Решение № 120 от 16.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000165 по описа за 2022 година

С решение №43/03.06.2022г. по т.д. №127/2021г. ОС- Велико Търново е: обявил „Момина Крепост“ АД, ЕИК104055543, гр. В. Търново, ул.

„Магистрална“ № 23, в неплатежоспособност, с начална дата 14.07.2021г.; открил е производство по несъстоятелност на „Момина Крепост“ АД; наложил е з а п о р върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника „Момина Крепост“ АД, както и обща възбрана върху недвижимите имоти; спрял е образуваните срещу „Момина Крепост“ АД, изпълнителни, съдебни и арбитражни производства по изпълнителни и граждански дела, с изключение на дела по трудови спорове и по смисъла на чл.637, ал.5 ТЗ; прекратил е дейността на предприятието на длъжника „Момина Крепост“ АД; о б я в и л е

„Момина Крепост“ АД, в несъстоятелност; лишил е „Момина Крепост“ АД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; назначил е за временен синдик Др. Ив. Гр., с текущо месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от датата на встъпване в длъжност; определил е дата за встъпване на временния синдик в длъжност до 06.06.2022г.; постановил е на основание чл.623 ТЗ името, телефонът, адресът 1 и електронният адрес на временния синдик да се впишат в търговския регистър; свикал е първо събрание на кредиторите на „Момина Крепост“ АД, на 13.10.2022г. от 14,00ч. в зала № 9 на Съдебна палата - гр. В. Търново, с дневен ред, визиран в чл.672, ал.1 от ТЗ.

Присъдени са и разноски.

Посочено е, че решението подлежи на незабавно изпълнение, разпоредено е да се изпрати препис от същото на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския Регистър.

В законният срок решението е обжалвано от " Момина Крепост“ АД, ЕИК104055543, гр. В. Търново, чрез пълномощниците адв. Н. П., Е. Г. и Т. Н., като неправилно в частта за откриването на производството по несъстоятелност, недопустимо и неправилно в частта по чл. 630, ал. 2 ТЗ.

Излагат се следните основни възражения:

В първото съдебно заседание пред първоинстанционният съд ответникът направил подробно обосновани възражения за липса на активна легитимация на молителя- че същият няма качеството на кредитор и вземането му не произтича от търговска сделка. Оспорил изцяло твърденията на молителя, че договорите между двете дружества са развалени поради виновно поведение на „Момина крепост" АД, изразяващо се в забава повече от 30 дни, сочейки, че: забава не е налице и договора не е прекратен, което се подкрепяло и от представената по делото нотариалната покана, отправена от „Момина крепост" АД до „Фаркол" АД. С тази нотариална покана било предложено реално изпълнение по доставките на различни видове игли на обща стойност от 2 298 388.01 лв. по договор № 1 и едновременно с това заявено извънсъдебно възражение за неизпълнен договор предвид просроченото задължение на „Фаркол" АД за заплащане на сума в размер на 485 320.26 лв. за направени доставки по същия договор № 1, заявена е и насрещна претенция за дължими суми по договор № 19 в размер на 730 113.52 лв. със съответните мораторни неустойки. ОС- Велико Търново не се произнесъл по тези възражения, не изложил мотиви по съществото на спора относно материалната легитимация на кредитора, включително по противопоставените възражения за непородено прекратително действие на едностранното изявление на молителя поради липса на предвидената в договора 30- дневна забава и поради заявено от ответника извънсъдебно 2 възражение за неизпълнен договор, което съставлявало съществено процесуално нарушение довело до неправилност на обжалваното решение.

Осчетоводяването на получените авансови плащания като задължения по никакъв начин не установявало съществуването и изискуемостта на парично вземане за сумите по тези авансови плащания, нито представлявало признание на вземане на молителя, а надлежна счетоводна операция. В безкритично възприетите от съда заключения на вещото лице било налице противоречие във връзка с непризнатия от ответника погасителен ефект на изявлението за прихващане, направено от молителя- дружеството не е приело и осчетоводило прихващането и затова сумата на получените аванси включвала и „прихванатата" дължима от молителя сума, която пък е отразена счетоводно като краткосрочно вземане. От значение за наличието на изискуемо парично вземане на молителя по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, произтичащо от разваляне на търговска сделка, било установяване съществуването и валидно извършеното разваляне на сделката. В случая при наличието на безспорно действителен договор за доставка, изявлението на молителя за неговото разваляне било направено преждевременно още преди изтичането на 30 дни от изпадането на ответника в забава, като на това изявление ответникът отговорил с покана за реално изпълнение и с възражение за неизпълнен договор поради насрещната забава на молителя за заплащане на суми по същия договор. Право едностранно да развали договор имала само изправната страна по него, а молителят не бил такава, предвид безспорната му забава за плащане на дължими суми по фактури. Дори и двете страни да са неизправни и едната от тях да отправи изявление за едностранно разваляне на договора, то развалянето не би могло да породи действие поради заявеното с нотариалната покана възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Ответникът оспорил вземането на молителя и не го изпълнявал по тази причина, което не сочело на признак за обективна невъзможност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, в какъвто смисъл била и практиката на ВКС на РБ- че ако спирането на плащането се дължи на причини, които се дължат на съзнателни, волеви действия на търговеца, а не на невъзможността да обслужва задълженията си, то институтът на несъстоятелността е неприложим. Неправилно и без мотиви първоинстанционният съд приел, че е налице неплатежоспособност на дружеството. Не обсъдил приетото допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, съгласно 3 което коефициентът на обща ликвидност във варианта без отчитане на оспореното вземане е 1,25- коефициент напълно и несъмнено опровергаващ извода за наличието на неплатежоспособност. И във варианта с отчитане на оспореното вземане на молителя в съдебно- счетоводната експертиза коефициентът на обща ликвидност от 0,74 съответствал на базовия за отрасъла производство на медицински изделия. Първоинстанционният съд не анализирал водещият коефициент на обща ликвидност- че същият следва да се изчисли според действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. А в случая краткотрайните активи на дружеството- медицински изделия, били търсени и ликвидни. Поради направеното възражение за неизпълнен договор и предложено реално изпълнение по договора с молителя „Фаркол" АД към момента „Момина крепост" АД задържала на склад готова продукция и стоки, чиято цена по настоящи продажни пазарни цени възлизала на 4 258 374 лв. (1 033 422 лв. готова продукция и 3 224 952 лв. стоки). Балансовата отчетна стойност на тези краткотрайни активи, определена чрез себестойността на продукцията и съобразена в този размер в заключенията на вещото лице Д., била 1 865 552 лв. (559950 лв. отчетна стойност на готовата продукция и 1 305 602 лв. отчетна стойност на стоките). Разликата между отчетната стойност (себестойността) и реалната продажна пазарна стойност на наличната готова продукция и стоки възлизала на 2 392 822 лв. Тази разлика се установявала от представената с настоящата жалба справка - извлечение от аналитичните оборотни ведомости за сметки 303-01 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ - ОБЩ СКЛАД и 304-01 СТОКИ и за нейното аритметично изчисление не било нужно изслушване на допълнителна експертиза. Формулираният от ВКС принцип, според който от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца при съпоставянето на активи спрямо парични задължения, при което следва да се съобрази действителната ликвидност на активите с реалната им пазарна, а не балансова стойност, следвало да намери приложение във всички случаи на въведен довод или обективно налични доказателства за различие на пазарната стойност от счетоводното отразяване, което в случая не било направено. При завишаване на счетоводната стойност на материалните запаси с разликата до тяхната реална пазарна стойност от 2393 хил.лв. се получавал коефициентът на обща ликвидност (5856+2393)/7969= 1.04 във варианта с оспореното вземане и 4

(4856+2393)/3902= 1.86 във варианта без оспореното вземане. При продажба на материалните запаси, каквато можела да се осъществи изключително бързо предвид търсенето на пазара, дружеството освен незабавно връщане на получения от молителя „Фаркол" АД аванс, щяло да реализира добра печалба от междувременно повишилите се цени. Поради изложеното цялостно и обективно финансово- икономическо състояние на „Момина крепост" АД не обосновавало извод за наличие на неплатежоспособност. По делото не било направено искане за обявяване на „Момина крепост" АД в несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ и съдът не можел да се произнася служебно с решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, поради това в тази част същото било недопустимо. Неправилно, без мотиви съдът приел, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността и застрашава интересите на кредиторите. Хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ лишавала кредиторите и длъжника от възможността за оздравяване, която е от съществен интерес за всяка от страните.

Претендирано е обжалваното решение да се обезсили в частта, с която на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ „Момина крепост" АД е обявено в несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието; наложени са обезпечителни мерки обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и спиране на висящите производства по съдебни, изпълнителни и арбитражни дела и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, или евентуално да бъде отменено в тази част, както и да бъде отменено в останалата му част, с която „Момина крепост" АД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 14.07.2021г.; открито е производство по несъстоятелност за дружеството; назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите, както и в която евентуално са наложени посочените по-горе обезпечителни мерки на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Апелативен съдВелико

Търново, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че „Момина Крепост“ АД е изпаднало в забава в изпълнението по договор с дружеството- молител, в размер водещ до възникване правото за 5 прекратяване на договора от кредитора. Счел е, че Договор №19 е прекратен с писмо изх. №659/03.06.2021г. от „Фаркол“ АД, към когото, като кредитор, ответното дружество не погасило нищо. Цитирал е коефициентите от първата съдебно- икономическа експертиза, като е приел, че длъжника не е в състояние да плати съществуващите задължения, няма възможност със собствените си парични средства да осъществява дейността си и привлича все повече през годините външни пари. В решението си първата инстанция е изчислявала с печалбата на дружеството за първите три месеца през 2022г. за колко време ще върне парите на дружеството- молител, получени като аванс по договора, който последният е заявил, че разваля. Определена е начална дата на неплатежоспособност, прието е, че финансовото състояние на длъжника е трайно, продължаването на дейността му би увредило масата на несъстоятелността и следва да се приложи разпоредбата на чл. 630 ал.2 ТЗ.

Първоинстанционният съд не е изложил в съдебният си акт съображения базирани на доказателства по делото: защо е приел, че молителят има качеството на кредитор; защо е счел, че договора между дружествата е развален едностранно от „Фаркол“ АД, който сам в молбата си сочи, че е неизправна страна по същият; въз основа на какви доказателства е стигнал до извода, че ответното дружество е неизправна страна по конкретен договор и „не погасило нищо“ по същия, при положение, че дори молителя не твърди пълно неизпълнение; не е обсъдил възраженията на „Момина Крепост“ АД, с които се оспорва парично вземане на „Фаркол“ АД по този договор; не е извършил анализ на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, а само механично е изброил като цифри част от същите в единият от вариантите на изчисление; не е изследвал и анализирал цялостното икономическо състояние на ответното дружество, което е работещо, има приходи от търговска дейност; не е изложил изводи за трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения от ответното дружество; не е посочил въз основа на какви данни и правни изводи е определил начална дата на неплатежоспособност и защо е приел, че продължаването на дейността /дружеството има сключени договори, които изпълнява/ би увредило масата на несъстоятелността и застрашава интересите на кредиторите.