Решение № 922 от 28.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20252100501900 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

ГПК.

Производството по делото е по реда на чл. 463 ГПК, вр. чл. 274 и сл.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д., Н. Г. С., Ж. Р. Т. и Х. В. Х. срещу разпределение, извършено по изпълнително дело № 468/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Бургас, обективирано в протокол от 03.10.2025 г., на цената от публична продан на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 455 кв. м., с адрес: гр. Ц., ул. "Х. А." № **, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ***, с площ от 81 кв. м.

В жалбата се сочи, че разпределението е незаконосъобразно. От протокола не ставало ясно по какъв начин сумата за разпределение от 288 000 лв. е отнесена от съдебния изпълнител за погасяване на дължимите разноски, законна лихва и главница. Не бил посочен размерът на остатъка от дълга след извършеното разпределение. Прави се възражение за погасяване по давност на лихвите за забава за периода преди 03.10.2022 г. Сочи се, че лихвата не е изчислена правилно и е в завишен размер. Излага се също така, че главницата е в щатски долари, като не ставало ясно по кой курс на Българската народна банка е определена, респективно към който момент е извършено превалутирането. Иска се от съда да съобрази размера на дължимите суми преди датата на разпределението, като вземе предвид, че до момента са продадени осем недвижими имоти за около 800 хиляди лева. Поради тези аргументи жалбоподателите молят съда да отмени разпределението и да 1 извърши ново разпределение.

Постъпило е писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – „БАНКА ДСК“ АД. Изтъква се, че наведените доводи в жалбата са извън кръга от въпроси, които могат да бъдат предмет на проверка при обжалване на разпределението. Липсвало задължение на съдебния изпълнител да посочва в протокола за разпределение остатъка от подлежащото на събиране вземане.

Излагат се съображения, че съдебният изпълнител не може да преценява дали вземанията са погасени по давност, а това може да стане само в отделен исков процес. Сочи се, че вземането на банката е установено с влязло в сила решение, в което е посочен размерът на главницата в лева и щатски долари.

Поддържа се, че липсва грешка в изчисленията на съдебния изпълнител. Дори при превалутиране на задължението по курса към момента на извършване на разпределението ставало ясно, че сумата, която се разпределя, няма да е достатъчна, за да покрие вземанията на банката. Поради изложеното се иска от съда да остави без уважение жалбата срещу разпределението.

Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се излага подробна хронология на действията по изпълнителното дело. Настоява се, че жалбата против разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии, какъвто не е настоящият случай. Разяснява се, че целта на разпределението не е да се посочи какъв е остатъчният дълг по делото, а да се определи каква част от размера на вземанията се погасяват с постъпилата сума. Застъпва се, че съдебният изпълнителен не може да преценява дали е настъпила погасителна давност за задълженията, които са предмет на изпълнение, а е нужно да се води отделен исков процес. Изтъква се също така, че съдебният изпълнителен е обвързан от изпълнителния лист относно размера на вземанията. Сочи се, че върху изпълнителния лист са правени отбелязвания за погасявания, които са отчетени при изготвянето на разпределението.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

След преценка на данните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело е образувано по молба на „БАНКА ДСК“ АД от 22.08.2024 г., към която е представен Изпълнителен лист от 28.01.2013 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 322 от 24.01.2013 г. по ч. гр. д. № 472/2013 г. на Районен съд – Бургас. Съгласно този изпълнителен лист А. С. К., Д. Д. Д., Н. Г. С., Ж. Р. Т., Х. В. Х., „БОРД М.” ООД и „ДЕЛТАМАР“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД суми по Договор за кредит-овърдрафт № 2287 от 13.02.2008 г., а именно: 350 000 щатски долара – главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.01.2013 г., до окончателното изплащане; 11 622,77 щатски долара – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 21.01.2013 г., 6029,20 щатски долара – наказателна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 21.01.2013 г., както и 10 794,34 лв. – 2 деловодни разноски за държавна такса и 11 244,33 лв. – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 260031 от 22.03.2022 г. по т. д. № 669/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и Решение № 141 от 08.08.2022 г. по в. гр. д. № 204/2022 г. на Апелативен съд – Бургас. С тези решения, постановени по предявен от горепосочените физически лица отрицателен установителен иск, че не дължат вземанията по изпълнителния лист от 28.01.2013 г., същите лица са осъдени да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД следните суми: 8900 лв. – деловодни разноски по т. д. № 669/2019 г. на Окръжен съд – Бургас; 8400 лв. – деловодни разноски по в. гр. д.

№ 204/2022 г. на Апелативен съд – Бургас; 12 663,44 лв. – деловодни разноски по т. д. № 1312/2023 г. на ВКС, II т. о.

С Решение № 10 от 09.04.2020 г. по т. д. № 481/2017 г. на ВКС, I г. о., е отменено Решение № 130 от 04.11.2016 г. по в. т. д. № 270/2016 г. на Апелативен съд – Бургас, като ВКС е обявил за относително недействителна по отношение на „БАНКА ДСК“ АД, по предявен от нея иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу А. С. К., Д. А. К. и Г. А. К., договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 301 от 14.03.2012 г., акт № 168, том I, по силата на който А.

С. К. е дарил на Д. А. К. и Г. А. К. недвижимите имоти, описани по-горе.

Върху изпълнителния лист от 28.01.2013 г. са извършени отбелязвания, че са извършени следните погасявания: на 16.05.2014 г. – 60 677 лв., на 07.08.2014 г. – 64 121, на 01.01.2015 г. – 311 111 лв., на 28.01.2015 г. – 66 666 лв., общо 502 575 лв.

Видно от представеното удостоверение от 17.09.2025 г., Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Бургас, няма вземания към длъжниците по изпълнителното дело.

Видно от представеното уведомление от 15.09.2025 г., Община Царево няма вземания към длъжниците по изпълнителното дело.

С протокол от 09.07.2025 г. е насрочена публична продан на процесните недвижими имоти за периода от 05.08.2025 г. до 05.09.2025 г. в канцеларията на Районен съд – Царево.

На 09.09.2025 г. са отворени наддавателните предложения, като е установено, че единствено „БАНКА ДСК“ АД е предложила да закупи процесните имоти за сумата от 288 000 лв. Същата е обявена за купувач.

Предвид факта, че вземането на банката е в по-голям размер от предложената от нея цена, на основание чл. 495 ГПК съдебният изпълнителен е изготвил разпределение. Посочил е, че с първи ред привилегия се ползва сумата от 509,80 лв. – такси по чл. 3, 4, 5, 9, 13 и 31 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), както и сумата от 8993,72 лв., която следва да се разпредели на „БАНКА ДСК“ ЕАД.

Установено е, че няма вземания с привилегия от втори, трети, четвърти и пети ред. Съдебният изпълнител е посочил, че с шести ред привилегия се ползва сумата от 10 547,92 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и сумата от 267 948,56 лв., която следва да се разпредели на „БАНКА ДСК“ ЕАД. На последната е указно да внесе сумата от 11 057,72 лв.

3 за съдебния изпълнител, а остатъкът ще се прихване с част от вземанията на банката по изпълнителния лист от 28.01.2013 г.

Разпределението е предявено на страните на 03.10.2025 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Според чл. 495 ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл.

494, ал. 2 ГПК. Целта на разпределението, което се изготвя в този случай, е да установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или с част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. Ще се разреши и въпросът за реда, по който следва да бъдат удовлетворени съдебния изпълнител и взискателите, както и размера на сумите, които ще им бъдат разпределени.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите към същата точка от тълкувателното решение е разяснено, че незаконосъобразността на разпределението може да се изразява:

1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

При служебно извършена проверка съдът намира, че в разпределението участват всички лица, които следва да участват. Само „БАНКА ДСК“ АД има вземане спрямо длъжниците, поради което е единствен взискател.

Съдът намира, че част от доводите в жалбата излизат извън предмета на проверка в настоящото производство. Така е ирелевантно дали в разпределението е посочен размерът на остатъка от дълга. В закона не е уреден такъв реквизит на разпределението. Целта на разпределението не е да се посочи какъв е остатъкът от дълга, а да се определи каква част от размера на вземанията по делото се погасяват с постъпилата сума и в какъв ред. Ако желае, длъжникът може да изиска сметка на дълга по т. 12 ТТРЗЧСИ или удостоверение по т. 6 ТТРЗЧСИ.

В настоящото производство не би могло да се провери и възражението на длъжниците, че вземането по изпълнителното дело е погасено по давност.

Силата на пресъдено нещо преклудира възраженията за погасяване по давност на вземането на кредитора. Единствената опция е да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който длъжникът да оспори 4 изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. До постановяване на такова решение съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и не може да откаже изпълнение. Предмет на производството по обжалване на разпределението са само действията на съдебния изпълнител по извършване на разпределението, а не вземанията, които са предмет на изпълнение. Ето защо в настоящото производство е недопустимо да се правят възражения за погасяване по давност на вземания.

Единствените доводи в жалбата, които е допустимо да бъдат обсъдени, са свързани с извършените от съдебния изпълнител изчисления. Като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

От отбелязванията върху изпълнителния лист е видно, че преди образуване на изп. д. № 468/2024 г. на ЧСИ Ивелина Божилова е имало друго изпълнително дело или други изпълнителни дела, но няма данни нито кои са те, нито какви действия са извършвани по тях. Така или иначе размерът на дълга следва да се счита за установен с влязло в исла Решение № 260031 от 22.03.2022 г. по т. д. № 669/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, тъй като отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равно на уважаване на положителен установителен иск. Съдебният изпълнител, а и настоящата инстанция, са обвързани от това решение, поради което следва да се приеме, че това е релевантният размер на дълга.

Разпечатката съдържа 43 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cbaf0a9-c5f2-4713-814e-a996d57c49dc