Решение № 19140 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19140 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110143246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК 8*********, срещу ФИРМА ЕИК ********** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 65,24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 18,13 лева за периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г., както и цената за услугата дялово разпределение: главница в размер на 13,66 лева за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 4,09 лева от 01.07.2022 г. до 20.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 30129/2025 г. по описа на СРС, 24-ти състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до процесния обект.

Твърди, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС (уточнено в хода на делото като магазин № 21А), аб. № 428398, инсталация 4000111992. Навежда доводи, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ***************** до размера на обедняването, т.е. стойността на доставената топлинна енергия и услугата за дялово разпределение. Поради забавата претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода посочен в исковата молба. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане, така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - ФИРМА е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. Възразява, че не е собственик на магазин 21D, а на магазин 21А.

Твърди, че имотът поначало не е свързан с топлопреносната мрежа, няма монтирани отоплителни тела (радиатори, щранг-лири), през него не преминават хоризонтални или вертикални щрангове, и има самостоятелен вход към улицата. Сочи, че общите части на сградата не се отопляват. Навежда довод, че не ползва процесния имот, тъй като същият е отдаден под наем на трето лице („ФИРМА ЕООД) от 22.05.2017 г. за срок от 10 години, поради което не е налице неоснователно обогатяване за негова сметка. Оспорва дължимостта на акцесорните вземания за мораторна лихва, тъй като твърди, че не е получавал покана за плащане. Позовава се на влезли в сила съдебни решения между същите страни със същия предмет (за предходни периоди), с които идентични искове са отхвърлени.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 697,47 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за извършеното плащане в полза на ищеца.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния период (01.07.2022 г. – 30.04.2023 г.) имотът не е бил ползван от ответното дружество. Видно от 2 неоспорения Договор за наем от 22.05.2017 г., сключен между ФИРМА (наемодател) и „ФИРМА ЕООД (наемател), процесният магазин № 21А е отдаден за временно и възмездно ползване на трето лице за срок от 10 години, считано от 01.07.2017 г.. Следователно, през исковия период фактическата власт върху имота е упражнявана от наемателя, а не от ответника. Както трайно приема съдебната практика, при липса на договорни отношения, отговорността по чл. 59 ЗЗД се носи от лицето, което реално ползва имота и се обогатява от доставената топлинна енергия (в случая – наемателят), а не автоматично от собственика.

Това обстоятелство само по себе си изключва наличието на обогатяване в правната сфера на ответника.

Отделно от горното, от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, се установява, че в процесния магазин няма монтирани отоплителни тела (радиатори, щранглири). Вещото лице констатира, че през магазина не преминават вертикални или хоризонтални щрангове, които да са свързани с вътрешната отоплителна инсталация на блока. Магазинът има самостоятелен вход към улицата, а общите части на входа (стълбището) не се отопляват. В имота няма потребление на битова гореща вода (БГВ) – водомерът за топла вода е демонтиран/затапен. Експертът изрично посочва, че магазинът не се отоплява от ищеца и тъй като абонатът не е потребител на ТЕ за сградна инсталация, на него не трябва да се начисляват суми за сградна инсталация.

Предвид установеното, съдът намира, че ищецът не доказа факта на обогатяване на ответника. Ответникът не е ползвал имота през исковия период, а и в самия имот обективно не е доставяна топлинна енергия (няма отоплителни тела, тръби или потребление на топла вода). Липсва и реално ползване на услугата дялово разпределение. Поради това предявените главни искове по чл. 59 ЗЗД за сумите 65,24 лв. и 13,66 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва за забава има акцесорен характер. Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания (които се отхвърлят), неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (в размер на 18,13 лв. и 4,09 лв.). Допълнителен аргумент за отхвърлянето им е, че при задължение от неоснователно обогатяване (без определен срок за изпълнение), длъжникът изпада в забава след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), каквато не се доказа да е получена от ответника за конкретните суми.

По отговорността за разноски:

Право на разноски имат ответникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 220 евро – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на хонорара е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, от *****************, ЕИК 8*********, срещу ФИРМА ЕИК ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30129/2025 г. по описа на СРС, 24 състав, а именно: 65,24 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот: магазин № 21А (аб. № 428398), находящ се в АДРЕС ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащането; 18,13 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г.; 13,66 лв. главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане; и 4,09 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 20.05.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3ГПК, *****************, ЕИК 8*********, да заплати на ФИРМА ЕИК ********** сумата от 220 евро, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4