Определение № 20552 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20552 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-О, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509711 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. Б. Б.. ЕГН**********0, постоянен адрес: София, ул.

****. чрез адв. Т.Д.И., САК. № 1700723Э10, съд. адрес: София, ул. ****, против определение № 20154615 от 29.07.2026 г. на СРС, ГО, 64-ти състав, постановено по гр.д. № 11518/2021 г., с което съдът е оставил без уважение искането му за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото решение № 20131080 от 21.10.2024 г, като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че постановеното определение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Според жалбоподателя, неправилно спорният по делото въпрос е бил сведен от първоинстанционния съд до въпроса дали назначеният по делото служебен адвокат е имал задължение да поддържа контакт с представлявана в процеса страна и да я уведомява за движението на делото, докато предмет на производството по чл. 64-66 ГПК не е дисциплинарната или договорната отговорност на представлявалия жалбоподателя адвокат, нито съществуването на договор за правна защита и съдействие между страната и процесуалния й представител, а дали конкретната съвкупност от установени по делото обстоятелства е поставила жалбоподателя в обективна невъзможност да узнае за постановеното срещу него решение, респ. да го обжалва.

По – нататък в жалбата се посочва, че за постановеното решение е уведомен процесуалният му представител адв. Н.Г., в качеството й на назначен особен представител, а не жалбоподателят – ответник по делото. Наведени са твърдения, че, въпреки положените от страна на жалбоподателя усилия, служебният адвокат е отказал да обсъжда делото с него, 1 както и че действия по обжалването му не са предприети. Според жалбоподателя, адв. Г. не е била само формален адресат за връчване на съдебни книжа, а е назначена за осигуряване на ефективна процесуална защита на отсъстващото лице. Подчертано е, че поведението на жалбоподателя А. Б. е било добросъвестно и не може да се квалифицира като процесуално бездействие, тъй като той е посетил назначения му адвокат, поискал е да обсъди делото с него и да получи информация, но му е било отказано. Прави се извод, че неподаването на жалба от него срещу решението в законовия срок е в пряка причинна връзка с поведението на неговия адвокат – особен представител По тези съображения жалбоподателят намира, че не следва всички неблагоприятни последици от бездействието на назначен от съда особен представител да бъдат прехвърлени върху страната, която той представлява и да се приеме, че тази страна сама се е поставила в невъзможност да упражни процесуалните си права.

Излагайки всичко това жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да му възстанови срока за обжалване на постановеното решение.

Ответникът по жалбата Б. Б. Б. счита същата за неоснователна. Заявява, че делото в районния съд продължава вече пет години и половина, а жалбоподателят само бави процеса.

Бил е обявен за общодържавно издирване и не може да бъде открит на посочения от него адрес. Причината за това е отказ от всякакво сътрудничество за подялба на наследствените между страните имоти след смъртта на майка им през 2019 г.. Твърди също, че ответникът никога не е имал трудови доходи, движима или недвижима собственост на негово име, дори телефонен номер няма. Според отразеното в отговора на жалбата, в конкретния случай по отношение на жалбоподателя не са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ГПК, които да му попречат да обжалва решението на първата инстанция, а една от целите на настоящата частна жалба е безкрайното проточване на делото във времето Съдът, като разгледа приложените по делото доказателства и като прецени оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съображенията за това са следните.

С решение № 20131080, постановено на 21.10.2024 г. по гр.д. № 11518/2021 г. СРС, 64-ти с-в е възложил в дял на Б. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, апартамент № 24, находящ се в София, ж.к. **** сградата на ЖСК Слаботоков завод с площ 90,64 кв.м., заедно с прилежащите ид.ч. от общите части, мазе и таван, след заплащане на сумата 111 422 лв., ведно със законната лихва, от страна на Б. Б. Б. на А. Б. Б., ЕГН **********, в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.

2

За постановеното решение жалбоподателят е уведомен, чрез назначения му особен представител адв. Н.Г., на 31.10.2024 г. По делото е постъпила жалба срещу съдебното решение, подадена лично от частния жалбоподател А. Б. Б. на 16.12.2024 г., вх. № 25026319.

С разпореждане № 22135292 от 17.01.2025 г. съдът е констатирал, че жалбата не е подадена в предвидения в ГПК срок, поради което е върнал същата, като просрочена. Цитираното определение е било обжалвано от настоящия частен жалбоподател и с определение № 4663/26.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 6266/2025 г. на СГС, IV-то отд., е било потвърдено, пред вид факта, че жалбата срещу решението на СРС е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок, визиран в процесуалния закон. След постановяване на акта си, СГС е изпратил делото на СРС за произнасяне по искането по чл. 64-65 ГПК за възстановяване срока за обжалване, заявено в жалбата като евентуално.

В производството пред районния съд е разпитана адв. Н.Г., особен представител на жалбоподателя. В показанията си тя заявила, че в хода на процеса е била търсена от А. Б., но отказала да обсъжда делото с него, тъй като била назначена за негов служебен защитник от съда и нямала право да обсъжда делото с него. Заявила още, че на 01.10.2024 г. напуснала адв. си кантора и повече не е имала контакт с него. Препис от решението тя е получила в края на м. октомври или в началото на м. ноември 2024 г. и не е предприемала действия да уведоми жалбоподателя за решението, не е получавала и указания от него, нямала негов телефон и той, след разговора между тях, не я е търсил повече.

За да постанови атакувания съдебен акт районният съдия е приел, че назначеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител няма законово задължение да осъществява контакт с лицето, което представлява или да обсъжда с него линията на защита и това произтича от предпоставките за назначаването му – продължително отсъствие, неоткриване на ответника и пр. Според съдията, при положение, че представляваният /ответникът/ е узнал за делото и желае да участва в процеса, той е следвало да уведоми съда за своя адрес, с оглед осигуряване призоваването си, което не е осъществено. Направен е извод, че не бива да се смесват двата института – този на доброволното и особеното представителство, защото при последното липсва договор между адвокат и клиент и адвокатът не е обвързан с указанията на страната, а само с общото задължение за водене на делото с дължимата грижа в защита на законните интереси на страната, която представлява. СРС е приел, че тази грижа не включва задължение за уведомяване на страната за хода на делото, за развитието на процеса и за постановения съдебен акт.

С тези мотиви молбата за възстановяване срока за обжалване на постановеното решение е оставена без уважение, като неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а и такива са наведени в частната жалба, станала повод за образуване на настоящото дело. Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, предполага наличие 3 на обективни причини, които са настъпили за нея през времетраенето на срока, който е пропуснала и които тя не е могла да преодолее. В частност, съдът констатира, че, въпреки че адвокатът – повереник на частния жалбоподател, е получил съобщението за изготвяне на съдебното решение, постановено срещу неговия довереник, не е подал въззивна жалба срещу него във визирания в ГПК преклузивен срок. Без значение по делото е дали адвокатът, представлявал ответника пред първата инстанция, е упълномощен от него по силата на договор за правна защита и съдействие, или е назначен от съда, в качеството си на особен представител. Предметът на неговото задължение като адвокат е осигуряване на защитата в процеса на страната, която представлява и това включва и действията по подаване на жалба срещу постановеното решение, ако е необходимо. В този смисъл дори и съдът да приеме, че назначеният служебен адвокат се е придържал към нормите на Етичния кодекс на адвоката, съдът намира, че, както законът, така и цитираният Етичен кодекс предпоставят като първо задължение на адвоката – повереник воденето на делото с дължимата грижа в защита на законните интереси на страната, която представлява, без значение от начина на упълномощаване за това.

В тази връзка, съдът не приема извода, направен от ответника по настоящата частна жалба и ищец в първоинстанционното производство, че частният жалбоподател не е можел да бъде открит в хода на първоинстанционното производство и затова по отношение на него не са налице особени предвидени обстоятелство. Задължението на адвоката – повереник е за осигуряване защитата на законните интереси на представляваното от него лице, независимо дали лицето е посочило или не съдебен адрес по делото. И тази защита включва и задължението /право за страната/ за подаване на въззивна жалба срещу акт на съда, постановен срещу нея.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че неподаването на въззивната жалба против постановеното срещу ответника решение на СРС се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тази страна /настоящ частен жалбоподател/ не е могла да преодолее, по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което стига до извода, че районният съдия неправилно е оставил молбата му за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 64-65 ГПК без уважение.

По тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното определение – отменено, като, вместо него, бъде постановено друго за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното съдебно решение.

Делото следва да се върне на СРС 64-ти състав за продължаване на процесуалните действия по него, вкл. администриране на подадената срещу решението въззивна жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯВА, по жалбата на А. Б. Б.. ЕГН**********0, постоянен адрес: София, ул. ****. чрез адв. Т.Д.И., САК. № 1700723Э10, съд. адрес: София, ул. ****, определение № 20154615 от 29.07.2026 г. на СРС, ГО, 64-ти състав, постановено по гр.д. № 11518/2021 г., с което съдът е оставил без уважение искането му за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото решение № 20131080 от 21.10.2024 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА на А. Б. Б. срока за обжалване на решение № 20131080 от 21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 11518/2021 г. на СРС, ГО, 64-ти състав, на основание чл. 64-65 ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процессуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5