ответниците са се настанили в имота през 2019г. без знанието на ищеца поради което последният предприел действия за защита чрез прокуратурата и че предвид представеното удостоверение за наследници с жалбата ответниците по иска са живеели на ул.“У.“ №51, тоест че същите никога преди 2019г. не са живеели на процесния имот и не са претендирали за 4 него. Моли съдът да приеме, че жалбоподателят е знаел за воденото дело, както баща му така и той е имал възможност да поиска изслушване на свидетели и събиране на други доказателства, но същите не са се възползвали Счита за недопустимо искането за допускане на свидетелски показания при наличие на нотариален акт за собственост, издаден въз оС. на надлежни писмени доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ЕМ.

АС. Г. и присъединилите се към нея по реда на чл.265 ал.1 от ГПК трима ответници в производството пред първата инстанция, както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна СТ. ХР. Г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е ревандикационен иск за собственост с правно оС.ние в чл.108 от Закона за собствеността за приемане на установено по отношение на ответниците А.Х. Г., ЕГН-**********, ЗДР. М. Г., ЕГН-**********,ЕМ.

АС. Г., ЕГН-********** и К. А. Ч.,ЕГН-**********, че ищецът СТ. ХР. Г.

ЕГН-**********, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.В. ул.“Ж.“ №16 по документи, а по старо наименование ул.“Н. Б.“ №142, представляващ жилищна сграда/къща/ с идентификатор *** по КККР на гр.В. със застроена площ от 68кв.м. и ответниците се осъдят да предадат на ищеца владението на имота с присъждане на разноските.

В иС.та си молба против посочените ответници, ищецът СТ. ХР. Г. поддържа, че е собственик на жилищна сграда/къща/, находяща се в гр.В. на ул.“Ж.“ №16 по документи, а старо наименование улица“ Н. Б.“ №142, с идентификатор *** по КККР на гр.В. със застроена площ от 68кв.м.. Твърди, че владее имота на оС.ние отстъпено право на строеж /ОПС/ със заповед №412 по 06.06.1991г. на Община В.. Твърди, че на следващата година 1992г. е построил намиращата се в имота жилищна сграда, входирал молба до Общината за закупуване на имота. Твърди, че периодично от години излиза заедно със семейството си зад граница за реализиране на финансови доходи, работи по 6-7месеца и се завършат в Р България в домът им в гр.В..

Твърди, че през лятото на 2019г. когато се прибрал със семейството, 5 установил, че ответниците -брат му А., синът му Е. и съпругите им, се нанесли да живеят в собствения на ищеца дом и отказвали да го напуснат, били агресивни и ищецът бил подложен на психически тормоз, като ответниците закупили тухли за да извършват допълнително застрояване.

Заради отказа да освободят имота, ищецът сезирал Районна прокуратура-В. като между временно ищецът и семейството заминали зад граница. Ищецът установил, че с постановление на РП-В. от 13.09.2019г. е отказано да се образува наказателно производство, поради заявеното от последните пред полицейските органи, че те живеят в съседната къща, а не в тази на ищеца.

Ищецът твърди, че през 2020г. се завърнал обратно в България и намерил същите лица в къщата му, които продължавали да живеят там и ищецът и семейството му били изгонени с отправени заплахи за физически посегателства, закани за пребиване, заплаха с убийство, но че няма да позволят на ищеца да влезе в къщата си по документи-разрешително за строеж от 28.02.1992 и владяна от 30г.Твърди, че за пребиваването на децата със семействата си в България наел квартира за срока на престоя им в България. Ищецът входирал жалба в РУ- на МВР -В. и разбрал от полицейските служители, че ответниците обещали да напуснат къщата доброволно. Ищецът посочва действия на трето лице Д.М.Ч. по изнасяне на врата от жилището, срутване на изградена външна тоалетна, почупени прозорци на къщата, извадена дворна чешма с принадлежностите. Моли ищецът СТ. ХР. Г. да се приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот представляващ жилищна сграда /къща/ с идентификатор 10450.503. 1611.1 по КККР на гр.В. със застроена площ от 68кв.м., находяща се в гр.В. на ул.“Ж.“ №16 по документи, а старото наименование ул.“Н. Б.“ №142, и да се осъдят ответниците да му предадат владението върху имота с присъждане на разноските.